ПАНЕ БИЧЕВ – КОШМАРЪТ НА ЧЕРВЕНИТЕ ТЕРОРИСТИ

 

Цочо БИЛЯРСКИ

„Преминавайки през огъня, ние станахме смели до безразсъдство. Бомба, отрова, разстрел – ето нашата нова психология.”

Васил Коларов, 14 декември 1925 г.

„И аз сега казвам, недостойно бе за мен и за мнозина, които мислиха като мен, да се подчиняват безпрекословно на едно безумие. Човек, който като краен садист решава да обезглавява стотици и стотици ценни живота, който забравя след това, че за неговия престъпен порок ще плаща цяла класа, не може да бъде комунист.”

Цола Драгойчева, 1925 г.

***

Два месеца след 9 септември 1944 г. наскоро сформираната Народна милиция арестува още един човек, който заедно с още хиляди е включен в числото на безследно изчезналите. Става дума за Пане Бичев – кошмарът на червените терористи. Като една красноречива илюстрация тук прилагам едно кратко откъсче от книгата на големия полицай Пане Бичев и протокол № 22 от заседанието на Московската конференция на БКП от 15 август 1925 г., а ако искате да научите не само повече, но цялата истина, потърсете тази книга. 

Цочо Билярски

***

...В началото на м февруари 1925 година от Сърбия бяха изпратени в България разбойниците-емигранти, Коста Петров, Жеко Киров и Страти Стефанов, които да се поставят в разпореждание на Централния комитет, за да вършат атентати и убийства на видни политически лица в София. От разпита им, както и от по-раншните данни се установи че първите двама - Коста Петров и Жеко Киров са от четата на Г, Янчев и Тодор Грудев, в която чета са взели активно участие в нейните действия от деня на сформирането й.

Тая чета бе образувана през м. април 1924 год., по нареждане на Централния комитет, който през м. март същата година с едно предписание до Бургаския окръжен комитет заповяда сформирането на две нелегални чети - едната за Малкотърновско, а другата за Анхиалска околия. На 10 март Бургаския окръжен комитет в едно тайно събрание обсъжда въпроса и взима решение да се образува само една чета. която да действува в Малкотърновската околия. Сформиране на четата се възлага на Теохар Димитров, член на окръжния нелегален комитет в Бургас. За най-подходяще лице. като водач на четата се избира Тодор Грудев, който току що е бил излязал от окръжния затвор. През м. април Тодор Грудов посещава разбойническата банда на Георги Янчев и Карнайопина. действуваща в Малкотърновските гори, и взима тяхното съгласие за образуването на една политическа чета под воеводството на Т. Грудов. След Великден 1924 г. четата е вече образувана в състав от 19 человека, а именно: Тодор Грудов (воевода), Г. Янчев (пом[ощник] воевода), касиер Дремсизов. а негов помощник, Н. Игнатов, четници: Коста Петров, Жеко Киров, Желязко Янев, Георги Пряменов (така е в текста – Н.К.), Панайот Богданов, Теофил Теофилов, Георги Начаков, Георги Иванов, Ив. Суменски, Николай Лазаров и Васил Илиев. Този състав четата имаше до 23 август 1924 година, след която дата съставът на четата постоянно се мени, като понякога достигаше и до 150 человека. Връзки на четата бяха Жеко Киров, Керез Грудов, Коста Николов, Димитър Сурчев и Васил Иванов Кехлибаров. На 12 септември към четата се присъединява и Атанас Премянов, известен под името „Главореза“, изпратен от Централния комитет като негов представител. Познати са грабежите и престъпленията на тази политическа чета, която Централният комитет създаде със задачата да се създаде тормоз и несигурност в страната.

Според показанията на заловените Коста Петров и Жеко Киров, на 13 септември с. г. четата влиза в с. Турски Алагюн (днес с. Богданово, Бургаско – Н.К.), задигат оръжието, находящо се в общината, като взимат от нещастното население 100000 лева контрибуция.

На 17 септември четата напада трудовашката група в местността „Падалото“ - в момента, когато групата е била вече готова да отиде на работа. Тук бива убит капитан Багрянов по най- отвратителен и зверски начин. Ранен и заловен. Багрянов бива докаран при Т. Грудов, който дава заповед на разбойниците Коста Петров и Атанас Премянов да го бият с прикладите. С пронизано рамо. пробита глава, облян в кърви. Багрянов изгубва силите си и пада в безсъзнание. Свестяват го и наново започват безмилостни удари с прикладите. Под страх на разстрел дава се заповед всеки трудовак да удари с по едно дърво своя началник. Изнемощял, облян в кърви, Багрянов изгубва сили и пада в безсъзнание. В това положение Коста Петров и Желязко Янев опитват ножовете си в гърдите на нещастния Багрянов. Тежките охкания и стенания. изтръгнати от разкъсаните гърди на умирающия не трогват главорезите.

И още не издъхнал, започва се оная страшна и зверска операция, която би отвратила и най- коравото сърце. Ръцете и краката на Багрянова биват отрязани и закачени по дърветата, а червата извадени и разхвърляни по продължение на лагерната ограда.

Тук садизмът взема най-голямо проявление, като надминава и най-кръвожадния звяр. И нека се знае, че Багрянов цели 3 години устояваше на фронта своя дълг и трябваше да бъде убит по най-зверски начин в своята Родина и то от ръцете на едни озверели разбойници.

На 18 септември четата влиза в село Кърк харман (няма данни за днешното име на селото – Н.К.), където Атанас Премянов отрязва главата на селянина Георги Багрев и то всред селския площад, тъй както касапите ежедневно режат главите на безпомощните агнета. От това село четата взима 40000 лева контрибуция все в името на революцията.

На 26 септември четата влиза в село Мехмеч Кьой (днес с. Росен, Бургаско – Н.К.), като взима контрибуция от 25000 лева. а от село Урум Кьой (днес гр. Българово, Бургаско – Н.К.) се вземат 18000 лева.

На 27 септември четата влиза в село Дюлгерлий (днес с. Зидарово, Бургаско – Н.К.) тежко раняват кмета и след маса безчестил взима 42000 лева контрибуция.

На 2 октомври четата влиза в село Сазлъ Кьой (днес с. Константиново, Бургаско – Н.К.) където най-вулгарният разбойник Хасан Хаджиолу отрязва главата на българина Желю Добринов, като взимат и 48000 лева контрибуция.

През октомври четата влиза в село Черан Кьой (няма данни за днешното име на селото – Н.К.), убива невинния свещеник и взема 100000 лева обезщетение. В с. Коджа Бук (днес с. Голямо Буково, Бургаско – Н.К.) четата убива кмета, помощника, един полицай и един войник, които са биле случайно в селото. В с. Дингизово (с. Миряне, Бургаско, днес не съществува – Н.К.) Атанас Премянов отрязва главите на един селянин и един митнически стражар, поради това, че същите лица са молили четата да не налага контрибуция на селото, поради това че е бедно.

На края на октомври четата влиза в село Ялагюн (днес с.Пъстрово, Старозагорско, със затихващи функции – Н.К.) и взима 61000 лева обезщетение, а от село Скеф (днес с. Димчево, Бургаско – Н.К.) 40000 лева. Събраната сума от контрибуция се изпраща в Бургаския окръжен комитет, а последният я препраща в Централния комитет за революционни нужди и пр., и пр.

По-нататък в показанията си те обясняват: „когато бяхме прогонени от България минахме в Турция, а от там в Гърция. От Гърция минахме явно в Сърбия и се установихме в гр. Ниш. След пристигането ни в Ниш нас ни зачислиха като земледелци и ни разпръснаха по квартири. Неделчо Атанасов и Коста Тодоров идваха при нас и се срещнаха с Тодор Грудов, когото взеха с автомобил и отведоха в Белград. Нашата група дойде по-рано. а тази на Георги Янчев по късно. Щом Г. Янчев дойде в Ниш при него се яви Димитър Илиев и го заведе в Белград при Христо Стоянов и Неделчо Атанасов.“

„На 9 февруари бяхме повикани в квартирата на Гаврил Генов, представителя на III-я Интернационал в гр. Ниш, дето ни се възложи задачата да дойдем в София и останем в разположение на Централния комитет. За водач ни назначиха Страти Стефанов, земледелец. Между другото Гаврил Генов ни каза че щом стигнем до София Страти Стефанов и Жеко Киров да останат край града, а аз (Коста Петров) да отида до Централната поща, дето била книжарницата на Петко Напетов, който бил предизвестен за нашето отиване. Като вляза в книжарницата и се уверя по чертите че е той, да поискам един молив, „Хартмурт“ и когато ми го подаде, да му кажа тихо „аз съм Филип, търся Кольо“, а след това той щял да ме свърже с един голям човек и да върша всичко каквото ми каже тоя човек. Гаврил Генов ни каза, че с нас ще тръгне и Атанас Премянов, Главореза.

На 10 срещу 11 февруари вечерта тръгнахме за Цариброд – без Атанас Премянов, който по една случайност пропусна влака. В Цариброд отидохме при Никола Попов, земледелец, бивш околийски началник в Берковица, който заедно с някой си Спас ни заведоха до граничната линия и ние преминахме в България, но бяхме заловени в с. Владиславци. След дълги съвещания Държав|на] сигурност реши да се възползува от тия разкрития на двамата разбойници и с дадената им парола да се стигне до „големия човек“. За тая цел трябваше да се намери подходящ агент, който да играе ролята на Коста Петров.

След прецизния избор началникът на Държавната сигурност се спря на агента X.. който след дълги репетиции трябваше да замести разбойника Коста Петров. Задачата бе рискована, трудна и изискваща голям такт и умение. На 16 февруари агентът се облича в дрехите на Коста Петров и в 11 часа се явява в книжарницата на Петко Напетов. Няколко тайни агенти наблюдават най-зорко всяко движение в книжарницата и около нея, като всеки с трескаво напрежение очаква развръзката. Агентът X. въоръжава своите нерви и спокойно влиза в книжарницата, където същевременно започва да разглежда разни картини, картички и пр. Купувачите, един след други, си излизат и остава агентът, който спокойно се приближава до Напетова и умело заприказва с него. Разговорът се води около един молив № 3 „Хартмурт“. Купувачът-агент тъй тактично използува разговора, че скоро и неусетно се дохожда до паролата. Агентът, въртящ молива в ръцете си, тихичко казва на П. Напетов: „Аз съм Филип, търся Кольо?“ Напетов наостря уши и най-внимателно разглежда отдавна очаквания купувач и отговаря със същата парола. Започва се предпазлив разговор около предстоящата дейност. В края на разговора Петко Напетов съобщава на мнимия Коста Петров, че утре сутринта ще го представи на „големия човек“. Агентът X. си излиза и направи своя обстоен доклад. На другия ден, 17 февруари, към 11 часа мнимият Коста Петров, отново се намира в книжарницата, където разбира че „големият човек“ знае за неговото пристигане и в тоя момент го очаква. В тоя момент в книжарницата влиза Н. Клисаров. който съобщава че всичко е готово. Нарежда се Н. Клисаров да върви напред, а мнимият Коста Петров на 50 крачки зад него, като зад тях на едно разстояние също от 50 крачки ще се движи П. Напетов. Водачът Н. Клисаров преминава по ул. 'Гурко'. площад „Народното събрание“, като на ъгъла на ул. „Цар Шишман“ и площада при паметника Петко Напетов се спира и наблюдава какво ще стане впоследствие. Няколко добри полицейски агенти най-внимателно следят трите лица. Водачът Н. Клисаров и мнимият Коста Петров продължават пътя си към градината до Народното събрание, където е определена срещата. Водачът Н. Клисаров и мнимият Коста Петров се изгубват зад Народното събрание. Един от агентите се приближава до П. Напетов. когото веднага арестува, тъй като присъствието на Петко Напетов е ненужно вече. В градината водачът спира до едно лице слабо, високо, с изпъкнали под очите ябълки. Съгласно уговорката с Петко Напетов мнимият Коста Петров трябва да се приближи и спре до „големия човек“'. Разменят се няколко думи. „Големият човек“ тръгва с мнимия Коста Петров към ул. „Московска“ и след дълги обиколки стигат до паметника на Васил Левски. Водачът Н. Клисаров се отделя и връщайки се назад, бива присрещнат от агентите, арестуван и отведен в Безопасността По-голямата част от задачата е вече изпълнена, обаче предстои залавянето на „големия човек“. С бавни крачки тоя човек и мнимият Коста Петров преминават по улица „Регентска“ и завиват по ул. „Кракра“.

От време на време двамата се запират, разговарят тихо и пак продължават пътя си. Разговорът е привършен и „големия човек“ дава на мнимия Коста Петров 7000 лева за разноски на първо време, определя се нова среща за другия ден и се сбогуват. „Големият човек“ в миг бива обграден от няколко полицаи, които го арестуват и отвеждат в Безопасността. Този „голям човек“ беше Никола Желязков, заведующ връзките между отделните секции при Военния център. При обиска му се намериха 28000 лева и едно шифровано писмо зашито в кемера на панталона му, със следното съдържание:

„Солун 493,12. II. 1925 година.

Др. Анасто,

Бай Т. се завърна вчера. Сръбското правителство е дало съгласието си до гръцкото, щото последното да ни разреши работата и ни отпусне материали.

Бай Т. днес замина за Атина за окончателно уреждане на въпроса. Надеждата за положително разрешение на въпроса е голяма, ако някакви нови събития не променят обещанията на гърците.

От Гаврил Генов получих 6000 динари за лични разходи Тези дни ще замина за 3-4 дни в Белград, за да се снабдя със сръбски паспорт и веднага ще се завърна, като сръбски поданик.

В Горноджумайско четата на Пандурски е влязла и убила един джумайски войвода автономист. Друго за сега няма С революционен привет Богданин.“

Това писмо Никола Желязков е получил в деня на залавянето му. за да го предаде на Анасто (Коста Янков).

Богданин е псевдонимът на Боню Димитров, който е бил изпратен в Гърция да урежда канала по прехвърляне на оръжие в България.

Бай Т. е Тодор Паница.

Два дни след залавянето на Никола Желязков, при казармите на 1-ва пех(отна] дружина бе убит часовоят Балджиев. Разкритията установиха, че убиецът е бил Атанас Премянов-Главореза, който, както се спомена по-горе е трябвало да бъде в София с Коста Петров и Жеко Киров, но изпуснал влака и дошъл след един ден по канала. Когато дошъл, заведен е бил у г-жа Гичева. Там стоял до вечерта и Гичева го изпратила с момичето Радка Бабинова, за да го заведе при Никола Желязков, без да знае, че последният е вече арестуван. По пътя те минават край казармите, гдето часовоят поискал, да ги спре, но Премянов извадил револвера си, стрелял и го убил. След това пак по канала избягва в Сърбия, без да може да се свърже с Централния комитет поради арестуването на Никола Желязков.

Тук е мястото да се отбележи, че проявената ловкост, такт и умение след задържането на разбойниците Коста Петров и Жеко Киров, което доведе полицията до залавянето на Никола Желязков е не само един ценен актив за нея, но е и актив с грамадни заслуги към обществото, защото иначе, ако те бяха успели да се свържат с Централния комитет всеки може да си представи какви страхотии щеше да преживее София, като се има пред вид тяхното минало и потресающите зверства, които са извършили, когато са били в четата на Г. Янчев и Т. Грудов. Наскоро след залавянето на Никола Желязков органите на властта попаднаха на квартирата на ул. „Русалка“ № 3, дето се заловиха Иван Ц. Колев, втората връзка на Военния център и терориста Асен Христов Павлов

Същата вечер при престрелката на ъгъла на улица „Сан Стефано“ и „Оборище“ падна убит Яко Доросиев, член на Военния център и заведующ терористическата дейност при Центъра, а Марко Фридман, след като стреля и убива случайно намиращия се на местопроизшествието подпоручик Ковачев, успява, макар и ранен в двата крака да избяга по улица „Кракра“ и се укрива при Иван Перчемлиев, който го завежда на квартира у Адела Николова, дето, след атентата в Катедралата, биде заловен.

При обиска в квартирата на улица „Русалка“ № 3 се намериха един часовник (будилник), пригоден за адска машина, разни проявители и в скривалището на една маса разни книжа и няколко екземпляра от оперативен план в 3-а Революционна област.

**.

Протокол № 22

15 август 1925 г., предобедно заседание

Г. Димитров: Заседаваме вече 16 дни. Изслушани са 14 доклада. Бюрото прави предложение времето по дебатите да се ограничи.

Г. Михайлов: Времето да бъде един час.

В. Коларов: Да се даде думата на П. Абаджиев без ограничение на времето.

Г. Попов: Да не се ограничава времето. Пред нас стоят важни въпроси за разрешение и всеки от нас ще има съзнание да не злоупотребява с времето.

Коларов: Първо да се говори 1/2 час, а после 1/4.

Подложено на гласуване приема се да се говори 1/2 час първи път и допълнително по 1/4.

П. Абаджиев: Др. Златарев е дал подробни обяснения, но аз трябва да кажа, че работите вземаха от начало една посока, а после тръгнаха по погрешен път. За юни и септември не мога да говоря, защото тогава не бях в България.

В началото на 1924 г. постъпих в печатницата на „Работнически [вестник]“, а след това – през м. ноември поех младежка работа. По-късно ме взеха от там и ми възложиха да образувам терористическа група. Аз се свързах с Минков, а така също говорих и с Яко Доросиев. Другарите ми съобщиха, че трябва да направим нещо за да обезглавим тази хидра Обществената безопасност, която вземаше най-добрите наши другари.

Първа задача се даде да бъдат убити началника на Обществената безопасност Начев и двамата негови помощници. Ние тогава още нямахме група и първо ми предадоха др. Васко.

Др. Минков искаше да бъдат убити всичките изведнаж, но това не можеше да стане, с което после се съгласи и той. В началото на декември един другар ми каза, че докато не унищожим Пане Бичев, ние не можем да направим нищо, понеже той е най-опитният полицай. През това време ме свързаха с двама другари, които трябваше да влязат в терористическата група. По-късно се разбра, че те са вулгарни убийци и те ме предадоха, но понеже не ми знаеха името, не можаха да ме заловят. През това време прокурорът Димчев се беше проявил и дадоха нареждане да бъде убит. Също мислехме да убием и Начев и на неговото погребение да извършим атентата, та по този начин да обезглавим Обществената безопасност. Прокурорът Димчев биде убит и аз отидох на погребението му. Там бяха Митрето и Д. Златарев и аз им казах какво готвя, че ще им устроя атентат на гробищата. Тогава Митрето се сети, че това може да стане в „Са. Крал“ гдето имал познат клисар, с когото ме свърза Проучването на Бичев беше трудно. Дадоха нареждане да бъде убит Дацов - подначалник на Обществената, понеже държал в ръцете си възела на някакво важно следствие. Тогава ми казаха, че трябва да бъде убит един другар. Него ми го доведе Рашеев. Казаха ми, че той трябва да бъде убит и да не живее нито един момент, защото знаел много наши работи и да няма време да издава. Той се пазеше много и все държеше револвера си в ръката и аз не смеех да действувам срещу него.

Друг един другар си предложи услугите и сам той уби Кузинчев.

Каза се, че трябва да бъде убит един от екзекуторите – поручик Радев. За Пане Бичев се поотложи работата и както виждате, първо щяхме да убиваме агенти, а после тръгнахме в друга посока. В това време почнаха да нанасят удари върху нашата организация Дадоха нареждане за убийството на Милев, което не беше като отмъщение за В. Иванов, а беше замислено от по-рано. После бидоха убити нашите Страшимиров и Стоянов. И тогава масата казваше, че за един учител е убит един професор, а за нашите депутати трябва да бъде убит министър.

Понеже нямахме пари тогава, замислихме и обрахме митницата

През това време аз работех и за атентата, като внасях взрив вътре в черквата Клисарят не беше наемник, а вършеше съзнателно работата си, като пари му давахме ние. Узнаха много хора. времето течеше, станаха много провали. От начало в Младежкия съюз, а после и в Партията. Ние искахме да стане атентата и се даде такова нареждане.

Реши се да бъде убит Вл. Начев и ние три вечери го вардихме, но той беше много предпазлив и беше непрестъпно около него. Трябваше да участвуват 5 души. Убийството трябваше да стане пред банята. Там автомобилът на Начев вървеше бавно и смятахме един да се хвърли пред автомобила и когато спре другите да се хвърлят и да застрелят всичките в него. В това време станаха разкритията в „Русалка“ и един от другарите, които участвуваше в подготовката на Начев беше хванат и той или Ив. Ценов разкриха всичко. Той е бил в Русия и от там дойде за тая работа, той даже разкри и другите терористи. Трябваше да очистим Начев, за да събере той всички в черквата при погребението му и да стане атентата.

Коларов: Кога се даде нареждането за атентата?

Абаджиев: Нареждането се даде много преди атентата. Събрахме се с Минков и отидохме при Д. Златарев и там се даде заповедта за атентата. Това беше на 15 март. Ако Начев беше убит, атентатът щеше да стане веднага. Преди „Русалка“ беше убит Симеонов, най-добрият другар от групата. После се даде нареждането за убийството на Славейко Василев. Но и той беше много добре охраняван от македонците. Аз можех да го убия в „Славянска беседа“, но с това пропадаше атентата, а друг нямаше. По това време съобщиха, че се откриват нови отдели и Д. Златарев ще завежда разузнавателния апарат и че той ще ми дава нарежданията. Ив. Ценов казал в Обществената имената на всички, които чул в „Русалка“ и които сме се готвели да убиваме. Славейко Василев се скри. а така също и всички други и навсякъде охраната им се стегна. Даде се зор да се намери друг. Даде се нареждането да бъде убит К. Георгиев и той биде убит. Срещнах се с Д. Златарев и той ми каза да се пали фитила. Аз му казах, че нападението на царя не хармонира с нашата работа. На другия ден запалихме фитила и направихме атентата. В началото аз смятах, че трябва да убиваме хората на Обществената, главорезите, хората, които разкриваха нашата дейност. Но в последствие виждате как нашата дейност се насочи в убиването на висши политически лица.

Атентатът трябваше да стане и той не можеше другояче да стане. Всички наши другари бяха разкрити. Организациите бяха разсипани от всекидневни провали и убийства. И трябваше като един умиращ кон, поне да ритнем преди да умрем. И ние ритнахме. Основната наша грешка е, че ние трябваше да убиваме агенти и началниците на Обществената, а отидохме в съвсем друга посока. Ако бихме избили хора на Обществената, ние нямаше да дойдем до това положение. Ние също се отклонихме от да избиваме другарите-предатели.

Когато бях в печатницата на „Работнически в[естник]“, аз вмъкнах нещо в статиите, а друго пък изваждах. Там аз поместих нещо, което изказах моето мнение по тероризма Др. К. Янков прокарваше директивите на Интернационала. Ние работехме за раб[отническо]- сел[ско] правителство, по-късно говорихме за народна власт като бяхме готови да дадем властта на земледелците, а ние ще бъдем в периферията, за да вземем оръжие и се организираме. За да смъкне Цанковия режим, трябваше да помогне царя, който беше вече недоволен от Цанков. Тогава са ставали и преговорите с Жеков. Аз питам защо тогава стана атентатът, а не почакахме да видим резултатите от тях. Ние казвахме, че в продължение на 15 дена ще пропищи дете в майка след атентата, а не мислехме, че ще има военно положение, полицейски час и че ще има всеобщи арести. Ние замислихме да избиваме обществената, а после казаха, че трябва да избиваме и военните. Аз измерих черквата, направих скица и я изпратих на Минков и Янков. Гледах в черквата да се постави взрива в пода и да не остане нито един жив После реших да се постави в тавана. Аз смятах, че Минков е по-опитен от мен и той каза, че зарядът трябва да бъде съсредоточен. Аз виждах, че там ще се събере отбор сволоч и че няма да бъдат избити. Исках да дадат гранати, обещаха, но не дадоха. Понеже искахме да ги избием с детонация, аз казах да се даде отровен газ и да ги изтровим Дадоха един килограм димяща сярна киселина и казаха, че тя е достатъчна. И наистина много от ранените измряха вследствие отравянето. Как се реши атентатът? Комисията, която решаваше тия работи, е от трима души. Знаяха доста хора и въпроса се повдигаше често. Доросиев, една вечер като го запитвах, ми каза, че един от комисията е за, един против, а третият се колебаел. После и третият се присъединил към първия. Заповедта за атентата е била дадена преди убийството на Яко и аз не зная бил ли е той съгласен. Аз и сега вярвам, че въпросът не е бил разглеждан от ЦК.

Д Златарев: Вярно е, че на 15 март се събрахме и тогава се даде заповедта. Защо се измести нашата терористична дейност. Това беше защото нямахме хора. а Петър и малкия ги държахме за атентата.

………“  

(край на откъса)

Подробности в П. Бичев, „Надвечерието на атентата - Велики четвъртък 1925 год. (Разкриване нелегалните апарати на комунистите)“ и в № 8 от поредицата на „Сите българи“. С, 2006, с. 99-107,201-205.