ФЕРМАТА НА ЖИВОТНИТЕ*

 

Предговор

…..

Важно е да осъзнаем, че днешната русомания не е нищо повече от симптом на общото линеене на западната либерална традиция. Дори да беше се намесило Министерството на информацията и да беше наложило категорична възбрана върху издаването на тази книга, преобладаващата част от английската интелигенция пак нямаше да съзре нищо тревожно в такъв акт. Просто наложилата се за момента праволинейност изисква безкритична вярност към СССР, та когато става дума за предполагаемите интереси на СССР, те са готови да изтърпят не само цензурирането, но и умишленото фалшифициране на историята. Достатъчен е следният пример. След смъртта на Джон Рийд – авторът на „Десет дни, които разтърсиха света“ – свидетелство от първо лице за ранните дни на руската революция - авторските права върху книгата преминават в ръцете на Британската комунистическа партия, на която Рийд, доколкото разбирам, ги е завещал. Няколко години по-късно, след като са унищожили възможно най-тотално оригиналното издание на книгата, британските комунисти пускат една осакатена версия, в която са премахнати всякакви споменавания на Троцки, а освен това е пропуснат и написаният от Ленин увод. Ако във Великобритания все още съществуваше радикална интелигенция, тази фалшификация щеше да бъде разнесена и заклеймена по цялата литературна периодика в страната. На практика протести нямаше, или почти нямаше. Мнозина английски интелектуалци решиха, че си е напълно в реда на нещата. Подобна търпимост или явна измама носи много по-голям заряд в сравнение с модното за момента възхищение от Русия. Допускам възможността тази конкретна мода да не е дълготрайна. Представям си дори, че докато книгата ми излезе, моят възглед за съветския режим може да се превърне в общоприет. Но каква ще е ползата от това само по себе си? Подмяната на една праволинейност с друга не е задължително проява на напредък. Нашият враг трябва да е грамофонният мозък - независимо дали одобряваме свирещата в момента плоча, или не.

Добре известни са ми всички аргументи против свободата на мисълта и словото – както аргументите, според които такава свобода не можело да съществува, така и аргументите, че не трябвало да съществува. Отговарям им с най-прости думи, че не успяват да ме убедят и че в продължение на четиристотин години нашата цивилизация се е основавала върху противоположното твърдение. От десетилетие, че и повече, живея с убеждението, че съществуващият руски режим е предимно зло, и държа на правото си да го казвам независимо от факта, че със СССР сме съюзници във война, на чието спечелване искам да съм свидетел.

…….

Оруел, 1945 г.

*- алегоричен роман, който излиза през 1945 г. и цели да алармира западния свят за опасността от тоталитарния режим на съветския лидер Йосиф Сталин. Специално е включен предговорът на Оруел, който е премахнат от оригиналното издание по политически причини. В него Оруел разказва с какви трудности се среща творба, насочена срещу победоносния в този момент Съветски съюз. И тук големият британски писател е сред малцината, които съзират истината зад пропагандата и предупреждават за заплахата, която всяко тоталитарно управление представлява за човешката свобода и достойнство, издателство „Сиела“, 2021.