Блогът на един пенсионер

  Джордж Фридман, 28 юни 2022 г. Пътуването от Варшава до Будапеща е пътуване между две различни реалности. Варшава не е на военна нога, но излъчва желание да бъде. За поляците войната срещу   Украйна е и тяхна. Те са нетърпеливи да подкрепят украинците и да се включат срещу руснаците, надявайки се, че САЩ, които разполагат с войски, базирани в Полша, ще се присъединят към тях. Поляците изпитват дълбока омраза към руснаците, предшестваща комунизма, и споделят чувство за идентичност с украинците, които бяха посрещнати радушно в полските домове, бягайки от страната си в началото на войната. Отчасти това е така, защото Полша е дълбоко вградена в европейската история и езиково е свързана с Европа. Поляците казват, че ще се жертват за Украйна и въпреки че изглежда да го мислят, не мога да не отбележа, че руският артилерийски огън все още не е ударил Варшава. Въпреки това със сигурност войната е близо до сърцето на Варшава. Полската столица е на около час полет от Будапеща, където наст

  Тези дни ПеПеведът * (може да използвате и термина „харвардоведът”) Даниел Смилов надълго и нашироко обясни за успехите на ПеПетата в борбата с Многоглавата българска ламя „Мафия” (справка сайта Faktor . bg ) – 1.Ударили пограничните служби (полиция, митница, БАБХ…); 2. Смъртоносно ранили нашенските русофилските газовици; 3.Резнали кратуната на родните пътищарие; 4.Запушили жадната уста от списъка Магнитски; 5. Зашеметили главата на петата колона! Щеше да бъде много смешно, ако уйдурмите му не бяха трагични. Вземам за пример митниците, като част от пограничните служби. От време оно (1867 г.) и до днес там са се правили далавери – „…Ех, да ти пипна аз тебе солунската митница и не ми трябва много: само две години, две годинки само да ме оставят управител или оценител на митницата, па ела хортувай ти сетне с мене…”   (Алеко Константинов, „Разни хора, разни идеали” ) – до степен „солунската митница” да се превърне в идиом за кражби. Да припомням ли неистовата борба на митническите

  Основният въпрос винаги е бил въпроса за свободата. Пьотр Межурицкий, 27.06.2022 г Три перспективи за близкото историческо бъдеще се очертават пред Русия днес – две реални и една фантастична. Реалните са или следващото прераждане на Златната орда, или, напротив, разпадането на Русия на много независими земи. Фантастична перспектива е превръщането на Русия в свободна демократична държава от западноевропейски и дори англосаксонски тип. Защо фантастично? Защото едва през 20-ти век в Русия настъпи пълен крах на централната деспотична власт, заметен под лозунги, прокламиращи идеалите за политически свободи и върховенство на гражданските права, и на два пъти в страната се прераждане на деспотизма. Гражданската война от 1917-1922 не беше война на силите на демокрацията срещу силите на деспотизма, а война на две възможни форми на бъдещ деспотизъм – „червен или бял държавен терор. Решаващата роля за победата на червената диктатура изигра не друг, а руският народ. Това беше неговият ис