ПРОМЯНА В ЕС

 

Джордж Фридман, 28 ноември 2023 г.

Изборите през миналата седмица в Холандия доведоха до радикална промяна. По традиция страната е сред най-класическите либерални държави в Европа. Но в предизборната надпревара, във фокус бяха имиграцията и изменението на климата, Герт Вилдерс и неговата „Партия на свободата“ излязоха начело, макар и да нямат мнозинство в парламента. Правителствата на маргинални държави-членки на Европейския съюз, като Унгария например, са заемали подобни позиции в миналото (особено по отношение на имиграцията), но Холандия е член-основател на ЕС и въпреки малкия си размер, винаги е била център за оформяне и представяне на ценностите на блока. Във времена на икономически проблеми и разделение желанието на ключови членове на ЕС да застанат рамо до рамо, за да защитят определени основни морални принципи, поддържа блока единен.

Резултатите от изборите в Холандия обаче отхвърлиха два основни принципа на Европейския съюз. Те могат да дадат на Холандия икономическо предимство в Европа. Борбата с изменението на климата е екзистенциален и морален императив, но също така е скъпа, и драстично повишава производствените разходи за редица продукти. Междувременно ограничаването на имиграцията – особено когато имигрантите са нискоквалифицирани и идват от държави с много различна култура – вероятно ще намали обществените разходи за подпомагане на имигрантите.

Тези очевидни икономически предимства са важни, но те не са нещо критично. В Холандия и на други места привържениците на борбата с изменението на климата или посрещането на имигрантите са склонни да оправдават позициите си с твърденията за морални и икономически ползи. Тези, които ги критикуват и оспорват тезите им често пъти, вместо да бъдат внимателно опровергавани, са посрещани с укори за морална развала.

В този смисъл изборите от миналата седмица имат значение. В много отношения Холандия е основна нация в Европейския съюз. Преди години, когато живеех там, се предполагаше – и аз вярвах в това – че страната е пример за това каква трябва да бъде една европейска нация (особено по отношение на НАТО). И все пак резултатът от последните избори може да затвърди съмненията ми, че политиката относно изменението на климата и имиграцията може да доведе до загубата на репутацията на Холандия като примерна европейска държава. А е възможно да доведе и до предефиниране на Европа в далечното бъдеще.

От друга страна, Вилдерс и неговата партия може и да грешат в политиката си спрямо изменението на климата и имиграцията. Нямам достатъчно познания, за да имам информирано мнение за глобалното затопляне, въпреки че не вярвам на всяка вяра, която страстно се поддържат от хора, които знаят толкова малко, колкото и аз. Малко зная и за демографията, особено за това, че развитият свят е изправен пред нарастващ недостиг на работници. Възможните решения са да принудим 80-годишните да продължат да работят черна работа, да измислим рентабилни роботизирани заместители на хората или да си внесем чуждестранни работници. В САЩ имиграцията е решение още от времето на пристигането на пътниците на „Mayflower“ (платноход, използван от група английски заселници в Северна Америка, през 1620 г. за плаването им от Саутхемптън, Англия – Н.К.). Чужденците носят различни култури, които могат да се сблъскат с ценностите на приемащата страна и при някои обстоятелства – особено когато притокът на имигранти е голям – сред новопристигащите може да има и престъпници. Което не е задължително. В сравнение с другите възможни решения, изглежда че имиграцията е въпрос на избор.

Промяната в Холандия, ако се задържи и разпространи, ще направи Европа много различно място за живеене не само по тези въпроси, но и по отношение на политическата й култура и идеята, че е единна. Може би ще трябва да я избягвам и да си стоя в Тексас.