СТАРЧЕСКИ СПОМЕНИ
14 юли 2026 г. Не помня кога и къде съм прочел разказа на Станислав Лем „Сандъците на професор Коркоран“ (превеждан и като „Кутиите на професор Коркоран“), вероятно е било между 1970-1980 г., но и до днес, по различни поводи периодично споменът за него изплува в съзнанието ми. За какво се разказва в „Сандъците….“: Главният герой Ийон Тихи посещава лабораторията на професор Коркоран. Там той вижда огромни железни шкафове (сандъци), пълни с електронни лампи, проводници, съпротивления и кабели. Всеки от тези сандъци съдържа съзнанието на едно или повече същества. Професорът е създал за тях перфектна илюзия – подава им електрически импулси, които те възприемат като сетива – допир, гледка, мирис, вкус. Хората в сандъците нямат представа, че са просто жици и лампи в мазето на един учен. Те се влюбват, страдат, правят кариери, пишат научни трудове, философстват за смисъла на живота и вярват, че техният свят е единствената реалност. Коркоран се държи като Бог – може да им ...