КОМУНОКОСМИЗМЪТ НА ИВАН ЕФРЕМОВ В СЕНКИТЕ НА ОРДАТА И ЗАПАДНЯЧЕСТВОТО*

 

Основният въпрос винаги е бил въпроса за свободата.

Пьотр Межурицкий, 27.06.2022 г

Три перспективи за близкото историческо бъдеще се очертават пред Русия днес – две реални и една фантастична. Реалните са или следващото прераждане на Златната орда, или, напротив, разпадането на Русия на много независими земи. Фантастична перспектива е превръщането на Русия в свободна демократична държава от западноевропейски и дори англосаксонски тип. Защо фантастично? Защото едва през 20-ти век в Русия настъпи пълен крах на централната деспотична власт, заметен под лозунги, прокламиращи идеалите за политически свободи и върховенство на гражданските права, и на два пъти в страната се прераждане на деспотизма. Гражданската война от 1917-1922 не беше война на силите на демокрацията срещу силите на деспотизма, а война на две възможни форми на бъдещ деспотизъм – „червен или бял държавен терор.

Решаващата роля за победата на червената диктатура изигра не друг, а руският народ. Това беше неговият истински екзистенциален избор. Червената армия, водена от Троцки е селска армия. И нито лидерите на „капиталистите и помешчиците“, нито „вождът на световния пролетариат“ са си правили илюзии по този въпрос. Ленин, който в разгара на Гражданската война, когато все още не се съмнява в лоялността на своето протеже Сталин, отхвърля предложението му да стесни ролята на Троцки на болшевишкия политически Олимп. В подкрепа на мнението си Ленин цитира само един аргумент, макар и неустоим – зад Троцки има селска армия, която в една селска страна по дефиниция е народна армия.

В тази война народът игра за себе си и спечели. Превратът на Ленин наистина прехвърли властта в ръцете на хора от народа. Повече от век първите лица на Русия, от Сталин до Путин, простолюдието, и с изключение на Михаил Горбачов, остават верни на идеологическите ценности на Златната орда, противопоставени на ценностите. на колективния Запад, или по-точно на ценностите на атлантизма. Наследниците на онези, които през 19 век са наричани западняци в Русия, днес би било правилно да ги наречем атлантисти. И днешните руски евразийци добре осъзнават своя основен враг, и открито го наричат ​​„англосаксонци”.

Почти сто години официална Русия избягва да нарича своя непримирим враг с етническото му име. Термините „белофини” и „белополяци" подчертават, че не всички поляци и финландци са лоши и следователно тези народи не са врагове на руснаците. И дори по време на отблъскването на нацистката инвазия пропагандата се нарича антифашистка, а не антигерманска, което намира израз в директните указания на Сталин – „Хитлеровците идват и си отиват, но народите остават“. Що се отнася до призива на Иля Еренбург „Убий германеца“, то сред носителите на колективното подсъзнание на Ордата все още се смята за основание да се обвинява Еренбург за разпалването на омраза към добрия германски народ.

А каква е фундаменталната разлика между съзнанието на Ордата и западнячеството? Отговорът е толкова прост, колкото и отговора  на въпроса „Какво е истината?“. От Евангелието човечеството знае, че ръководителят на окупационната администрация задава този въпрос. А арестуваният водач на нарастващото местно движение на несъгласните с политиката на окупаторите и колаборационистите отказва да му отговори. Защо отказва? Очевидно той не вярва, че този държавен чиновник наистина е зает да търси истината по време на това, което се превърна в исторически разпит.

Така че историческата памет на човека, народа, държавата може да бъде или честна, или лукава, в зависимост от това какви задачи са си поставили човекът, хората, държавата. Впечатляващ пример за честна историческа памет е Библията, не по-малко впечатляващ пример за лукава историческа памет е „Краткият курс по история на Всесъюзната комунистическа партия на болшевиките“, който все още не е забравен от всички.

И в съдбоносната идеологическа конфронтация между западнячеството и Ордата въпросът за свободата винаги е бил основен. Именно в името на ценностите на Ордата, а не заради лошия си характер, руската държава жертва свободата. И такава жертва автоматично изисква триумфа на лукавата историческа памет, каквато в съвременна Русия се превърна в историческата концепция на Медински (род.1970 г., випускник на МГИМО, политолог и PR специалист, доктор, помощник на Путин – Н.К.),  и която Путин със задна дата се опитва да продаде на света на своите пресконференции.

Съзнателното отхвърляне на истината неизбежно води до хронична технологична изостаналост на Ордата, превръщайки нейните технически постижения във вторични, за което свидетелстват както модернизацията на Петър І, така и индустриализацията на Сталин.

И на фона на конфронтацията между западнячеството и Ордата, се появи световната идея за руският космизъм, най-големият представител на която през 20-ти век е Иван Ефремов (1908-1972, писател, философ, палеонтолог, автор на романите „Мъглявината на  Андромеда”, „Атинянката Таис”, „Острието на бръснача” и др.). Но защо космизмът заседна като кост в гърлото на КГБ на Ордата? Всичко е много просто – без да изповядва идеите на западнячеството относно собствеността и частното предприемачество, в най-важното, руският космизъм на Ефремов се противопоставя на Ордата, по-специално на нейния съветски модел. Свободата на личността в утопиите и антиутопиите на Иван Ефремов е обявена за абсолютна ценност.

И тук, в концепцията на Ефремов за противопоставянето между свобода и робство, възниква любопитен обрат – Древна Елада се превръща за него в символ на свободата, на който се противопоставя тоталитаризмът на Древен Египет. Извинете, но къде в тази интерпретация на историята изчезнаха Персия и народът на Израел? В края на краищата, в продължение на хиляди години, където се споменават древните гърци, ще се споменават и гръцко-персийските войни, а където се споменава Египет, ще се споменава и Изходът на евреите (събитие от Стария завет – Н.К.) от египетското робство. Войните на гърците срещу опитите на персийския деспотизъм да завладее Елада, и Изхода на евреите от Египет в опит да станат свободен и независим народ, се превръщат в символ на борбата за идеалите за свобода.

Наистина ли Ефремов не е знаел това или по някаква причина е забравил това?

Разбира се, той го е знаел и следователно е заменил умишлено класическите гръцко-персийски и юдео-египетски противопоставяне.

Защо?

Защото еврейската концепция за човешката свобода, рязко отричайки създаването на каквито и да било идоли, недвусмислено провъзгласява култ към небесния Цар. Свободата на избор на човек не зависи  от него самия, а от Върховният съдия на човешките действия. И ако това е така, за каква свобода става дума?

Иван Ефремов категорично отхвърля модела на Ордата, но не приема напълно ценностите на атлантизма. В това отношение отношенията между Ефремов и братя Стругацки, откровени западняци в руската култура, са много показателни. Първо взаимно приемане, после дълги години на пропаст и накрая – помирение, но през зъби. Много години след като Иван Ефремов напуска живота, Борис Стругацки го характеризира като носител на мощен интелект, но ... лош писател. А какво му е лошото на този писател? Ами фактът, че абсолютно не отговаря на естетическите принципи на братя Стругацки – какво може да бъде по-лошо от това, особено между писатели.

А прозата на Иван Ефремов, отричайки западнячеството, не би могла да бъде естетически западняческа.

Според Ефремов свободният човек е напълно свободен – той не е роб на неща, длъжности, роднини, приятели, началници или дори на природните сили. А природните сили в никакъв случай не са приятелски настроени към човека. Напротив, сред тях има доста, които са абсолютно враждебни към човечеството и в същото време по нищо не му отстъпват по сила, а понякога дори го превъзхождат. И тогава задачата на човечеството, според Ефремов, става хуманизирането на космоса на основата на собственото му самоусъвършенстване.

Но ако това е така, възниква въпросът дали подобна концепция не намирисва на Ордата, само че в космически мащаб? Щеше да намирисва, ако в името на разширяването на пространството е необходимо да се пожертват личните свободи на човек. Според Ефремов обаче жертването на свободата под какъвто и да е предлог, заради каквато и да е идея означава незабавно превръщане на доброто в зло.

Такъв е космизмът на Иван Ефремов в най-общ план.

И тази концепция в днешните геополитически обстоятелства изобщо не изглежда актуална.

Изглежда, че бъдещето на Русия отново ще се решава по пътя на конфронтацията между идеите на Ордата и западнячеството, при пълен триумф на Ордата в днешна Русия.

Очевидно е, че Иван Ефремов не е писал за близкото бъдеще.

*- привърженици на практиките и културата на Западна Европа от общества и страни в други части на света.