Блогът на един пенсионер

  Интернет, 03.03.2026 г. Румен Радев е голям ташак, да ви кажа. Ама голям ташак. Тоя тип продължава да се изживява, че е президент и се държи точно като „държавен глава“ без да е такъв. А бе, Бастун. Точно такъв Бастун какъвто си беше и докато бе президент. Цъфна днес на 3 март в Стара Загора и дефилира в тур за овации, сценариран предварително точно като за „президент“. Тоя тип още не е разбрал, че в момента е Никой. Просто един Радев, който дори избяга от отговорност да поеме с името си управлението на тюрлюгювеча с който ще се явява на избори „Прогресивна България“, а набута напред печално известните от глупавите му нефелни служебни правителства Митю Есемеса и Гълъба Донев. Сбра сценарирано дръжките на микрофони и рече Радев: „Тръгваме на поход за бъдещето на България. Ние ще спечелим тези избори със съзнание, че ще установим управление с ясни правила, еднакви за всички.“ Тръгвал на … поход … за бъдещето на България. Кой идиот му пише тия рецитации, а?! Тръгва...

  Димитри Иванов-Джимо, 2022 г. Вместо послепис: Публикувал съм „писаницата“ на Джимо, както той сам нарича творбите си, на днешния ден преди четири години. Правя го отново, поради актуалността на текста в международен план. Истината за нашата страна е в последния абзац на публикация, с тази разлика, че не сме избрали, а се каним да изберем „почтени мъжкари“ да ни управляват. Които със сигурност не са почтени, а за някои от тях имам съмнение и досежно мъжкарството им. Кризите имат пол. Сегашната криза е мъжка. Ако бяха живи, Шпенглер¹ и Вайнингер² (щяха да са доволни. Книгите им, съответно „Залезът на Запада“ и „Пол и характер“ бяха в домашните библиотеки в критичните години преди Втората световна война. Царство България още не беше обявило война на Великобритания и САЩ. Още нямаше НАТО, ЕС и гей-паради. Криза се отприщва при натрупване на критична маса от грешки. Написана на китайски, думата криза съдържа знак за опасност и знак за шанс. Кризата ни дава шанс да поумнеем...