ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА ПЕКИН ЗА КИТАЙСКАТА ИКОНОМИКА

 

Джордж Фридман, 22 април 2024 г.

На икономическия форум в Шанхай през миналата седмица, старши съветникът на китайското правителство на Лю Юанчун, който е и президент на Шанхайския университет по финанси и икономика, направи някои остри забележки относно състоянието на китайската икономика.

Лиу каза, че ефектите от пандемията COVID-19 са много по-лоши от очакваното и че фискалното състояние на местните региони се влошава по-бързо, отколкото се смяташе. Структурните изменения се случват бързо и се появяват повече неикономически рискове, отколкото икономически. Всичко това създава дисбаланси, които Пекин се мъчи да преодолее. Според Лиу развитието на Китай в близкото бъдеще ще бъде белязано от подобно неравновесие, а постигането на нов баланс ще отнеме време.

Той продължи, като каза, че тези предизвикателства –вътрешни  и икономическата конкуренция от външни сили – са по-плашещи от тези отпреди десетилетие, когато Китай успя да постигне двуцифрен икономически растеж. Растежът сега е много по-неравномерен, разбира се, и дори президентът Си Дзинпин изглежда го е признал, когато нарече умерения растеж „новото нормално“. Доказателство за това е понижаването на индекса на производствените цени през март с 2,8% на годишна база, който се задържа в отрицателния диапазон за 17-и пореден месец. Очевидно е неравновесието между търсене и предлагане.

Лиу предупреди, че растежът индексът на потребителските цени, който нарасна през март с 0,1% на годишна база, след като се увеличи с 0,7% през февруари, е твърде нестабилен, за да постигне целевия баланс на търсенето и предлагането на Пекин от 2-3%.

Може би най-важното, което Лю каза е, че тези и други икономически дисбаланси ще се запазят. Спадът на пазара на имоти е особено забележителен. Инвестициите в сектора на имотите са намалели през първото тримесечие на 2024 г. с 9,5% на годишна база, като общите продажби са намалели с 27,6%. С други думи, дните, в които секторът на имотите беше „супер стълб“ на китайската икономика, отминали – преди секторът представляваше близо 11% процента от БВП, но към 2023 г. на 6%. Пекин търси други сектори –  високотехнологични производства и електрически превозни средства, за да запълни празнотата, но досега това все още не е дало резултат.

Изявленията на Лю – съветник на  Си, което означават, че речта му вероятно е била одобрена от самия президент са много важни, защото показват, че Пекин най-накрая се е примирил с очевидното. Дългогодишното виждане, че икономическия растеж на Китай ще бъде безкраен, явно е отстъпило пред икономическите факти. Икономическите рискове пред страната се увеличават на фона на геополитическата несигурност, чийто корен е в решението на Пекин преди няколко години да заплаши Съединените щати с потенциални бъдещи военни действия. Заплахата беше нереализиран блъф, но най-важният резултат беше, че успя да убеди САЩ, че е реална.

При тези обстоятелства правителството на САЩ зае враждебна икономическа позиция спрямо Китай и частните корпорации в Съединените щати видяха повишен риск в дейността си там. Вместо да увеличи икономическата активност, за да успокои САЩ, Пекин заложи на обратното ограничавайки достъпа си до американски инвестиции, предполагайки, че китайският износ за САЩ и американските инвестиции в Китай няма да паднат толкова ниско, че да застрашат сериозно икономиката му.

Икономисти като Лиу се фокусират върху икономиката, но истинският въпрос е политически. Как ще реагира частната индустрия е важно, но още по-важно е как ще реагира обществото. В Китай икономическите проблеми могат да доведат до отчаяние на гражданите и да изстрелят страната в неизследвана територия. Правителството работи усилено, за да овладее вълненията и изглежда вече е възприело стратегията да бъде честно с обществото – нещо твърде рядко за всяко правителство. Въпреки това допусканията му в икономическата област изглеждат повече като алтруизъм, отколкото като стратегия.