РУСКИЯТ ФИЛОСОФ ИВАН ИЛИН И НЕГОВИЯ ПОКЛОННИК ВЛАДИМИР ПУТИН

 

Във връзка със скандала около създаването на Висшето политическо училище „Иван Илин“ към Руския държавен хуманитарен университет, предлагам на читателите статия на моя баща за „философа на Путин“. Написана е преди 10 години, малко след анексирането на Крим и началото на хибридната война на Русия срещу Украйна, днес тя е повече от актуална. Тя е допълнение към биографичния и творчески портрет на философа и анализира причините, по които той е толкова скъп на днешния диктатор на Русия, възприемащ избирателно творческото наследство на Илин.

Вадим Зайдман

***

Руският философ Иван Илин, който е много почитан и на чиито трудове Владимир Путин обича да се позовава, често е обвиняван в преклонение пред фашизма. Нека се опитаме да разберем колко справедливо е обвинението на Илин и какво точно заимства руският президент от него.

Кратки биографични сведения

Иван Александрович Илин (1883-1954) е руски философ, писател и публицист. Роден е в Москва в знатно аристократично семейство. През 1906 г. завършва Юридическия факултет на Московския университет и остава да работи там. По време на Първата руска революция Илин е човек с доста радикални възгледи, но след 1906 г. той мигрира към дясното крило на кадетската партия.

Трябва да се каже, че в началото на ХХ век много изключителни руски мислители поемат по същия път, например авторите на известния сборник със статии „Вехи“ („Крайъгълен камък“ – Н.К.), публикуван през 1909 г. А възгледите дори на дясното крило на кадетската партия са все още либерални. Радикална промяна във възгледите на Иван Илин настъпва след болшевишката революция.

Въпреки всички трудности и мерзости на живота под тяхно управление, Илин е нямало да емигрира, смятайки, както по-късно пише: „Кой напуска леглото на болната си майка? Особено ако чувства вината си за нейната болест?“

Но болшевиките мислят другояче. Арестуван е няколко пъти. През 1922 г. е осъден на смърт за това, че „не се е примирил със съществуващото работническо-селско правителство“. В последния момент екзекуцията е заменена с доживотно изселване в чужбина. Заедно с още 160 философи, историци и икономисти той е изгонен от Русия с „кораба на философите“ (събирателно понятие за рейсове на пътнически кораби от Петербург до Щетин, Германия, с които са изселени руски опозиционери, вкл. философи, понятието е създадено от философа С. С. Хоружий, публикувал през 1990 г. в „Литературная газета“ статия с такова заглавие – Н.К.)

В изгнание Илин става един от главните идеолози на руското бяло движение, и от 1927 до 1930 г. е редактор и издател на списание „Руски звън“.

От 1923 до 1934 г. работи като професор в Руския научен институт в Берлин. Както пише един от неговите ентусиазирани руски биографи, В.А. Томсинов, през 1934 г. Илин е уволнен от работа и преследван от Гестапо. Преследването очевидно е било толкова тежко, че през 1938 г. той се премества от Германия в Швейцария.

До края на живота си Илин яростно ненавижда болшевизма, в който вижда смъртна опасност за Европа, но търси спасение от него във фашизма на Мусолини и нацизма на Хитлер. С други думи, той търси спасение от левия в десния фашизъм.

Така болшевишкото правителство превръща един руски интелектуалец с либерални възгледи в краен консерватор и почитател на Хитлер. Роля изиграва и неговото разочарование от Запада, който чрез своето съучастие позволява на болшевиките да завземат и задържат властта. Докато е в изгнание, Илин се изказва не много ласкаво за западната демокрация, смятайки, че тя не е в състояние да създаде бариера пред болшевизма.

Но защо да характеризираме неговия мироглед, ако самият той го е направил много по-добре – в творбите си. Ще се обърнем към тях.

За Русия

В годините на СССР Иван Илин е напълно непознат. През 90-те години, когато оковите падат, започват постепенно  да се публикуват негови и на други забравени автори творби. След 2000-та Илин започва да лидира пред останалите. Той силно впечатлява руските националисти, особено „белите“. Най-големият му почитател е Никита Михалков, и може би именно той е запознал Путин с работите на Илин, след което руският президент става негов отявлен фен. Путин не пропуска възможност да го цитира. Висшите руски чиновници също започват да поръчват на авторите на речите им да „цитират Илин“ –  както преди задължително са включвали цитати от Ленин.

Защо Путин се влюбва толкова много в Илин? Вероятно не е заради хвалбите му на фашизма? Не, разбира се, тъй като Путин и страната, която ръководи, се позиционират като основните борци срещу фашизма на планетата.

Илин оставя богато наследство. Например в статия „За родината, властта и смъртта“, публикувана през 1929 г., той призовава своите сънародници – „Трябва да помним какво ни е научила цялата ни история – да изтрезняваме и да се молим в страданието и да растем духовно богати, живеейки в крайна външна бедност.”

Не че Путин и неговите чиновници възнамеряват сами да следват този призив буквално, но, първо, думите на Илин подчертават руската духовност и, второ, те могат донякъде да намалят исканията на поданиците за повишаване на жизнения стандарт, защото по-важното е  „да забогатеем духовно“.

В същата статия Илин пише за Русия – „Тази равнина, открита отвсякъде, обградена от стотици чужди и диви народи, имащи териториални претенции….“.

Това също звучи добре. Има хора, които обвиняват Русия в завземане на чужди територии и завладяване на много народи. Оказва се, че не е така – чуждите народи се опитват да се наложат над Русия.

Русия да превземе каквото и да било чуждо? Не дай Боже! Ето цитат от статия (или „реч“) на Илин, озаглавена „По пътищата на Русия“ от горе-долу същия период – „Монголските племена изчезнаха и се разделиха, а пътищата на изток и юг се отвориха за нас. Но Русия не се успокои, северът и западът зажадняха за нашите простори и историята още не си е казала последната дума за техните мераци и отпора, който трябва да им дадем. Историята на Русия е история на нейната самоотбрана (това изречение е подчертано от самия Илин)“.  

Така че, ако Русия е анексирала някакви земи на изток и юг от собствената си територия, това е било само защото монголите са се разделили и зад тях не е имало почти никой. Нима почти празните земи е трябвало да пропаднат без грижи. Това завладяване ли е? Не е! И веднага щом Русия се разсее на изток или на юг, други народи нахлуват в нейната територия от запад и север. Е, това вече определено е нашествие!

Ето и друг текст от същи източник – „Нито един народ в света не е имал такова бреме и такава задача, както руският народ, и никой народ не е издържал на такива изпитания и такива мъки – каква сила, каква самобитност, каква духовна дълбочина .. Тежък е нашият кръст. Нима тъканта на нашата история не е изтъкана само от страдание? И ако ние, понякога изтощени, падаме под бремето на нашия кръст, тогава трябва ли да роптаем и да хулим себе си в часа на упадък, или да се молим, да укрепваме и да събираме нови сили?

Първото ни бреме е бремето на земята – огромно, непокорно, разпръснато пространство – една шеста от земята, едно голямо парче колкото три и половина пъти Китай или четиридесет и четири германски империи. Не ние „завладяхме” това пространство – плоско, открито, беззащитно – то самото ни наложи това, то ни принуди да го завладеем, като от век на век изпращаше орди от номади и армии от съседи, които нахлуваха отвсякъде. Русия имаше само две възможности – или да бъде заличена и да не съществува или да въведе ред в обширните си покрайнини с оръжие и държавна мощ... Русия вдигна това бреме и го понесе, осъществявайки единствения феномен в света."

Не съм чувал, например, че народите от Централна Азия са нахлули в Русия през XIX век. Но може би те по някакъв друг хитър начин са принудили Русия да анексира тяхната територия. Малко по-рано поляците са се лепнали за Русия, сложили са й на нож на гърлото – „завладявайте ни и това е! После, незнайно защо три пъти се вдигат на бунт. Непостоянен народ, неблагодарен... А няколко века по-рано Ермак и неговите казаци случайно се озовават в Сибир. Вероятно хан Кучум е започнал да настоява – „присъединете ни заедно с цял Сибир към майка Русия!“ Ермак се съпротивлявал, съпротивлявал, и няма да повярвате, че накрая че ханът  започнал да се бие с него – „присъединете ни към нас, в противен случай ще ви избием!“ Ермак трябвало да се предаде. Какво да правиш, бреме е това. Явно такава е Божията воля... Добре, че поне американците са се съгласили да махнат Аляска от руската шия...

Не е съвсем ясно обаче защо Илин смята, че това тежко бреме върху Русия е единственият феномен в света. Колко държави и народи са се обесвали насила на врата на Великобритания и то какви държави – представете си какъв товар е  била Индия! И с какви трудности Великобритания се освободи от всички тях пред очите ни!

Но Илин продължава да настоява за изключителната саможертва на Русия (пак там) – „Народите не избират своята съдба, всеки приема своето бреме и своята задача свише .. И това бреме превърна цялата ни история в жива трагедия на саможертвата и целият живот на нашия народ се превърна в безкористна служба, непрекъсната и често непосилна... И колко често други народи бяха спасявани чрез нашите жертви, и тихо и безвъзвратно приеха страхотната ни услуга... за да говорят след това за нас като за „некултурен народ” или „нисша раса”...” (думите в този текст са подчертани от Илин).

Добре, дайте ми поне един пример за „безкористното служене“ на руснаци на другите народи! Всички колонизатори са „били добри“, но британците и французите сега поне се разкайват за колонизацията си, а руснаците се хвалят, че „служат“ на покорените народи! Например като кавказките народи – карачайци, абхазци, чеченци и др., разбягали се из целия Близък изток – „тези, които оцеляха от руското „служене“.

И защо всеки, който можеше, бързаше да се отдели от Русия през 1918-1920 г.? Те се отделиха не от болшевиките - те все още не бяха наистина разбрани, а от Русия като такава. Не всички успяха. Болшевиките трябваше да завладеят отново Централна Азия и Закавказието. Ленин трябваше три пъти да изпраща войски в Украйна, така че това е четвъртият опит на Путин да върне украинците в имперското лоно.

Илин лъже, че руснаците не са се стремили към русификация на народите, които са „ощастливи със своето служене“. Известно е на какви гонения са били подложени украинският език и култура в империята.

И, между другото, кой е наричал руснаците „нисша раса“? С изключение може би на германските нацисти, които са толкова добри към Илин.

Цялата тази абсолютно необоснована лъжа е като мехлем за сърцата на руските шовинисти. И Путин я прие с голямо удоволствие.

Но да беше само това! Прочетете какво пише Илин в статията си, публикувана през юли 1950 г. „Какво ще причини на света разчленяването на Русия?“ Но първо нека се запитаме –  кои се канят да разчленяват Русия през 1950 г.? Аз не познавам такива. Доказателство за това е фактът, че даже в случаите, когато народите на такива „независими“ страни като ГДР (1953 г.), Унгария (1956 г.) и Чехословакия (1968 г.) се разбунтуваха срещу съветската хегемония, Западът не посмя да се намеси. Кой щеше да се погрижи да разчленява Русия?

Друго нещо е, че самият Илин си спомня как през 1918-1920 г. всички народи на Русия, независимо от значението им, бързат да избягат от нея. Той, който предсказа неизбежния разпад на Съветския съюз, не разбра, че веднага щом стане възможно, бягството веднага ще бъде възобновено. Така и стана.

Ще ви припомня как през 1991 г. тогавашният президент на САЩ Буш-старши, говорейки във Върховната Рада на Украйна, призова украинците да не се отделят от Русия/СССР. Западът преди всичко не искаше съветските ядрени оръжия да бъдат разделени между няколко нови държави. А настоящите събития в Украйна (а напоследък и в Грузия) изчерпателно показват в каква степен Западът не желае да се намесва в отношенията на Русия с народите, които са се отделили от нея.

И само вечната руска параноя породи страхове в мозъка на Илин, че някой (разбира се, Западът, кой друг) спи и си представя как разчленява Русия. Четем в споменатата статия на Илин (следващите думи в текста са подчертани от мен – И.З.):

1.Когато разговаря с чужденци за Русия, всеки истински руски патриот трябва да им обясни, че Русия не е произволно натрупване на територии и племена и не е изкуствено координиран „механизъм“ от „региони“, а жив, исторически възникнал и културно обоснован организъм, който не подлежи на произволно разчленяване. Този организъм е географско единство, чиито части са свързани чрез взаимно икономическо хранене, този организъм е духовно, езиково и културно единство, което исторически свързва руския народ с неговите национални по-малки братя... той е истинска крепост на европейско-азиатския, а следователно и на универсалния мир и баланс. Неговото разчленяване би било политическо приключение без прецедент в историята, от чиито пагубни последици човечеството ще страда дълго време.

Разчленяването на тялото на съставните му части никога не е давало и няма да даде нито здраве, нито творческо равновесие, нито мир... А в нашата епоха, цялата Вселена ще бъде въвлечена в този процес. Територията на Русия ще кипи от безкрайни междуособици, сблъсъци и граждански войни, които непрекъснато ще ескалират и ще се превърнат в световно стълкновение... империалистическите съседи ще излязат на сцената и ще се опитат пряко или скрито да „анексират” неуредени и незащитени нови образувания (Германия ще навлезе в Украйна и балтийските държави, Англия ще посегне на Кавказ и Централна Азия, Япония на далечните източни брегове и т.н.)... Една разчленена Русия ще се превърне в неизлечима световна язва.

2. Нека да кажем, че подготвяното от международното задкулисие разчленяване на Русия няма ни най-малко основание, никакви духовни или реално политически съображения, освен революционна демагогия, абсурден страх от обединена Русия и отдавнашна постоянна вражда към руската монархия и източното православие. Ние знаем, че западните народи не разбират и не търпят руската уникалност. Те възприемат една руска държава като преграда за своята търговска, езикова и агресивна експанзия. Те ще разделят обединеният руски „сноп“ на съчки, ще ги счупят една по една и ще ги използват, за да разпалят угасващия огън на своята цивилизация. Те трябва да разчленят Русия, за да я преведат през западното изравняване и отделяне и по този начин да я унищожат.

Още не сте забравили какво е писал Илин за тежкото бреме на Русия (виж по-горе) – „тези териториални общества, които сами ни се натрапват, които извират отвсякъде, тези стотици чужди народи и диви народчета“. Създава се отчетливото усещане, че Русия, а с нея и нейният изключителен мислител, са обременени от тези общества натрапници, от тези стотици хора и нации, които са й наложени.

Внезапно се оказва, че, първо, тези натрапници по някакъв чудотворен начин са се превърнали в клонки и, второ, тези бивши натрапници, а сега клонки, са станали ужасно скъпи на сантименталното руско сърце, някои от клонките дори имат нежни прякори като „чурки“ (рус., унизително обръщение към народите от Кавказ и Средна Азия – Н.К.), „черногъзи”, за да не могат по никакъв начин да се разделят с тях и дори да се разделят против волята им, те се стремят да си ги върнат на всяка цена. А неблагодарните „клонки“ вземат, та се съпротивяват...

Терминът „международно задкулисие” заслужава специално внимание. Някъде попаднах на твърдение, че Илин пръв го е въвел в „патриотично“ обращение. Напълно възможно е, защото се среща многократно в неговите текстове. Много удобен термин, няма нужда да посочвате кой, къде, кога. Казваш „светът зад кулисите” и веднага всичко става ясно... Тази параноична глупост в цитираната статия е развита на много страници.

3.И така, когато след падането на болшевиките световната пропаганда хвърли в общоруския хаос лозунга – „Народи от бивша Русия, разчленете се!“ – тогава ще се отворят две възможности – или в Русия ще възникне национална диктатура, която ще поеме „юздите на управлението“ в силните си ръце, ще угаси този пагубен лозунг и ще доведе Русия до единство, потискайки всякакви сепаратистки движения в държавата или такава диктатура няма да се случи и в страната ще започне невъобразим хаос от движения, завръщания, отмъщения, погроми, колапс на транспорта, безработица, глад, студ и анархия... И „добрите съседи“ отново ще използват всички видове намеса –  дипломатическа заплаха, военна окупация, изземване на суровини, присвояване на „концесии“, кражба на военни доставки, индивидуални, партийни и масови подкупи, организиране на наемнически сепаратистки банди (наречени „национално-федерални армии“), създаване на марионетни правителства, разпалване и задълбочаване на граждански войни.

Господи, колко точно Илин е предсказал всичко! Точно това се случва в Украйна, само дето философът не се е досетил за една малка подробност – „добрият съсед“ дойде в Украйна не от запад, а от изток, а всичко останало съвпадна – чак до „масовите подкупи, организирането на наемнически сепаратистки банди” и дори „под т. нар. „национално-федерални армии”.

Кажи ми, драги читателю, ако си над четирийсет: можеш ли да си спомниш, че през 1991 г. „световната пропаганда“ (очевидно сестрата на „световното задкулисие“) да е призовала „клонките“ да се отделят от Русия? И всичко това в името на „задкулисието“, т.е. очевидно Западът да може свободно да ограбва руските суровини, всякакви резерви и т.н.

Няма как да попитам Илин за това, ето защо питам феновете му – „Как си го представяте?“ Русия се разпада, западните лешояди се изсипват да заграбят богатствата й. Но суровините, преди да се използват, трябва да се добият. Лешоядите сами ли ще ги копаят? Не, те ще ръководят процеса, а руснаците ще продължат да копаят. Тоест ще превърнат Русия в своя суровинна колония.

Излиза, че западните държави са напуснали африканските и близкоизточните си колонии, където суровините са не по-малко, за да превърнат Русия, държава с втория ядрен арсенал в света, в колония? Няма ли да им е по-лесно да купуват суровини от Русия, както ги купуват в Африка или в страните от Близкия изток, та дори и в самата Русия днес?

Откъде идва този вековен параноичен страх на Русия от Запада, безкрайните оплаквания, че Западът не я разбира, подценява я и крои интриги срещу нея? Дали не се дължи на собствения й комплекс за малоценност...

Парадоксално е, че манията за величие се комбинира с комплекса за малоценност и това е често срещана комбинация. Върнете се малко по-назад в текста – какви апокалиптични картини от разпадането на Руската империя рисува Илин – как Вселената ще трепери от конфликти между бившите й части! Сякаш конфликтите не съпътстваха по подобен начин разпадането на други империи. Индия и Пакистан все още не са сключили мир. А колко кървави конфликти избухнаха в Африка...

Да, Илин е наблюдавал със собствените си очи първата фаза от разпадането на Руската империя –  Полша, Финландия и Латвия изчезнаха. Естония, Литва, Бесарабия. Но Вселената оцеля. Втората фаза, от началото на 90-те години на миналия век я наблюдаваме ние. Вярно е, че имаше конфликти, но Вселената отново оцеля.

Единствената разлика от процеса на разпадане на други империи беше, че Русия, повече от 20 години след втората фаза на разпадане, изведнъж реши да започне да събира обратно падналите „клонки“. Според мен този пароксизъм трябва да се отдаде на личните качества на руския владетел.

Каква обида на руското величие нанесе преди няколко месеца онзи нескопосаник Барак Обама, който се осмели да нарече Русия „регионална сила“! Очакваха се два трупа –  единият, покосен от инфаркт или инсулт, другият от порция полоний. Някак си не се получи...

Естествено, Илин има негативно отношение към демокрацията. В своя труд „Основи на държавното устройство” от 1937 г. той пише – „Демокрацията не е присъща ценност и сама по себе си не осигурява целостта на държавата, нито силата на правовата държава, нито социалната справедливост, нито националната духовност. процъфтява. Демокрацията е формален механизъм за въвличане на масите в упражняването на власт. Това има своите зли последици и големи опасности“.

Той смята монархията за идеалната държавна структура, но, разбирайки колко е часът, е готов да се съгласи Русия да бъде оглавена от „диктатор – лидер или монарх“. Той многократно повтаря, че управлението в Русия трябва да бъде еднолично.

Сега мисля, че е ясно защо Иван Илин е симпатичен на руските националисти и лично на Путин. Но това не е всичко.

За фашизма

На 17 май 1933 г., т. е. няколко месеца след идването на Хитлер на власт, Илин публикува в парижкия белоемигрантски вестник „Възраждане“ статия, озаглавена „Националсоциализмът – новият дух“. Ето някои откъси от нея:

„Европа не разбира националсоциалистическото движение. Не разбира и се страхува. И от страх не разбира още повече. И колкото повече не разбира, толкова повече вярва на всички негативни слухове, на всички разкази на „очевидци“, на всички страховити предсказания...

...Категорично отказвам да давам оценка на събитията от последните три месеца в Германия от гледна точка на германските евреи, чиято обществена правоспособност е намалена и в резултат на това са пострадали финансово или дори са напуснали страната. Разбирам душевното им състояние; но не мога да го превърна в критерий за добро и зло, особено когато оценявам и изучавам такива явления със световно значение като германския националсоциализъм.

И би било странно, ако германските евреи очакваха това от нас. Все пак комунистите лишиха в Русия не някои, а всички и от всякакви права; страната е завладяна, поробена и ограбена; милион и половина от местното руско население беше принудено да емигрира; и колко милиона руснаци бяха разстреляни, затворени, умряха от глад... А през 15-те години от този ад в Русия, в Германия изобилстваха проболшевишките вестници на немските евреи – „Berliner Tageblatt“, „Fossische Zeitung“ и „Франкфуртер Цайтунг“.

Отказвам да съдя за движението на германския националсоциализъм по тези ексцесии на борба, индивидуални сблъсъци или временни преувеличения, които се излагат и подчертават от неговите врагове. Това, което се случва в Германия, е огромна политическа и социална революция...

Съветвам ви да не вярвате на пропагандата, която тръби за местните „зверства“... Има такъв закон на човешката природа – уплашеният беглец винаги вярва на химерите на въображението си и не може да не говори за „ужасните ужаси“, които почти са го настигнали...

Целият свят не видя и не знаеше колко трайно и дълбоко болшевишката отрова проникна в Германия... трябваше да последва реакция на болшевизма... И тя дойде. Ако не беше дошла и Германия, щеше да се плъзне в пропастта, и тогава процесът на общоевропейска болшевизация щеше да се развихри с пълна сила...

Какво направи Хитлер? Той спря процеса на болшевизация в Германия и с това направи най-голямата услуга на цяла Европа. Докато Мусолини води Италия, а Хитлер води Германия, европейската култура получава отсрочка...

И европейските народи трябва да разберат, че болшевизмът е реална и яростна опасност, че демокрацията е в творческа задънена улица... и че само един национален подем, който диктаторски и творчески ще поеме „социалното“ решение на социалния въпрос, може да спаси нещата във всяка страна...

Досега европейското обществено мнение продължава да твърди, че крайни расисти и антисемити са дошли на власт в Германия, че те не зачитат правата на човека, че не признават свободата, че искат да въведат някакъв нов социализъм, че всичко това е „опасно”... Едва ли ще можем да обясним на европейското обществено мнение, че всички тези преценки са или повърхностни, или недалновидни и необективни.“

Изобщо клевети „европейското обществено мнение”, че не вижда в „диктаторския и творчески” нацистки режим последната надежда за спасение от болшевизма –.

Не бих винил толкова Илин за тази статия. Нацистите бяха на власт само няколко месеца и още не се бяха показали в целия си блясък. Той много мразеше болшевиките и има защо, а по това време „червената“ заплаха в Германия беше много силна. И наистина нямаше кой в ​​Европа да й се противопостави сериозно – както малко по-късно нямаше кой да се противопостави на нацизма, както сега в Европа няма кой да се противопостави сериозно на путинизма.

Разлагането и западането на Европа започна преди почти сто години, след края на Първата световна война. Страхът на европейците от нова световна война доведе директно до него.

Характерно е, че Илин, за разлика от толкова много западняци, не обвинява руските евреи за болшевишкия преврат. А обвиненията му срещу германските евреи, трябва да се признае, не са безпочвени. Противно на общоприетото схващане, участието на руските евреи в болшевишкия преврат е доста скромно, а ролята на германските евреи в крайно левите партии и превратите, които извършват, е много по-значима.

Очевидно Илин не е бил юдеофоб. Но, очевидно, той е вярвал, че за да спасят Европа от болшевизма, евреите  е трябвало да бъдат търпеливи – ще им вземат малко от богатствата, ще се наложи да се преместят в други страни и толкова...

Нека ви напомня, че тази статия е публикувана през май 1933 г. Но още в лекцията си „Основи на държавното управление“, която изнася през декември 1937 г. в Женева, Илин вижда в идеите на фашизма нещо близко до руската идея и нещо, което не е грях да се използва в посткомунистическа Русия.

Съдете сами – „Италианският фашизъм, издигайки идеите за „soldato“ и „sacrificio“ като основни граждански идеи, изрази по свой собствен начин, по римски начин, това, което Русия представляваше и се изграждаше от незапомнени времена.“

И още ясно – „Държавата не е механизъм на конкуриращи се лични интереси, а организъм на братско служение, единство на вяра, чест и саможертва; това е историческата и политическата основа на Русия, която започна да се отдалечава от него и беше смазан. Русия пак ще ни даде нови идеи, а само нови опити да реализираме тази християнска, руска, национална идея по свой начин спрямо техните условия.“

Фашизмът като въплъщение на християнската идея, разбира се, е „велик“. Но нека си затворим очите за това „откритие“ на Илин – и в края на 1937 г. фашизмът все още не се е проявил в целия си блясък.

Но най-голямо възмущение сред коментаторите на творчеството на Илин – например Денис Бабин, автор на статията „Иван Илин е фашистки апологет и „интелектуален наставник“ на Путин“, предизвиква статията на Илин „За фашизма“ от 1948 г., „когато ужасите на фашизма вече не се нуждаеха от доказателства.“

По-късно имаше и други, които се опитваха да оправдаят фашизма, ревизионисти, които се опитваха да омаловажат мащаба на нацистките зверства и т.н. Но почти веднага след края на Втората световна война, след Холокоста, след Нюрнбергския трибунал, статията на Илин е възмутително скандална.

Нека преди да съдим Илин, да се запознаем със съдържанието на статията от 1948 г. Тя започва така –  „Фашизмът е сложно, многостранно явление и, исторически погледнато, далеч не е елементарно, съдържа здраво и болно, старо и разрушително. Затова при оценката му са необходими спокойствие и справедливост .. Но неговите опасности трябва да бъдат обмислени докрай."

И след това продължава да оправдава фашизма –  „Фашизмът възниква като реакция на болшевизма, като концентрация на държавните сили за сигурност вдясно по време на настъпването на левия хаос и левия тоталитаризъм, това беше здравословно, необходимо и неизбежно явление... Говорейки срещу левия тоталитаризъм, фашизмът освен това беше прав, тъй като търсеше справедливи социално-политически реформи опитите може да са неуспешни...

И накрая, фашизмът беше прав, тъй като изхождаше от едно здраво национално-патриотично чувство, без което никой народ не може нито да установи своето съществуване, нито да създаде своя собствена култура.“

Много интересно – оказва се, че германците не са имали собствена култура преди Хитлер, но при него са започнали да я създават. И са преуспели?

Няма съмнение, че фашизмът (и още повече националсоциализмът, който Илин не отделя от фашизма) е до голяма степен реакция на болшевишкия преврат в Русия.

Но все пак основното в тази статия на Илин ми се струва е призивът „да обмислим докрай опасностите от фашизма“. И той ги осмисля чрез себе си –  „Фашизмът направи редица дълбоки и сериозни грешки, които определиха неговата политическа и историческа физиономия и придадоха на самото му име онази омразна конотация, която неговите врагове не се уморяват да подчертават, следователно, за бъдещите социални и политически движения от този вид, е необходимо да се избере друго име."

Например, ако нарекат подобна политическа система „суверенна демокрация“, веднага ще стане ясно - няма никакъв фашизъм...

Но нека простим на философа тази детска наивност и да го последваме, като изброим конкретните „пропуски и грешки“ на фашизма на Хитлер. И да видим дали Путин, очевидно добре запознат с творчеството на Илин, е успял да ги избегне.

Илин нарича първата грешка на Хитлер – „Антирелигиозност. Враждебно отношение към християнството, към религиите и църквите като цяло... Фашизмът не трябваше да заема позиция, враждебна към християнството и всякаква друга религиозност като цяло.. Режим, който се противопоставя на  религията създава разцепление в душите на своите граждани, подкопава най-дълбоките корени на правното им съзнание и започва да претендира за религиозно значение, което е безумно.“

В това отношение Илин противопоставя Хитлер на италианския си колега – „Мусолини скоро осъзна, че в една католическа страна държавната власт се нуждае от честен конкордат с католическата църква.“

Трябва да се каже, че Хитлер, който има (по-специално в „Mein Kampf“) твърде нелицеприятни изказвания за „свещениците“, всъщност също не ги е потискал особено, ако те останат верни на режим му –  никакво сравнение с болшевиките.

В СССР по време на перестройката започна смекчаване на отношението към религията, а при Елцин официални лица (бивши комунисти) вече стояха в църквите със свещи в ръце. При Путин правителството и православната църква станаха неразделни.

И така, по първия пункт режимът на Путин изпълни програмата на Илин на сто процента – в това отношение той може да се сравни с режима на Мусолини.

Сред другите „грешки на фашизма“ Илин отбелязва: „създаването на десен тоталитаризъм като постоянна и уж „идеална“ система“ и „установяването на партиен монопол и корупцията и деморализацията, които произтичат от това“.

Съответно Илин препоръчва коригиран фашизъм (но, разбира се, под друго име) – „Дайте на религията, печата, науката, изкуството, икономиката и некомунистическите партии свобода на преценка и творчество до степента на тяхната политическа лоялност.“

Както беше в ГДР. Така е в днешна Русия. Като допълнение към управляващата партия е позволено да съществуват няколко декоративни и абсолютно лоялни към властта партийки. Всички други видове човешка дейност също са оставени да дишат, но в зависимост от степента на тяхната лоялност към властта. А нима не бяха позволени в Германия на нацистите заниманията с наука, изкуство и земеделие? Макар и единствено само в полза на Vaterland….

Друг е въпросът дали тази лоялна към режима дейност позволява да се избегне преминаването на режима в тоталитаризъм, независимо дали е десен или ляв. Примерът с Русия на Путин е идеална илюстрация за това. Няколко декоративни партии са представени в Държавната дума (дори комунистите – въпреки съветите на Илин). Лоялните към режима учени процъфтяват. Дори не ги притеснява, ако тяхната „наука“ се основава на плагиатство. Лоялните медии са като сирене в масло. Но онези, които си позволяват волности – като телевизионния канал „Дождь“, радио „Ехо Москвы“, „Новая газета“ …..

Нека да се обърнем към двата основни, според Илин, маркера за степента на тоталитарност на режима и партийния монопол – корупцията и деморализацията. По отношение на корупцията Русия няма конкуренти сред развитите страни. Нацисткият режим също беше корумпиран, но не толкова корумпиран, колкото този на Путин. Що се отнася до степента на деморализация на обществото, достатъчно е да се отбележи, че мнозинството руснаци смятат за нормално властите да ги лъжат, при условие че тази лъжа е „в полза на Русия“.

Като цяло, по отношение на тоталитаризма, подчертавам – по стандартите на Илин – режимът на Путин не отстъпва на нацисткия режим.

Освен това Илин отбелязва следния недостатък на германския фашизъм – „крайностите на национализма и войнстващия шовинизъм“. И обяснява – „Фашизмът не трябваше да изпада в политическа „мания за величие“, да презира другите раси и националности и да започне да ги завладява и изкоренява.“ Самочувствието не изисква арогантна гордост при завладяването на Вселената, осигуряване на свободата на своя народ,  завладяване и унищожаване на съседите.

Точно това направи Хитлер, а Путин прави същото пред очите ни.

И последната грешка – „Най-голямата грешка на фашизма е възраждането на идолопоклонническия цезаризъм, който презира свободата, правото, справедливостта и личните права на хората, той жадува за ласкателство. и богослужението, той гледа на народа като на тълпа и разпалва страстите му, той е неморален, войнствен и жесток, той компрометира изначално авторитаризма и автокрацията, защото неговото управление преследва не държавни или национални цели, а лични.“

Въпреки че отхвърлям като цяло политиката на Путин, струваше ми се, че той се грижи за интересите – макар и погрешно разбрани – на Русия. Но Лев Гудков, директор на аналитичния център „Левада“, в интервю за Der Standard на 23 септември заяви –  „Путин преследва само една цел и тази цел е да запази собствената си власт и да потисне всички онези, които се стремят да я омаловажат. Всички негови идеи и всички интереси се въртят около тази цел – и само около нея."

Подобна гледна точка изрази и политологът Станислав Белковски.

Те се убедиха в правотата на мнението си от почти случайна забележка на известния руски журналист Олег Кашин в статия от 25 август „Пет въпроса към Министерството на отбраната“ на сайта colta.ru. Статията е посветена на въпрос по друг повод, но отговаряйки Кашин отбелязва – „Изчезването от театъра на военните действия на популярния медиен герой на тази война Игор Стрелков беше съпроводено с упорити слухове, че именно неговата оставка е била условието на Москва да окаже сериозна военна помощ на сепаратистите Може да е съвпадение, но всъщност точно след оставката и изчезването на Стрелков силите на „народните републики“ „преминаха в настъпление.“

Силите на „народните републики“, които преди това претърпяха поражение, успяха да преминат в настъпление благодарение на мощната подкрепа на редовните руски части. Но това наистина се случи скоро след неочакваната оставка на Стрелков (Гиркин).

Какво се е случило, защото този войник успешно изпълни плановете на Путин в Източна Украйна. Да, но когато на 3 август по „Ехото Москвы“ на слушатели и телевизионни зрители беше зададен въпросът „За кого бихте гласували на президентските избори през 2018 г., за Владимир Путин или Игор Стрелков?“, отговорите на простодушните руснаци смутиха путинската върхушка. В радиото за Стрелков биха гласували 27%, за Путин – 22%, а 51% се затрудняват да отговорят, резултатите по телевизията –  64% за Стрелков, 36% за Путин. Нали разбирате, че това е катастрофа,.

В руските медии активно се разпространиха слухове, че е дадена заповед Стрелков да бъде ликвидиран. Но, очевидно, избирателите, основната идеологическа опора на Путин в неговата имперска политика, са се застъпили за Игор и са се споразумели за оставката му. Той не отиде от Донецк в Москва сам, а за всеки случай, придружен от фаворизирания от Кремъл Александър Бородай, тогавашния „премиер“ на ДНР.

Тази история получи международна публичност. Еманюел Гриншпан в статията „Владимир Путин се подиграва на своя най-блестящ полковник“ за Le Temps от 17 септември пише – „Игор Гиркин, известен още като Стрелков, който до средата на август ръководеше проруските бунтовници в Украйна (и оттогава мистериозно изчезна ) , се появи в Москва в четвъртък, но пресконференцията, организирана за неговите поддръжници, беше игнорирана от руските телевизии, въпреки че няколко месеца го изкарваха герой. Той за първи път обяви лоялността си към Владимир Путин Мълчанието на контролираните от Кремъл телевизионни канали без съмнение означава, че Игор Стрелков е неудобен за властите, вероятно поради твърде високата си популярност.“

В един разговор, засечен от украинските разузнавателни служби през юли, руски парламентарист моли Александър Бородай да убеди Стрелков да декларира публично своята лоялност към Путин, „единствения и безспорен лидер на руския свят“. Игор Стрелков не се вслуша в молбата... В началото на август плъзнаха слухове, че Москва се готви да ликвидира Стрелков.

Няколко дни по-късно, в резултат на офанзива, извършена от руски войници без опознавателни знаци, ситуацията се обърна. Украинската армия беше обърната в бягство и беше принудена да подпише примирие на 5 септември в Минск. Ясно е, че Владимир Путин е отказал да даде победа на Игор Стрелков.

Междувременно Стрелков се опита отново да излезе на повърхността. На 28 август той беше видян във Валаамския манастир в компанията на философа Александър Дугин, милиардера Константин Малофеев и влиятелния политик Сергей Рудов. Това е резиденцията на архимандрит Тихон, изповедник на президента Путин. Тихон сякаш играеше ролята на посредник. Той поиска от Стрелков публично да признае лидерската роля на Путин. Полковникът се поклони смирено, но въпреки това съдбата му остава неясна. Всички познават отмъстителността на ръководителя на Кремъл,  а с годините той е все по-малко склонен да се примирява с появата на съперници."

Историята със Стрелков окончателно ме убеди, че Гудков и Белковски са прави – цялата политика на Путин е продиктувана от желанието да задържи властта и за това да поддържа аурата на единствения спасител на Русия в очите на своите поданици. Тук си струва да си припомним елиминирането от Хитлер на неговия най-близък последовател Рем и предполагаемото елиминиране на Киров от Сталин.

Но това си е чист цезаризъм, за който пише Илин. И сегашният руски Цезар презира точно същото нещо, което, според Илин, неговият нацистки колега презира – „свободата, законите, законността, справедливостта и личните права на хората“. И по същия начин той „вижда в хората тълпа, чиито страсти трябва да бъдат разпалвани“.

Заключение

Използвах написаното от Илин в цялото му многообразие. Не съм виновен, че във всички случаи с изключение на един – отношението към религията – режимът на Путин не е далеч от нацисткия режим. Явно руският президент някак много избирателно е чел произведенията на своя идол...

Да, Путин лично не е антисемит. Апропо, и Мусолини и Франко също не са били антисемити. Но общата имперско-шовинистична политика на Путин изобилно поражда прояви на антисемитизъм, расизъм и ксенофобия в руското общество.

„Ревизираният фашизъм“, според Илин, вече не е фашизъм, а по-скоро нещо близко до просветения авторитаризъм. Някои автори, като Юлия Латинина, смятат, че за хора, които не са много просветени, преходът от деспотизъм директно към демокрация е противопоказен, тъй като вместо демокрация те бързо се оказват отново в деспотизъм. Русия през ХХ век потвърди това правило два пъти – първия път в началото на века и втория път близо до края му.

Латинина и нейните съмишленици смятат, че такива народи трябва да преминат през етап на просветен авторитаризъм.

Разбира се, позицията на Илин поставя много въпроси. Той се застъпва за управлението на Русия от един владетел – диктатор или лидер. Но в тези случаи свличането към тоталитаризма с всички произтичащи от това последствия е почти неизбежно. Това погрешно схващане може да се отдаде на наивността на философа.

Илин завършва статията си така – „Франко и Салазар разбират това и се опитват да избегнат тези грешки, да се надяваме, че руските патриоти ще осмислят докрай грешките на фашизма и националсоциализма и няма да ги повторят.“

Доколко сегашните „руски патриоти“, ръководени и вдъхновявани от Владимир Путин, са успели в това, преценете сами, драги читателю.

Путин е обвиняван в преклонение пред „фашиста“ Иван Илин. Това е вярно, ако имаме предвид предвоенния Илин. Следвоенният модел по никакъв начин не е подходящ за Путин. Би ли одобрил един зрял Илин агресията на Путин в Украйна? Да, заради предупреждението си, дадено по-горе - „Да вдигнеш всички срещу народа си означава да го унищожиш“ – Илин щеше да бъде остракиран в Русия на Путин. А зрелият Илин би осъдил и вътрешната политика на Путин.

Това, което руският президент избра от голямото наследство на философа, характеризира не Илин, а самия Путин. А кой от двамата повече заслужава званието фашист, решете сами.

***

През октомври 2005 г. прахът на Иван Илин и съпругата му, както и на генерал Антон Деникин и писателя Иван Шмельов бяха транспортирани от Швейцария и Франция и препогребани в некропола на Донския манастир в Москва. Надгробните плочи са платени с лични средства на Владимир Путин.

Израил Зайдман