УДАРИТЕ СРЕЩУ ИРАН И СТРАТЕГИЯТА НА САЩ

 

Джордж Фридман, 15 април 2024 г.

САЩ приеха национална стратегия, предназначена да позволи на страната да използва военната си сила, без да дава собствени жертви. Тя се прилага във войната в Украйна, в която ролята на Вашингтон е значителна и може би решаваща, но не чрез намесата с войски, а чрез доставка на въоръжение и бойна техника на украинската армия и използване на политически и икономически средства възпиране на руската агресия. Тази стратегия е в рязък контраст с използваната във войната във Виетнам, в която САЩ понесоха огромни жертви и предизвика сериозни вътрешнополитически. Операциите в Ирак и Афганистан бяха вариации на виетнамската стратегия.

Събитията от този уикенд дават основание да допуснем, че намесата на САЩ в Украйна няма да е единствена по рода си.

Опасявайки се от иранска намеса във войната срещу ХАМАС, Израел изстреля на 1 април ракети по ирански дипломатически комплекс в Дамаск, убивайки двама генерали и петима други висши офицери от Корпуса на гвардейците на ислямската революция. Иран отговори на атаката през уикенда, изстрелвайки ракети и дронове по израелски цели. В момента, в който пиша тези редове става ясна, че нанесените щети на Израел са пренебрежимо малки, тъй като многослойната система за противоракетна отбрана на страната е прихванала повечето от ракетите и дроновете. С други думи, в този  случай Израел не е имал необходимост от задължителна външна военна помощ

Въпреки това Съединените щати и Обединеното кралство използваха ресурси на военноморските си сили, за да прихванат ирански ракети над Сирия, Ирак и Йордания. Понастоящем няма индикации, че Иран е предприемал ударите срещу активи на САЩ или Великобритания, или че израелците са имали нужда от помощ. Най-вероятното обяснение е, че това е сигнал за Иран, че атаката срещу Израел може да предизвика намеса на САЩ и Великобритания, макар и без да изпращат войски на място. САЩ имат дълга и неприятна история с Иран и вероятно искат да напомнят на Техеран, че ще се изправи срещу повече от един противник, ако повторно удари Израел.

Въпросът не е в това, че САЩ застават на страната на Израел, а е в заплахата, която представлява Иран. Иранският ядрен проект тревожи САЩ от доста време, както ги тревожат и опитите на Иран да прекрои региона по свой вкус. Съединените щати смятат иранската мощ за заплаха за американските интереси. Израел може да е американски съюзник, но защитата на Израел не е основна за мотивирането на Вашингтон. Основната мотивация е свързана с възпиране на експанзионистичната политика на Иран.

Следователно действията на Вашингтон през уикенда са в съответствие със стратегията му да не използва войски във война със силно мотивиран противник, който се бие на собствена територия. Когато противникът е едновременно мотивиран и сравнително добре въоръжен – както беше, да речем, във Виетнам – САЩ не са в състояние по стратегически и политически причини да поддържат безкраен конфликт и да дават огромни човешки жертви. Американските стратези смятат обаче, че е от съществено значение да се покаже, че конфликтът е важен за Съединените щати и че те са готови да го оформят по съответния начин – без да използват сухопътни сили.

Казано по друг начин, стратегията в конфликта в Близкия изток е подобна на тази, която САЩ следва в Украйна – укрепваш съюзниците си с мощни оръжия, като същевременно избягваш жертви. На нещо подобно ставаме свидетели в Близкия изток. Точно както интересът на САЩ в Украйна е по-малко свързан със самата Украйна, а е предизвикан от необходимостта да бъде сдържана Русия, така и намесата им в Близкия изток е по-малко свързана с простото подпомагане на Израел, а е причинена от интереса да бъде сдържан Иран. Прехващането на някои ирански ракети не допринася много за увеличаване на отбранителната способност на Израел, но прави много за демонстриране на намеренията на САЩ в бъдеще.

Ядрото на американската стратегия е съсредоточено върху намеса във война без да бъдат давани огромни жертви. Нейният успех зависи от силата и волята на противника и всяка грешка в прогнозите може да принуди САЩ да преразгледат позицията си или силите, които трябва да използват, за да се намесят. В светлината на конфликтите в Украйна и Близкия изток вярвам, че това е новото нормално не само за решаване на незначителни проблеми, но и за управление на по-широки и дългосрочни предизвикателства в бъдеще.