Публикации

ДУМИТЕ НА МУНЧО НЕ СТРУВАТ НИЩО…

Изображение
  проф. Николай Райнов, 16.07.2026 г. 14 юли 2026 г. (Париж) – Румен Радев отхвърля поканата на френския президент Еманюел Макрон и категорично заявява пред медиите, че мястото на България не е в „Коалицията на желаещите“. Европа трепери, НАТО се кръсти! 15 юли 2026 г. (Киев) – На срещата на върха Украйна – Югоизточна Европа България е сред страните, които подписват общата декларация. В нея страната ни се ангажира точно с обратното – да продължи политическата, финансовата и военната подкрепа за Украйна. Нещо повече, подписалите документа изразяват готовност да засилят участието си точно в същата „Коалиция на желаещите“, от която Радев вербално се е оттеглил предния ден. Единствената държава участник, която не полага подпис под декларацията, е Сърбия. Мунчо изнесе абсолютен мастърклас по геополитика. В понеделник реве пред Макрон: „Ние сме горди и суверенни, няма да дадем нито лев за Украйна!“. Във вторник в Киев тихо и кротко питаме: „Къде точно да подпишем декларацията з...
Публикуване на коментар
Прочетете още

В НАВЕЧЕРИЕТО

Изображение
  Андрей Пионтковски, Kasparov.ru, 14.07.2026 г. Въпросът за Фюрера (Дучето) е ключов. От под добре известния кремълски килим продължават да излизат все по-очевидни сигнали за сериозен, меко казано политически дебат. В няколко от последните публикации се опитах да анализирам сегашната ситуация, поставяйки я в по-широкия исторически контекст на поведението на фашистките режими (според класификацията на Умберто Еко ¹ ), изправени пред перспективата за военно поражение – Италия през 1943 г. и Германия през 1944-1945 г. И в двата случая режимите си поставят двояка цел –   да останат на власт и, ако е възможно, да минимизират мащаба на геополитическото поражение. Въпросът за Фюрера (Дучето) е ключов. Не е възможно да се „измъкнат“ без да го решат. Но и Мусолини, и Хитлер са брилянтни, харизматични лидери, създали режимите със собствените си ръце и продължаващи да се радват на фанатичното възхищение на част от елита и масите. За разлика от тях нашият псевдофюрер е същество...
Публикуване на коментар
Прочетете още

СТАРЧЕСКИ СПОМЕНИ

Изображение
  14 юли 2026 г. Не помня кога и къде съм прочел разказа на Станислав Лем „Сандъците на професор Коркоран“ (превеждан и като „Кутиите на професор Коркоран“), вероятно е било между 1970-1980 г., но и до днес, по различни поводи периодично споменът за него изплува в съзнанието ми. За какво се разказва в „Сандъците….“: Главният герой Ийон Тихи посещава лабораторията на професор Коркоран. Там той вижда огромни железни шкафове (сандъци), пълни с електронни лампи, проводници, съпротивления и кабели. Всеки от тези сандъци съдържа съзнанието на едно или повече същества. Професорът е създал за тях перфектна илюзия – подава им електрически импулси, които те възприемат като сетива – допир, гледка, мирис, вкус. Хората в сандъците нямат представа, че са просто жици и лампи в мазето на един учен. Те се влюбват, страдат, правят кариери, пишат научни трудове, философстват за смисъла на живота и вярват, че техният свят е единствената реалност. Коркоран се държи като Бог –   може да им ...
Публикуване на коментар
Прочетете още