ДОЖИВЯХ И ТОВА….

 

Да, уважаеми дами и господа! Доживях, началникът на ВМА да се сети след 27 години, че празникът на военномедицинската служба на Българската армия е на 1 септември (стар стил) 1879 г., а не рождения ден на предшественика на днешната Военномедицинска академия – Първа дивизионна болница в гр. София¹, както бяха решили негови предшественици. Само дето не спомена, кой и кога е определил тази дата за празник на българските военни медици.

Със следващите редове² ще се опитам да възстановя историческата истина. Съзнавам, че написаното в личен блог, даже и след публикуването му във Facebook, не достига до много читатели, но у нас е така – достъпът до масовите СМИ не е даден на такива като мен.

**

Идеята за определяне на дата, на която да се чества една от най-старите структури във войската се роди в главата ми в началото на 1993 г., когато като изпълняващ длъжността, застанах начело на Медицинско управление на Генералния щаб на Българската армия.

При избора имах две алтернативи да се доверя:

–         на известния изследовател, полковник от медицинската служба Вълчо Куртев, д.м.н.³, който смяташе, че началото й е положено в Руско-турската война от 1877-1878 г. с назначаването на  военни лекари, българи по произход в Опълчението, които след войната остават на служба в българска войска;

–         или на личното ми схващане (поддържам го и днес), че е неуместно да се говори за българска държава (в правен аспект), както и за българска войска преди избора на български държавен глава и в последствие на първото българско правителство.

Позовавайки се на Приказ (заповед) по военното ведомство № 29 от 1 септември 1879 на генерал Паренсов, с който е обявен „Щат на военното Министерство и състоящото при него управление на главния лекар на войската“, взех решение, че датата на издаване му може да се приеме като начало на съществуването на военномедицинската служба на войската.

По онова време регламентирането на подобни дати се извършваше със заповед на министъра на отбраната. Опитите ми за издаване заповед по времето на Валентин Александров – министър на отбраната и армейски генерал Любен Петров – началник на Генералния щаб се оказаха ялови. Увенчаха се с успех едва през 1996 г. при министър Димитър Павлов. Ще цитирам част от заповедта (цитатът е по вестник „Българска армия”, тъй като я нямам в архива си):

„…1. На всички офицери, сержанти, войници, военни служители, работници  и войни от Медицинската служба изказвам благодарност за техния принос в медицинското осигуряване на личния състав от системата на Министерството на отбраната.

2. Обявявам 1 септември за празник на Медицинската служба на Българската армия.

Празникът да се отбелязва и чества ежегодно с нарочна моя заповед.

Настоящата ми заповед да се доведе до знанието на целия личен състав от Министерството на отбраната.

Министър на отбраната на Република България (п) Павлов

Началник на Генералния щаб на Българската армия (п)

Генерал-полковник инженер Тотомиров”

В заповедта, по моя вина имаше грешка. През 1996 година се навършваха 117, а не 127 години от обявяването на състоящото при военното Министерството управление на главния лекар на войската, подобна грешка е допусната и в поздравлението от 1998 г., когато се навършват 119, а не 118 г. от основаването на службата, но не зная по чия вина⁴.

**

Обявеният с министерска заповед празник бе честван само веднъж – на 01.09.1997 г. На следващата година на мен най-малкото ми бе до празнуване, бях подал рапорт за освобождаване от заеманата длъжности от редовете на Българската армия.

Днес, двадесет и шест години след първото отбелязване на празника на Медицинската служба на Българската армия, макар и със закъснение искам да благодаря съдействието при организирането и провеждането му на тогавашния директор на Театъра на Българската армия г-н Митко Димитров, на хорова формация „Драгостинов фолк”, на изгряващата актьорска и певческа звезда Стефан Вълдобрев, на спонсора от „Интербизнес-91” с управител г-жа Людмила Зафирова и разбира се на личния състав на тила на някогашния Военен санаториум в Банкя, който осигури логистичната подкрепа на честването. Тържеството бе ръководено от чаровната Таня Димитрова, актриса от Театъра на Българската армия. То бе почетено от заместник-министъра на отбраната Йордан Йорданов, първия заместник-началник на Генералния щаб на Българската армия генерал-полковник Захарин Илиев, д-р Лозанов от Съюза на офицерите и сержантите от запаса, д-р Николай Предов от Съюза на възпитаниците на военното училище на Негово Величество, председателя на Съюза на военноинвалидите доцент, д-р Витан Анчев, ветерани и настоящи служители на управлението. С моя заповед № 142 от  28.08.1997 г. петнадесет генерали и полковници от резерва, служили в Медицинско управление бяха наградени с Вимпел на Медицинската служба на Българската армия⁵: генерал-лейтенант  Марко Стефанов Марков, генерал-майор Янчо Цеков Янчев; генерал-майор  Виктор Ангелов Чаушев; полковник Тончо Атанасов Янков; полковник Дончо Василев Беев; полковник  Михаил Иванов Михайлов; полковник Живко Викторов Кушев; полковник  Рафаел Спиров Стефанов; полковник  Иван Радонов Радонов; полковник  Петър Василев Платнаров; Кръстю Иванов Конярски; полковник  Андрей Илиев Вълков; полковник Димитър Георгиев Петков; полковник  Богомил Лазаров Иванов; полковник  Иван Димитров Тодоров.

През 1998 г. празникът бе отбелязан с публикуване във в-к „Българска армия” на официално поздравление от името на Георги Ананиев – министър на отбраната и генерал-полковник Михов – началник на Генералния щаб на Българската армия и съобщение до медиите от Пресцентъра на Министерството на отбраната.

През 1996 г. с помощта на г-н Янков, син на счетоводителката в управлението Румяна Янкова бяха издирени имената на началниците на Медицинско управление през годините. Публикувам ги, за да се помнят:

Константин Бонев БОНЕВ, 1879-1882 г.; Сава Миркович МИРКОВ, 1882-1890 г.; Георги САРАФОВ, 1890-1894 г.; Димитър КЕРАНОВ, 1894-1896 и 1908-1913 г.; Стефан Б0ЧАР0В, 1897-1898 г.; Димитър БАЦАРОВ, , 1913-1919 г.; Владимир Иванов РУМЕНОВ, 1920-1921 г.; Петър КУШЕВ, 1921-1923 г.; Борис Райчев КАРОЛЕВ, 1923-1933 г.; Христо Георгиев БОСНЕВ, 1939-1944 г.; Рувим ПОПОВ, 1944-1945 г.; Петър Василев К0ЛАР0В, 1946-1950 г.; Август Маринов МИЛЧЕВ, , 1950 г.; Иван МАРИНОВ, 1951-1952 г.; Иван Георгиев ХАРИЕВ, 1952-1958 г.; Марко Стефанов МАРКОВ, 1958-1985 г.; Янчо Цеков ЯНЧЕВ, 1985-1988 г.; Виктор Ангелов ЧАУШЕВ, 1988-1991 г.; Танчо Кирилов ГУГАЛ0В, 1992 и 1994-1995 г.; Николай Недев КОЛЕВ, 1993-1994 и 1995-1998 г.; Николай Панайотов Чобанов, 1998-2001 г.; Ватислав Гергов Цеков, 2001-2002 г.; Димитър Томов, 2002-2003 г.; Николай Богданов, 2003 …..

Толкова за моята истина за 1 септември!

Честит празник на патерица на настоящите и бъдещи военни медици и на живите ветерани!

Бележки:

¹-болницата е създадена след като с Указ на Фердинанд І, Княз български, пешите бригади се преименуват в пехотни дивизии и им се дава номерация и названия.

²-Използвал съм текстове и снимков материал от неиздадената ми книга „Не се отказвам от живяното. Спомени от една професионална кариера“;

³-Куртев, В., Българското военномедицинско дело, ВИ, С., 1990

⁴-Същата грешка е допуснал в словото си и началника на ВМА, защото през 2023 г. се навършват 144, а не 145 години от основаването на военномедицинската служба;

⁵-автор – г-н Рачо Буров, по това време художник на Военно издателство, изпълнител – Монетен двор към Министерството на финансите, спонсор на изработката – фирма „Интер-бизнес 91”.