ПУТИН И БЕЗУМНИЯ ГАМБИТ

 

Джордж Фридман, 30 април 2024 г.

Когато бях докторант, малка група мои връстници и аз прекарвахме доста време в изследване на обстоятелствата, при които би било възможно една ядрена сила да започне ядрена атака срещу друга. Отделихме много време на тази тема, използвайки кубинската ракетна криза като основа за анализите си. Допускахме, че подобна атака е възможна, ако командната система на едната от противостоящите страни се е сринала и по този начин тя не може да отвърне с ответен ядрен удар, или че една от страните просто е лъгала за ядрения си арсенал. Самотните мъжки съботни вечери се преливаха една в друга.

Проблемът, с който непрекъснато се сблъсквахме – независимо дали ядреният арсенал е съпоставим, асиметричен като брой или непропорционален като възможности – беше, че ядрените оръжия нямаше да бъдат използвани, освен може би при ситуация, в която едната страна разполагаше с превъзходно и надеждно разузнаване на място и състоянието на противника. Би било добре ако успеехме да елиминираме възможността на противника да отмъсти. Някои предлагаха силите за специални операции да проникнат в командните пунктове на врага, да използват отровен газ, за да убият разчетите за изстрелване на ракетите и т.н. Но бяхме сигурни, че ядрена атака срещу ядрена сила почти сигурно ще доведе до ответен ядрен удар и взаимно гарантирано унищожение. Лесно е да се разбере защо след Хирошима и Нагасаки никога не е имало следваща ядрена атака.

Имаше обаче един сценарий, който нарекохме „безумен гамбит“¹, защото останалите сценарии допускаха, че ръководството на страната не е лишено от здрав разум. При „безумния гамбит“ инициирането на ядрена атака от едната страна предизвиква ответен отговор  от другата и взаимно унищожение, при което така и не успяхме да намерим отговор на въпроса как страната, започнала първа, ще си осигури по-голяма сигурност. Решихме, че един рационален лидер не би стигнал до по-различно заключение. Но по същество това е сценарият, с който си играе руският президент Владимир Путин.

Той на няколко пъти каза, че продължаващата съпротива на Украйна срещу Русия и американската и европейска подкрепа за отбраната на Украйна крие риск от ядрена война. Ядрена атака срещу Украйна вероятно би предизвикала отговор на САЩ, докато атака срещу Съединените щати – в рамките на възможното според изявленията на Путин – със сигурност ще доведе до масивна атака срещу Русия. Трябва да бъде ясно, че  САЩ няма да започнат ядрена война заради Украйна. При нормални обстоятелства, не би го направила и Русия – освен ако войната не подлуди Путин до степен, да е готов за гарантирано взаимно унищожение. Тъй като Русия не е луда, следва, че и Путин не планира да започне ядрена война. Но ако Москва успее да убеди противниците си, че ситуацията ги е принудила към взаимно самоубийство, САЩ и техните съюзници могат да променят политиката си, за да бъдат по-сговорчиви към исканията на Русия. Включването на заплахата от ядрена война – и имплицитно на руския разум – в уравнението може да промени изхода от войната. Малко вероятно е САЩ да нанесат превантивен удар срещу „безумния гамбит“, тъй като в края на краищата Вашингтон разполага с възможности и за отговарящ удар.

За да проработи „безумния гамбит“, Путин трябва да убеди другите страни, че е готов за ядрена война. Той обаче ще трябва да убеди и своите сънародници, което допълнително подкопава стратегията му.

„Безумният гамбит“ работи само ако е толкова убедителен, че изплаши колегите му от другите страни. Той е рожба на отчаянието и е полезен само за размисли на самотни мъже във висше училище.

Бележка на преводача:

¹-начален ход в шахмата, при който се предлага в жертва на маловажна фигура, за да се получи възможност за атака.