В ПРЕСЛЕДВАНЕ НА МИТОВЕ

 

Яков Миркин, 27 ноември 2023 г.

Какъв беше смисълът да се гмурнем в една безкрайна дупка и да пилеем хора и милиарди, за да се закрепим там, където няма място за нас?

Преди век и половина стотици хиляди „дядовци, бащи и братя” положиха телата си в земите на южните славяни, за да прогонят и турците, и немците,  и за да разцъфти панславизмът. Първата световна война започна в Сърбия и от потиснатите славяни в Австро-Унгария. Броят на убитите руснаци през Първата световна война е повече от 2 милиона души. Сега и южните, и западните, и всякакви други славяни са сгушени до топлата печка на ЕС, а панславизмът е маргинално движение.

Няма любов, няма братство, няма привързаност в триъгълника „САЩ-Германия-Русия“, има гола пресметливост и неприязън.

Преди 40-50 години „военната помощ за други държави представляваше 1% от цялата машиностроителна продукция в Съветския съюз“.

„През 1975 г. общият брой на оръжията за трите основни арабски държави варираше от 7 до 14% от наличните количества в СССР. Ако добавим и останалите арабски страни, тогава процентите ще нараснат между 9 и 19. Египет, Сирия и Ирак притежаваха около 5500 съветски танка, а всички арабски страни заедно – 7500 в сравнение с наличните 40 000 в Съветският съюз. Сравними са и данните за бойните самолети – 1200 и 1600 бр. в сравнение с наличните 8600 бр. във видовете въоръжени сили на съюза. В продължение на повече от две десетилетия Съветският съюз изразходваше около 2% от бюджета си за отбрана и почти 6% от производството на оръжия за военна помощ за Близкия изток... С течение на времето данните за военната помощ се увеличаваха – от 1,1% от бюджета за отбрана на СССР през 1955-1966 г. до 1,7% в края на 60-те години, за да достигне 3,5% през 1971-1974 г., т.е. повече от 3 пъти.“¹

Къде отиде всичко това? Десетки и стотици хиляди хора, преминаха през „износа на революция, разширяване на съветското влияние, и разпространение на идеите на социализма“. Част от тях все още са сред нас и с копнеж си спомнят знойните нощи и пазарите някъде в Багдад или Триполи, в Кайро или Дамаск. Бяха спечелени и отписани милиарди долари. Каква част е отписана?

След това ни плени идеята за постсъветското пространство, което в крайна сметка се разпадна като счупена ваза. Някой изчислил ли е сумата, изхарчена от Русия за други държави под формата на ценови облекчения и отписани дългове през 90-те на ХХ и в началото на XXI век? Къде отиде всичко това? Къде отидоха положените труд и усилия? Резултатът – постепенно свиваща се група от държави, които като цяло се интересуват преди всичко от себе си.

Сега сме пленени от евразийската идея и за да я осъществим, ще похарчим нови хора и нови ресурси.    Прогнозата – същия резултат.

Защо? Защото по навик – вместо сухата, но рационална пресметливост – попадаме в плен на идеологията, която ни принуждава, пилеейки собствения си народ и неговите ресурси, не щадейки силите си, живота си, парите си, храната си, къщите си, да раздадем всичко някъде другаде, в други океани, в чужди пясъци,  преследвайки митове.

Вместо първо да устроим собствения си живот, живот в условията на просперитет и свобода, с растящо благосъстояние на гражданите, с отлични пътища, с ефективен икономически модел и така да се разширяваме привличаме близки народи и държави.

Идеите да се конкурираме, а не да воюваме, да се занимаваме със собствената си икономика и благосъстоянието на руските семейства – като най-важното нещо – трябваше да победят по някакъв начин в руското мислене на всички нива,  отдолу до горе.

И ако тази „победа“ се беше случила, отдавна щяхме да имаме друг живот, по-удовлетворяващ, по-спокоен, много по-близо до това, което се нарича „развита социална пазарна икономика“, и тогава знамената на всички народи щяха да ни  гостуват.

Бележка:

¹-Съветската икономика в перспектива. Сборник доклади, представени на Съвместната икономическа комисия на Конгреса на САЩ на 14 октомври 1976 г., М., Прогрес, 1976 г., стр.76-77 (дълго време сборникът  съхраняван в специалния архив на ЦК на КПСС)