КАК УЛТРАДЯСНАТА ТЕОРИЯ НА ЗАГОВОРА ПРОНИКНА В БРИТАНСКАТА ПОЛИТИКА
Джейк Уолис Саймънс, сп. Лехаим, рубрика „Транслация“¹, 19.08. 2026 г. Когато преди две седмици се появиха снимки на десетки хиляди мигранти, нахлуващи в испанския анклав Сеута, те предизвикаха разгорещен дебат. Къде са границите на моралните задължения на Запада? Докато огромен брой северноафриканци от бедни страни, както се очаква, копнеят за по-добър живот, също толкова разбираемо е, че гражданите на богатите страни са разтревожени от разпадането на границите си. Педро Санчес, испанският социалистически министър-председател, който отдавна предлагаше амнистия на нелегални мигранти, изведнъж започна да говори от гледна точка на държавен суверенитет – териториална цялост, законодателни реформи и морски бариери – далеч от обичайния му лозунг „бежанците са добре дошли“. Междувременно неговият консервативен опонент, Алберто Нунес Фейхоо, лидер на Народната партия, осъди „умишлената окупация на страната“, която се случи, когато „правителството знаеше всичко и не направи нищо“...
