КАК РАЗЛИЧНИТЕ СТРАНИ РЕАГИРАТ НА ТЕРОРИЗМА

Geopolitical futures, 23 април 2024 г.

От Москва до Париж ресурсите са ограничени, но заплахите нарастват

Последиците от нападението на ХАМАС в Израел на 7 октомври и клането на 22 март в Crocus City Hall близо до Москва са ужасни напомняния за огромния потенциален ефект на терористичните атаки. Най-ефективните атаки провокират силни емоции, особено страх и параноя, които могат да предизвикат драматични промени във външната и вътрешната политика на страната. В бързината да възстановят чувството за безопасност, лидерите често предприемат мерки за сигурност, които не са пропорционални на действителната заплаха. В други случаи те могат да се опитат да омаловажат заплахата или да пренасочат общественото внимание в друга посока. Всяка страна реагира по свой начин. Дори определението за тероризъм варира в отделните държави, отразявайки тяхната история, география, социален и институционален състав и др.

Русия

Русия определя тероризма като „идеология на насилието и практика за влияние върху вземането на [официални] решения... свързана със сплашване на населението и (или) други форми на незаконни насилствени действия“. Това определение е достатъчно широко, за да обхване насилствените действия на сепаратистки групи и лица от руския Северен Кавказ, които са преобладаващите извършители на тероризъм в страната. Например, след поражението си във войните в Чечения и последвалите репресии от Кремъл, чеченските терористи организираха завладяването на театъра в Москва през 2002 г., вземането на заложници в училището в Беслан през 2004 г. и самоубийствената акция през 2004 г. в московското метро. Терористи от Северен Кавказ извършиха атентатите в московското метро през 2010 г. и на московското летище Домодедово през 2011 г.

Между войната в Украйна, възраждането на талибаните в Афганистан и общия климат на враждебност между Русия и Запада, днес Москва е изправена пред нови, потенциално по-опасни терористични заплахи. Най-голямата заплаха очевидно идва от Централна Азия, където бедността и безброй други социални проблеми са мотиватор, а близостта до Афганистан осигурява средства за обучение на радикализирани лица и планиране на сложни атаки. Пример за това е нападението срещу Crocus City Hall от миналия месец, при което четиримата заподозрени от Таджикистан убиха най-малко 145 души.

В същото време способността на Москва да спре навлизането на терористи в страната е значително ограничена. Кремъл отдавна смята нелегалната миграция за проблем и източник на екстремизъм и е честа тема на дискусии между Русия и централноазиатските държави. Тук трябва да отбележим, че заподозрените за атаката срещу Crocus City Hall са влезли в страната законно. След атаката от миналия месец, президентът Владимир Путин направи мащабни персонални промени в Министерството на вътрешните работи. Службите за сигурност засилиха акциите за издирване на хора, живеещи нелегално в страната, докато имиграционните власти затегнаха контрола върху издаването на документи, позволяващи по-дълъг престой.

Въпреки това, с икономика, притисната от международните санкции и финансовите и човешки разходи за воденето на широкомащабна война в Украйна, Русия се нуждае от имигранти. Основният източник на мигранти е Централна Азия – работниците от региона осигуряват цели 8% от брутния вътрешен продукт на страната. Ето защо, вместо да се противопоставя на правителствата от региона, Москва увеличава ангажимента си към тях, а с Таджикистан организира учения за борба с тероризма. Друг потенциален знак за чувствителността на Русия към недостига на работна ръка е, че изчезна охраната във входовете на московските подлези и търговските центрове, поставена след атаката на Crocus City Hall, което отчасти може да се дължи и на недостига на обществени и на частни специалисти по сигурност. И въпреки че Кремъл обвини Украйна, че е помогнала за организирането на атаката, той не обяви масова мобилизация, за която се опасява, че може да предизвика вълна от народно недоволство сред уморените от войната.

Франция

Франция също не е пощадена от тероризма. Всъщност, след атаката в Crocus City Hall, правителството в Париж беше сред първите правителства, които повишиха нивото на тревога. Най-смъртоносната терористична атака във френската история е от 2015 г., когато въоръжени мъже и атентатори самоубийци овладяха театъра Батаклан. По-малко от година по-късно тунизиец, живеещ във Франция, умишлено заби полуремарке в тълпа от хора, празнуващи Деня на Бастилията в Ница.

Френското правно определение за тероризъм включва умишленото насилие и набор от други престъпления (включително отвличания, кражби, изнудване, киберпрестъпления и други), предназначени да „нарушат сериозно обществения ред чрез сплашване или терор“. Това е двусмислено определение, но това е разбираемо за място като Франция, където има значителна общност от имигранти от страни със силно джихадистко присъствие. Мигрантите са привлечени от просперитета и относителната откритост на Франция. За тези, които бягат от война, преследване и бедност в Африка, близостта на Франция е още един плюс. Много от тях говорят френски, наследство от френския колониализъм. Усилията на Париж да спре потока от нелегална имиграция, включително на европейско ниво, не дадоха много резултати.

Франция се включи активно в антитерористичните операции в Сахел през 2013 г., като помогна да се спре напредването на терористичните групи в региона, и е ключов играч в международната коалиция срещу групировката „Ислямска държава“ в Ирак и Сирия от 2014 г. Париж се специализира в проследяването и пресичането на финансирането на тероризма. Въпреки това, след вълна от военни преврати в Сахел, френската армия беше принудена да се изтегли от няколко държави и да прекрати своите операции, най-вече операция Barkhane (в операцията срещу бунтовниците в Сахел, започнала на 01.08.2014 г. и приключила на 09.11.2022 г. участват 3000 френски военнослужещи). Париж се опасява, че Сахел е или отново ще се превърне в благодатна почва за набиране на терористи, които мечтаят да пренесат битката на френска територия. Като израз на тези опасения френското правителство намали броя на зрителите, които ще присъстват на церемонията по откриването на Олимпиадата в Париж. Но със силно намаленото военно присъствие в региона и бюджетните ограничения, Франция няма много средства с които да попречи на организаторите на терористичните  атаки в чужбина.

Бразилия и САЩ

Мястото на дадена държава в международните дела също влияе върху начина, по който тя реагира на терористичната дейност. Да вземем за пример Бразилия, относително изолирана страна в периферията на света. В нея дебатите за това какво представлява тероризма са все още в началото. Правителството свързва тероризма с престъпната дейност. Това до голяма степен може да се обясни със силните географски буфери на страната, ограничената история на родения в чужбина тероризъм и националната памет, която съхранява спомена за жестокостите срещу бразилците, случили по време на военната диктатура. Днешна Бразилия не е особено изложена на риск от терористични атаки, отчасти защото страната не е особено ангажирана в международните дела, което би вдъхновило атаки срещу нея. Зоната, разположена на пресечната точка между Бразилия, Аржентина и Парагвай, е огнище на незаконна дейност, в която се смята, че присъства дори Хизбула, но заплахите тук са по-скоро свързани с контрабандата и финансовите престъпления, отколкото с политически мотивирани терористични атаки, които действително биха могли да нарушат вътрешната сигурност.

Това е в рязък контраст със Съединените щати, чиито интереси по целия свят често са обект на гняв. САЩ, за разлика от много други държави имат по-различна история свързана с тероризма, особено това, което се нарича международен тероризъм (Вашингтон разграничава международния от вътрешния тероризъм, подход, произтичащ от изолираното географско положение и сложната история на държавата, свързана миграцията). САЩ са склонни да реагират остро на международния тероризъм, отчасти защото разполагат с ресурси за това и отчасти защото атаките срещу САЩ са редки. Реакцията е мотивирана и от необходимостта да се поддържа усещането, страната е глобална сила в международен план.

Нещо повече, САЩ имат цялостен подход към отговора на терористични атаки, който е свързан с промени във вътрешната институционална инфраструктура и регулации, които да им позволят да се справят по-добре с бъдещи атаки. Като примери могат да се посочат приемането на Патриотичния акт, разширяването на действието на Закона за наблюдение на чуждите разузнавания и създаването на Министерството на вътрешната сигурност, което за краткото си, 22-годишно съществуване се превърна в третата по големина агенция, в която работят 260 000 служители. Промените се отразиха и на връзките на разузнавателната общност с Конгреса.

Разбира се, най-значимият отговор на атаката на 11 септември от геополитическа гледна точка беше нахлуването на САЩ в Афганистан и Ирак. Важното в случая е, че тази реакцията на правителството на САЩ и промени Афганистан и Близкия изток. Те се превърнаха в почти единствената грижа на външната политика на САЩ в продължение на години. Бяха мобилизирани огромни ресурси за ангажиментите на държавните агенции на  САЩ към съюзниците, понякога по въпроси, които нямат много общо със самата война. Атентатът оказа трайно въздействие върху военното обучение, бойната подготовка, грижата за ветераните и други. Военните действия на САЩ оформиха много от настоящите предизвикателства, пред които са изправени правителствата на Ирак, Сирия, Афганистан и Иран.

Накратко, атаките срещу държава-хегемон, каквато са САЩ могат да променят света по начин, за който нито терористите, нито политиците от Вашингтон са предполагали.