РАЗМИСЛИ

Иля Барабанов, кореспондент в руската секция на ВВС, 15.04.2024 г.

Пълномащабното руско нахлуване в Украйна още не беше започнало, когато в късната есен на 2021 г. се срещнахме в Москва с моя дългогодишен приятел и колега Денис Коротков, който дълги години беше работил за „Фонтанка“ и „Новая газета“, и стигнахме до идеята, че ако вече почти пет години пишем за дейността на ЧВК „Вагнер“ и нейния основател Евгений Пригожин, е време да поставим някаква логична линия на този период от живота си и да започнем да пишем книга за руските наемници.

24 февруари 2022 г. драматично промени живота на милиони хора в Украйна, Русия и много други страни по света. Денис беше принуден да напусне Санкт Петербург и да се премести във Вилнюс, посрещнах началото на военните действия в Киев и след няколко месеца пътуване се озовах в Рига. Решаването на милион въпроси, свързани с легализацията на ново място, откриването на банкови сметки, получаването на разрешение за пребиваване и т.н., не допринесе много за творческа работа, но по един или друг начин през цялото това време продължихме да пишем историята на ЧВК , особено след като тя започна да се развива бързо и се превърна от руска домашна в една от основните теми за световните медии.

В първите дни на нахлуването в Украйна, наемниците на Пригожин не участваха, но те бързо се оказаха въвлечени в хода на военните действия – щурмът на Попасная, бойните действия за Северодонецк, продължилите почти десет месеца сражения за Бахмут, публичният скандал на Пригожин с върхушката на Министерството на отбраната, многократно отразяван в интернет с мемето „Шойгу, Герасимов, къде са снарядите?“, бунтът на Пригожин и неговият „Поход на справедливостта“ към Москва.

Поне веднъж месечно се чувахме с Шурик Горбачов, който се беше заел да редактира нашата книга, и объркано обсъждахме къде и в кой момент ще сложим край на тази история? Отговорът на този въпрос, който ни измъчваше, се появи на 23 август 2023 г., когато самолетът с Евгений Пригожин и Вагнер Дмитрий Уткин се разби в небето над Тверска област.

Историята на двамата основатели на тази мрачна марка беше завършена, но историята на руските наемници не. Военните кампании в Африка продължаваха, престъпниците, преминали през ЧВК и помилвани от президента се завръщаха в мирните руски градове, готови да извършат нови престъпления. Предстоеше ни тепърва да оценим мащаба на последствията от действията на Пригожин.

Книгата все пак беше завършена и с помощта на нашите приятели от фондацията Straight forward в Берлин започнахме да я предлагаме на издатели по целия свят. Вече е издадена на фински и руски, а през следващите месеци със сигурност ще бъде издадена на чешки, френски, португалски, естонски и български. И, надявам се, на още дузина езици, така че хората по света да могат да прочетат първата пълна история на ЧВК „Вагнер“.

Докато в Москва никой не забеляза излизането на книгата във Финландия, руските власти реагираха доста светкавично на премиерата й на руски език. Веднага щом се появи в рускоезичните магазини в Европа, ме признаха за „чуждестранен агент“.

Няма да се преструвам, че това беше някаква изненада за мен. Като повечето руски независими журналисти в изгнание, прекарах последните две години в очакване това да се случи в някакъв момент. Вероятно няма смисъл да казвам за стотен път, че това е дискриминационен статус, или да се шегувам, че „хубаво е да си в такава компания“ – вероятно всички вече сте чели тези неща десетки пъти.

Но бих искал да кажа, че след 24 февруари 2022 г. руското правителство прие десетки закони, които всъщност въведоха военна цензура в страната и забраниха нормалната журналистика. Много редакции бяха затворени, много бяха принудени да напуснат Русия, обявени за „нежелани организации“, уебсайтове на руски медии бяха блокирани, на „чуждестранните агенти“ беше забранено да правят пари от реклама, а депутатите продължават да бълват един след друг закони, които усложняват живота на журналистите.

Но въпреки всичко, журналистиката в Русия не е умряла и много колеги продължават да правят готини неща. Юрий Дуд и Екатерина Гордеева продължават да правят своите филми, възхищавам се на работата на колегите от „Медиазона“ и на разследванията на „Важни истории“ или „Агенция“, които се борят за оцеляване, докато издават отлични текстове и истории, прекланям се пред „Медуза“ и „Дъжд“. Всички изброени в това изречение са или „чуждестранни агенти“, или „нежелани организации“.

Моите колеги от Руската служба на ВВС, въпреки всички трудности, работиха с достойнство и продължават да работят така в тези нови военни условия. Точно днес излязохме с отлично разследване за това как продължават да купуват от Европа резервни части за руския флот, заобикаляйки всички наложени санкции.

„Чуждестранен агент“ е клише, но е истина, че в най-мрачните и подли времена някои хора показват най-добрите си качества. На фона на общата Z-сивота, обхванала Русия, всяко добро дело веднага става ясно видимо. И това не се отнася само за журналистите, а за всички хора. Да си спомним руския доброволец Александър Демиденко, който помогна на стотици украински бежанци да се завърнат по домовете си и умра преди седмица в следствения арест.

В деня, в който пиша този текст, великата певица Алла Пугачова празнува своя юбилей. Моята колежка Наташа Зотова написа отличен текст за ролята на Пугачова за Русия. Вероятно всеки от нас има дузина любими нейни песни. А позицията, която тя зае след 24 февруари, е достойна за уважение. Повече от половин век тя помага с творчеството си на десетки милиони рускоезични хора по света да оцелеят в най-трудните периоди от живота. Навръх юбилея си тя пусна нова песен. „Животът е твърде хубав, за да сме тъжни, животът е твърде хубав, за да страдаме“, обръща се към всички нас Алла Борисовна и това напълно противоречи на моментното ми настроение.

Това е всичко за днес. Пазете се!