ГЛАДИАТОРЪТ

 

Филип Антонов, интернет, 08.11.2026 г.

От около седмица гледам някаква луда хиперактивност у бившия корифей на профсъюзното слово доцент Любослав Костов. Автор на патетични постове с псевдолява насоченост и прясно провъзгласен доцент в меката на икономическата мисъл у нас – УНСС. Учебното заведение – истински производител на оръжия за масово поразяване, тип „български щампиран икономист“.

Задълбочих се в последното му творчество и открих две неща. Първо – внезапна, пламенна любов към Румен Радев и прогреса, която преди това се изразяваше в чинопочитателно ухажване на модела Борисов-Пеевски. И второ – едно дълбоко преклонение пред изкуствения интелект.

Абе, господин доцент, вземи малко ги редактирай тези текстове, бе! Вземи, дай някое евро за по-скъп модел, а не карай само на безплатното Gemini от Google – така, по социалистически. През последната година нямаш и един ред, който да не е прекаран през машинката.

И още нещо. Като си качваш видейца от „знаменитите“ си участия, защо им слагаш музиката от филма „Гладиатор“? Ти за гладиатор ли се мислиш, или за борец с олигархията, на която слугува 12 години в казионния профсъюз? На пост за пенсиите си слагаш снимка в бял костюм. На следващия – надникваш загадъчно от тъмнината, потънал във философските дълбини на познанието. Че то дори фолк певиците не си слагат такива снимки, брат! Сериозно, това издава тежки комплекси.

Пък после се замислих: за какво се дразня на човека? Това може – това прави.

У нас има тотална деградация на елита. И тя е с дълга продължителност. Първо, след 9 септември 1944 г. военният, стопанският и интелектуалният елит е смлян. Но не напълно. Например част от интелектуалците се „презаклеват“ и примерно талантлив писател като Елин Пелин забравя за срещите с Борис III, за да почне да пише „правилни“ опуси. Не ги съдя – такива са още стотици. Не ги съдя, защото поне са запазили живота и битието си, а и са облагородили пролетарския строй. Последното го казвам без ирония. Талантливият човек може да облагороди дори нещо изначално грешно.

После да вземем соца. Ами той сам си отгледа нелош елит. Да си спомним Радичков например, както и още десетки. Да си спомним стопанските достижения, строителството, армията. Това все хора са го правили, а не изкуствен интелект.

Та върху елита, създаден от соца, легна и елитът на БСП след промените. Каквото и да говорим, Младенов, Лилов, Луканов бяха имена и хора с капацитет – особено последният. Да не говорим в интелектуален план какви говорители имаше. Велислава Дърева, младият тогава Валентин Вацев, Стефан Продев, та, Бога ми – Йордан Радичков беше депутат от БСП, а за качествата на юриста Любен Корнезов все още говорят с възхита.

Днес работата е опряла до Любослав Костов, защото „Прогресивна България“ не е нищо друго освен специфична реинкарнация на БСП.

Е, знам, че си има и „автентично БСП“, а Крум Зарков притежава определени качества, но масата, гласувала за социалистите едно време, днес си има за водач Радев. Е, сложете сега Корнезов до Пепи Витанов… Ами, смях в залата, дами и господа

Или да попитам – защо не взехте в редиците си Татяна Дончева? Пак щеше поне малко класа да придаде на парламента. Сложете до Дончева „малкия хладилник“ Слави с поршето и ще разберете разликата.

И министрите ви издишат. Последното читаво правителство в лявоцентъра беше на Станишев, и то защото беше озаптено от две центристки и десни партии. Ами вижте си министрите тогава и днес. Айде, сложете до Милошев, да речем, Стефан Данаилов… Ами, различно стоят, дами и господа.

Впрочем същият проблем го има и вдясно. Сложете Мирчев до Костов, Гюров до Желю Желев или Божанов до Стефан Савов. Потрес, нали? Старата гвардия потъна в годините на Facebook, TikTok и ChatGPT. Тя имаше своите огромни грехове, но свърши някаква работа – освен за себе си, и за страната си.

Иначе по настоящата ситуация какво да кажем? След година някой следващ ще се оправдава с „тежкото наследство на Радев“. Така, както се оправдавахме със сглобката, с Борисов, с Тройната коалиция, с Царя, с Виденов, с тоталитаризма, та чак до османското иго.

Това е вечният български цикъл – всеки търси вината в предния, но никой не гледа себе си.

С една малка разлика: вероятно Радев ще повтори Виденов. А как свърши всичко тогава – за съжаление, всички още помним. Само не знаем още кой ще е новият Костов. Е, аз имам едно предположение, но за него – по-натам.