Публикации

НИЕ НА ГУБИМ АМЕРИКА, ГУБИМ НЕЙНИТЕ ЛЕВИЧАРИ

Изображение
  Макс Лури, Континент, 24.03.2026 г. През последните дни оплакванията, че Израел губи Америка поради погрешната си политика, станаха по-изразени. И освен ако не се направи нещо драстично (например промяна в правителството, курса, приоритетите), последните му симпатизанти в чужбина ще изчезнат. И тогава нещата ще бъдат по-лоши от всякога. И може би самите ние ще престанем да съществуваме. Тези заключения се основават предимно на резултатите от анкета, публикувана на 16 март от Hart Research Associates и Public Opinion Strategies (поръчана от NBC News), според която само 13% от американците на възраст 18-34 години имат положително мнение за Израел, в сравнение с 26% през 2023 г. Това пълна катастрофа ли е? Всичко ли е загубено? Израелският политически стратег и предприемач Йонатан Адири в колонка за Ynet предлага да не се правят прибързани заключения. Всеки, който си мисли, че всичко това се случва точно сега и че промените в Йерусалим ще възстановят симпатиите на Америка,...

СМЪРТОНОСНО Е ДА СЕ САМОЗАЛЪГВАМЕ

Изображение
  Аркадий Красилшчиков (на малката снимка), Континент, 24.03.2026 г. Не зная как ще завърши войната с Иран, но зная – тази война е опит да си кажем горчивата истина за случващото се в света. Трагедията от 7 октомври беше наказание за нашето самодоволство, за това, че се самозалъгвахме. Казваха ни – няма проблем, че бандити от Газа обстрелват с ракети градовете и селата ни, ние се научихме се да се защитаваме и ще издържим. Самозалъгвахме се, преструвайки се, че реагираме правилно. Самозалъгвахме се, забравяйки, че целта на ислямските нацисти в Иран е желанието им да повторят Холокоста от ХХ век. Самозалъгвахме се, че това у невъзможно – така се шегуват глупавите и зли хора, но те не се шегуваха. Те обучаваха, плащаха и въоръжаваха нашите убийци. Самозалъгвахме се за споразумението от Осло, предаването на Южен Ливан на Хизбула и елиминирането на нашето присъствие в Газа. Дори и днес се самозалъгвахме, сякаш световната антисемитска общност, редом с която седим в една и съща т...

НЕИСКАНА РЕЦЕНЗИЯ ПО ЕДИН АВТОРЕФЕРАТ

Изображение
  (или за времето когато все още се занимавах с наука) С Георгий Василевич Циганок – началник на Медицинско управление на Министерството на отбраната на Украйна се запознах в далечната вече 1994 г. във военния комплекс „Святошин” край Киев. След това той ми гостува в София. За последен път се срещнахме отново в Киев – генералът вече беше пенсионер. По време на срещите ни сме говорили за ликвидиране на последствията от аварията в АЕЦ „Ленин”, в които генералът беше взел дейно участие. Няма да ви занимавам с подробности. Ще спомена нещо, което винаги ще помня – „ Драги Николай, на нас ни беше добре известно, че разкривайки медико-санитарните батальони (полеви болници за оказване на спешна хирургическа помощ в близост да бойното поле – бел.моя) в района на аварията, ние няма да постигнем нищо. Но трябваше някак си да успокоим населението, че правим нещо ” . Сетих се за тези думи,  когато случайно попаднах на едни автореферат на дисертация на д-р Вили Славчев Захариев¹, з...