Блогът на един пенсионер

  Желѣзко Стойчев ** ...... Срѣдната дневна надница на работницитѣ упражняващи тежъкъ физически трудъ като: орачъ, зидарь и пр. беше около 100 лѣва. За по-лѣка физическа работа отъ 50 до70 лѣва. Това се отнасяше и до надницитѣ на женитѣ, които бяха по-ниски отъ мѫжкитѣ надници. Най-ниската месечна заплата за дребенъ служитель беше отъ 1200 до 1500 лѣва. Месечната заплата на срѣдния чиновникъ беше приблизително 3000 лѣва. Сѣга ще изброя ценитѣ на някои най-необходими стоки, както днесъ ги наричаме хранителни стоки отъ първа необходимость. Такива бяха: 1. Хлѣбъ бѣлъ и срѣденъ за 1кгъ. отъ 5 до 6 лѣва. 2. Брашно срѣдно, бѣло и финно за 1кгъ. отъ 3 до 5 лѣва. 3. Месо - агнешко, овнешко, свинско, телешко, говеждо (прѣзъ тоталитарния режимъ стана една мѣтаморфоза у насъ и всички говеда се прѣвърнаха на телета) за 1кгъ. отъ 12 до 18 лѣва. 4. Сирене за 1 кгъ. отъ 14 до 16 лѣва. 5. Масло прѣсно - овче, краве, биволско за 1 кгъ. отъ 25 до 35 лѣва. 6. Млѣко прѣсно - краве, к

  Наталия Зотова, кореспондент на руската секция на ВВС, 28.06.2023 г. Докато всички гледаха с изумление неуспешния бунт на Пригожин и последиците от него, Русия не спря да бомбардира Украйна. Вечерта на 27 юни руските сили нанесоха ракетен удар по центъра на Краматорск в Донецка област. Ракетата е ударила популярния ресторант Ria Pizza в града, където е имало много посетители, и е предизвикала пожар. Най-малко десет души са загинали и този брой расте – продължават да вадят тела изпод развалините. Сред убитите са три деца –   момиче на 17 години и две сестри близначки на 14 години. Повече от 60 души са ранени. Краматорск стана важен център в Украйна през 2014 г., когато започна войната в Донбас. Тогава жителите на окупираните от Русия територии, в които се формира т. нар. Донецка народна република, се преместиха в града. Днес той е административен център на Донецка област, тъй като останалата част от областта (заедно с гр. Донецк) продължава да е окупирана. По време на рускат

  (картинката   е илюстративна) Николай Колев, 28.06.2023 г. Имаше едно време един професор във Военна академия, който много обичаше да се изказва при обсъждане на дисертации. А най-накрая, обикновено след обилно празнодумие, казваше – „Не съм я чел, но според мен не е така, както е казал докторантът!“ За него се сетих вчера, докато слушах дебата в Правната комисия на XLIX Народно събрание. За какво иде реч? Обсъжда се, например, законопроект, решаващ някаква обществена проблема. Между парламентарните групи няма съгласие. Всяка дърпа „чергата“ към себе си. По сигнал (най-често на групата, която е губеща), комисияТА * (Европейската, Венецианската и прочие) е сезирана и праща експерти да помагат. Те познават проблема и знаят как да се реши, но в тяхната си държава, а не в България! Определено време стоят в у нас, радват се на омайните красоти български (исторически, природни и най-паче едни други…), гощаваме ги обилно (едни подобни експерти в МО, които лично зная, бяха надда