Отпадна ли необходимостта от войници и танкове? Коментар на публикация на Джон Торнхил във Financial Times

 

Олег Чувакин, 26 юли 2017 г.

Малко са държавите на планетата, способни да създават напреднали военни технологии и да ги използват. Подобряват се не само технологиите, но се променят и подходите към войната също. Плаващи, летящи и движещи се метални неща вече не могат да решат изхода от конфронтацията. Реалността се променя – роботиката, изкуственият интелект, кибершпионажът и електронните финанси движат бъдещето.

B-2 Spirit на Northrop Grumman притежава ужасяваща военна мощ. Този бомбардировач по технологията стелт може да лети много хиляди мили без да бъде забелязан. Неговата задача е да пусне термоядрена бомба. Способен е да удари почти всяка цел на планетата. Според правителствени оценки всеки B-2 е струвал на ВВС на САЩ средно US$ 2,1 долара, което включва и разработката му. Според Джон Торнхил, днес малко държави разполагат със средства и технологии, които да им позволят да създадат подобни оръжейни системи. Освен това, за щастие, има много малко причини да се използват такива оръжия.

САЩ продължават да доминират в ядрените оръжия и в прецизно управляемите ракети. Анализаторът смята, че независимо от необходимостта от подобни технологични постижения за възпиране на заплахи от конкурентни сили, те вече не са достатъчни в един бързо променящ се свят,

По-голяма част от разходите за отбрана в страните от НАТО отиват за „безумно скъпи метални кутии“, които се движат по сушата летят, или плават. Но както в много други области на новия дигитален свят, военните способности вече се преместват в друга сфера – от видимото към невидимото, от хардуера към софтуер, от атомите към байтовете. Тази промяна коренно променя уравнението за разходи, възможности и уязвимост.

Просто трябва да се сравни цената за създаване на бомбардировача B-2 с незначителните разходи на терорист, който открадва кола и я превръща в бомба, или цената на хакерско хакване, който е блокирал банка, транспортна инфраструктура на цял щат, или дори демократични избори (Торнхил вероятно намеква за намесата на „руските хакери“ в изборите в САЩ през 2016 г. – авт.).

Освен това вътрешните опоненти на руския президент също приемат нови стратегии. Опозиционният лидер Алексей Навални, посочва Торнхил, наскоро публикува видео, което съобщава за „предполагаемата корупция на премиера Дмитрий Медведев“. Видеото е гледано почти 24 милиона пъти. Анализаторът подчертава, че авторитарните държави, независимо от това колко добри, на практика, „бързо губят собствения си монопол върху информационните оръжия“.

Що се отнася до Китай, тук Торнхил може би надценява силата на информационните оръжия, поставяйки ги на преден план и на практика отхвърляйки ефективността на традиционната военна мощ. Това вероятно го разбират и в Китай, където преди почти две десетилетия е написана книгата „Неограничената война“¹.

Както Джереми Пейдж пише в Wall Street Journal, Пекин, който се подготвя за криза на границата със Северна Корея (880 мили) и укрепва отбранителните си способности, подготвяйки се за евентуален американски удар.

Тази подготовка е доста традиционна и отговаря на духа на традиционната война. Китайците организират нови бригади за охрана на границата, провеждат 24-часово видеонаблюдение в планинските райони, използват  дронове и изграждат бункери за защита от ядрени атаки и химически оръжия. Wall Street Journal посочва, че Китайската народоосвободителна армия (КНОА) е предислоцирала и модернизирала части в граничните региони и  провежда учения с участието на специални части, ВДВ и други части.  Експертите признават, че Китай, който формално е в съюз с Пхенян, едва ли ще защити севернокорейския режим, но смятат, че Пекин струпва сили за евентуално „превземане на севернокорейските ядрени съоръжения и окупация на територия в северната част на страната“. Това ще се случи, ако американски или южнокорейски сили започнат офанзива към китайската граница. Резултатът от кризата може да бъде конфронтация между китайски и американски сили на Корейския полуостров.

САЩ отчасти признаха променящата се реалност. През 2014 г. беше очертана така наречената трета стратегия за противотежест – страната трябва да запази превъзходство в технологиите от следващо поколение, роботиката и изкуствения интелект.

Според Торнхил единствената страна, която може да съперничи на САЩ в тези области, е Китай.

Въпреки това, в ерата на асиметричен конфликт, третата стратегия взема предвид само част от заплахите. Във виртуалния свят има малко точни начини да се преценят намеренията и способностите на опонента и няма „никакви реални улики за това дали печелите или губите“. Такава несигурна ситуация е „идеална за тези, които се стремят да унищожат военната мощ на Запада“. – смята Торнхил – Китай и Русия изглежда разбират този нов глобален хаос много по-добре от други и в това отношение умеят да използват уязвимите места на Запада.“

Китайските стратези бяха сред първите, които дефинираха новата реалност, казва Торнхил. През 1999 г. двама офицери от Китайската народноосвободителна армия написаха книга, наречена „Неограничената война“. Авторите твърдят, че трите незаменими „хардуерни елемента на всяка война“ –  войници, оръжия и бойно поле, сега са променени до неузнаваемост. Още в началото на века войниците включваха хакери, финансисти и терористи. Техните оръжия варират от граждански самолети до компютърни вируси. Що се отнася до бойното поле, то е „навсякъде“.

Срещу подобни действия на КНОА, „младите хора“, споменати в материала на Торнхил, които укрепват „националната и глобалната сигурност“ от дома си, едва ли могат да възразят.

Абсурдно е да се мисли, че изборите в САЩ са организирани и проведени от руснаците – тогава какво струва прехвалената американска демокрация? Също толкова абсурдно е да се вярва, че война на XXI век може да се проведе без масова човешка сила. Може би войната на хакерите е съдбата на XXII век или втората половина на настоящия, но не и днешната реалност. Г-н Торнхил трябва да погледне по-отблизо конфликтите на съвремието: Сирия, Украйна, Йемен, Ирак и т.н. Къде спечелиха хакерите? Къде успяха без изтребители, без танкове и самолети, тоест без техника, която „се движи по суша и лети“? Разбира се, не може да се отпише киберкомпонентът на войната, но да се обявят самолетът и танка за нещо „старомодно“ е най-малкото наивно.

Руските стратези, отбелязва още анализаторът, също са разширили концепцията си за сила. В последните конфликти в Грузия и Украйна Москва използва традиционно военно оборудване, и едновременно извърши кибератаки. Авторът също така посочва руските кибератаки срещу Естония и обвиненията на Вашингтон срещу Русия относно хакването на президентските избори в САЩ.

В по-широк мащаб трябва да си припомним и операциите по дезинформация „в духа на КГБ“. Това е част от онова, което професор Марк Галеоти нарича „информационно оръжие“. Според Дмитрий Кисельов, руски телевизионен водещ и пропагандатор на кремълския режим, информационната война се е превърнала в „основен тип война“.

Роза Брукс, бивш служител на Пентагона, твърди, че американската армия далеч не е идеална и не може да се справи с многото предизвикателства на XXI век. Тя смята, че самата концепция за отбрана в западните общества и в същото време проекцията на меката сила трябва да бъде преосмислена, определяйки отбраната като колективна цел. Тя защитава идеята за един вид универсална услуга в полза на условна западна родина, в която всеки млад американец, например, и всяка млада американка „посвещава година или две на работа, която укрепва националната и глобалната сигурност. ”

Какво виждаме обаче в Белия дом? Там седи Доналд Тръмп. И възнамерява да увеличи разходите „за старомодна военна техника“! Ето още един недостатък на Тръмп –  Кремъл едва ли би могъл да си пожелае „по-съвместим“ президент на САЩ от този, който високо оцени силовия стил на управление на Владимир Путин и не е готов да подкрепи принципа на НАТО за колективна сигурност. Накрая Тръмп осъжда американските медии за „фалшиви новини“.

Следователно във войната на „мемета“ Кремъл изглежда победи. Все пак на Путин му е рано да се радва, признава Торнхил. Някои може би си мислят, че Западът е много по-малко зависим от отделния човек или институция, отколкото Русия. А американските конгресмени вече прокараха законопроект за по-строги санкции срещу Москва за намеса в президентските избори.

Бележка на преводача:

¹- авторите на книгата, издадена през 1999 г., са полковниците от КНОА Цяо Лян и Ван Сянсуй. В нея те застъпват тезата за инвестиране във високотехнологични асиметрични възможности.