Блогът на един пенсионер

  Предговор ….. Важно е да осъзнаем, че днешната русомания не е нищо повече от симптом на общото линеене на западната либерална традиция. Дори да беше се намесило Министерството на информацията и да беше наложило категорична възбрана върху издаването на тази книга, преобладаващата част от английската интелигенция пак нямаше да съзре нищо тревожно в такъв акт. Просто наложилата се за момента праволинейност изисква безкритична вярност към СССР, та когато става дума за предполагаемите интереси на СССР, те са готови да изтърпят не само цензурирането, но и умишленото фалшифициране на историята. Достатъчен е следният пример. След смъртта на Джон Рийд – авторът на „Десет дни, които разтърсиха света“ – свидетелство от първо лице за ранните дни на руската революция - авторските права върху книгата преминават в ръцете на Британската комунистическа партия, на която Рийд, доколкото разбирам, ги е завещал. Няколко години по-късно, след като са унищожили възможно най-тотално оригиналното издан

  Александър Немец (със съкращения) Путин страда от онова психическо разстройство, което е често срещано и при което човек изрича някаква глупост или явна лъжа, а след това внимателно наблюдава слушателите си. Ако не му възразят или не го коригират, той го повтаря отново, но с по-голяма увереност. Ако и тогава не му възразят, той започва да го казва като нещо, което се разбира от само себе си. И след време започва сам да си вярва, че това е истина. Социалният кръг на Путин е изключително тесен. Общува с не повече от 10-20 човека. Всички те са или негови подчинени или заинтересовани от ползите, които им носи. Те са станали много богати, благодарение на него и се надпреварват за благоразположението му. Отдавна не са му възразявали, дори когато говори откровени глупости. Ето защо описаната по-горе лъжа става истина, както е истина закономерната смяна на деня и нощта. Винаги, редовно и без прекъсвания. Западните (и не само западните) лидери или изобщо не му се обаждат, или се оба

  Анатолий Бурчаков, руска секция на ВВС, 27.07.2023 Тези дни в Санкт Петербург се провежда форумът Русия-Африка, на който звезда е Владимир Путин. Ако опишем накратко същността на събитието, това е опит да се заменят загубените връзки на Русия с развитите страни – икономически, политически и т.н., чрез активно взаимодействие с развиващите се държави. Създаването на подобен външен вид на форума е просто нещо, техниката е известна от съветски времена, тъй скъпи и по-разбираеми за Путин от сегашното време, което отдавна се забелязва в публичните му изказвания. Разликата е малка – съветската външна политика при избора на чуждестранни контрагенти беше ограничена от идеологически граници, тоест трябваше да се работи (да се чете – „да се дават пари“) със социалистите в широкия смисъл на думата. В същите тези Африка или Южна Америка. А сега може да се работи с всички. Краят на този модел на отношения с развиващите се държави дойде с края на Съветския съюз. В Русия се наложи представат

Geopolitical Futures, 21.07.2023 г. На вниманието на някои български финансови анализатори (вж. курсива в текста). Слабостта на рублата засяга повече потребителите, отколкото държавата. На фона на нарастващите санкции срещу руския финансов сектор, Москва има ограничени възможности за взаимодействие с глобалната финансова система, особено по отношение на достъпа до основните търгувани валути. След нахлуването на Русия в Украйна през февруари 2022 г. много руски банки бяха изключени от международната система за финансови съобщения SWIFT, което усложни дейността на руските компании, извършващи транзакции в долари или евро. Въпреки тези препятствия Русия не само успя да поддържа външната си търговия, но и увеличи използването на националната си валута, рублата. Към май 2023 г. рублата заема съответно 49,8% и 36,3% от плащанията за износ към Европа и Азия. Ръстът в използването на рублата се дължи до голяма степен на приемането на деноминирани в рубли плащания за доставките на руски