Блогът на един пенсионер

  Джордж Фридман, 28 ноември 2023 г. Изборите през миналата седмица в Холандия доведоха до радикална промяна. По традиция страната е сред най-класическите либерални държави в Европа. Но в предизборната надпревара, във фокус бяха имиграцията и изменението на климата, Герт Вилдерс и неговата „Партия на свободата“ излязоха начело, макар и да нямат мнозинство в парламента. Правителствата на маргинални държави-членки на Европейския съюз, като Унгария например, са заемали подобни позиции в миналото (особено по отношение на имиграцията), но Холандия е член-основател на ЕС и въпреки малкия си размер, винаги е била център за оформяне и представяне на ценностите на блока. Във времена на икономически проблеми и разделение желанието на ключови членове на ЕС да застанат рамо до рамо, за да защитят определени основни морални принципи, поддържа блока единен. Резултатите от изборите в Холандия обаче отхвърлиха два основни принципа на Европейския съюз. Те могат да дадат на Холандия икономическо п

  Яков Миркин, 27 ноември 2023 г. Какъв беше смисълът да се гмурнем в една безкрайна дупка и да пилеем хора и милиарди, за да се закрепим там, където няма място за нас? Преди век и половина стотици хиляди „дядовци, бащи и братя” положиха телата си в земите на южните славяни, за да прогонят и турците, и немците,   и за да разцъфти панславизмът. Първата световна война започна в Сърбия и от потиснатите славяни в Австро-Унгария. Броят на убитите руснаци през Първата световна война е повече от 2 милиона души. Сега и южните, и западните, и всякакви други славяни са сгушени до топлата печка на ЕС, а панславизмът е маргинално движение. Няма любов, няма братство, няма привързаност в триъгълника „САЩ-Германия-Русия“, има гола пресметливост и неприязън. Преди 40-50 години „военната помощ за други държави представляваше 1% от цялата машиностроителна продукция в Съветския съюз“. „През 1975 г. общият брой на оръжията за трите основни арабски държави варираше от 7 до 14% от наличните коли

  Михаил Ходорковски,    25.11.2023 г. Слушах речта на Евгений Чичваркин 1 „Путин побеждава“ и смятам, че е важно да изразя малко по-различна гледна точка. Но първо, с какво съм съгласен: Предвид настоящите обеми на доставките на оръжия и ограниченията на обсега им, Украйна не може да достигне границите от 1991 г. с военни средства. За причините за ограниченията друг път, но това не е поради липса на оръжие, а поради погрешната презумпция на Запада и на първо място на САЩ, че отстъпвайки на Путин, може да спечелите срещу Китай и да живее щастливо както досега. При такова продължаване на конфронтацията в даден момент фронтът може да се разпадне поради липса на мобилизационни ресурси на Украйна. Съмнително е това да се случи, но е възможно. Това означава ли, че Путин ще победи? И да, и не. Да, защото ще удължи престоя си във властта. Не, защото е станал по-малко удобен в сравнение с това, което беше преди 2014 г. Това означава ли, че имперската част от руското общест