Публикации

ПОМНЕТЕ ТАЗИ ДАТА!

Изображение
  На 1 октомври 1946 г. Международният военен трибунал в Нюрнберг завършва произнасянето на присъдите срещу лидерите на нацистка Германия. Дванадесет обвиняеми са осъдени на смърт, трима на доживотен затвор и четирима на различни срокове; трима са оправдани. Процесът не е бил изключително посветен на Холокоста. Трибуналът е разглеждал агресивна война, военни престъпления, престъпления срещу мира и престъпления срещу човечеството. Но именно в Нюрнберг документи, доказателства и самият държавен апарат за унищожаване на европейски евреи са представени за първи път пред международен съд като част от престъпление с безпрецедентен мащаб. Сред прокурорите е американският адвокат Робърт Джаксън, който се застъпва за принципен подход: победителите не трябва просто да наказват победените, а да доказват вината им в съда. На процеса са представени документи от нацисткия апарат, кинохроники от освободените концлагери и разкази на очевидци. Формулировката на обвинителния акт все още не в...
Публикуване на коментар
Прочетете още
Изображение
  Соломон Воложин, Континент, 2 октомври 2026 г. Дълбоко съжалявам, че нямам писателска памет. Колко прекрасно би било сега – както го описа Булгаков – да видя сцената в по-малък мащаб и как бях изненадан от майката на моя съученик, която умираше от рак. Изведнъж я обзе надеждата за възстановяване. Това вероятно е характеристика на умиращия човек, ако си спомним „Шеста симфония“ на Чайковски. Вълните на живота го заливат отново и отново... Но в крайна сметка той разбира, че умира. Последното стихотворение на Висоцки до Марина Влади разкрива същото.. и снизу лёд, и сверху           маюсь между пробить ли верх иль пробуравить низ конечно, всплыть и не терять надежду а там   за дело в ожиданьи виз. лёд надо мною надломись и тресни я весь в поту, хоть я не от сохи. вернусь к тебе как корабли из песни всё помня, даже старые стихи. мне меньше полувека сорок с лишним я жив   двенадцать лет тобой и...
Публикуване на коментар
Прочетете още

САМУИЛ СЕ ЗАВРЪЩА, СОЛУНСКОТО ПРИМИРИЕ СЪЩО – ИСТОРИЧЕСКИ ТРИУМФ ИЛИ НАЦИОНАЛНО БЕЗХАБЕРИЕ?

Изображение
    Филип Антонов, 2 октомври 2026   г. Мислех да си затрая и да не развалям очакваната еуфория около останките на цар Самуил, но в съзнанието ми изплува още един факт, който не ми дава мира и ме гложди отвътре. Първия път, когато писах по темата, го спестих. Но като гледам патетиката на политическия ни елит и еуфорията на маса пишман историци, които просто искат да са на държавната трапеза, реших все пак да ви обърна внимание на някои детайли. От глупост ли, от простотия ли, що ли – но да обявиш новината за пристигането на костите на цар Самуил баш на 29 септември е пълно невежество и безхаберие. Ако нашите управници имаха поне грам истинско чувство за история, а не поза, щяха да знаят, че на същата тази дата – 29 септември – през 1918 г. е подписано Солунското примирие. Онова, с което България признава поражението си в Първата световна война, а 100 000 български войници, разположени на запад от Скопския меридиан, стават пленници, без изобщо да са победени на б...
Публикуване на коментар
Прочетете още