СПОМЕНИ ЗА ВОЕННА АКАДЕМИЯ

 

о.з. полковник Димитър ХРИСТОВ

Аз служих във Военната академия преди и след 09.09.1944 г. и ще засегна накратко някои моменти от нейния живот и дейност, от които могат да се направят съответни изводи.

Следването в академията ставаше с конкурс, кандидатите трябваше да имат най-малко 4-годишна служба във войската, освен това на конкурс по съкратена програма се допускала първенците на курсовете за ротни, ескадронни и батарейни командири и старши офицери.

Организационната структура на академията беше стегната и опростена. Тя имаше два профила – генералщабен и интендантски. Щатният й личен състав бе: началник, адютант, инспектор на класовете, секре­тар, машинописар и трима класни командири. Числеността на слушателите бе около 80 души. Началникът, инспекторът на класовете и класните командири бяха едновременно и преподаватели. Освен тях се привличаха и външни преподаватели – изтъкнати военни специалисти и преподаватели от университета.

Структурата и личният състав на академията бяха съобразени с организацията и числеността на войската, за началници на академията се назначаваха едни от най-изтъкнатите генералщабни офицери. При следването ми в академията нейни началници бяха генерал Иван Попов и полковник Никола Костов.

Генерал Попов беше едър, снажен и темпераментен офицер. Той бе завършил първи по успех от випуска си в академията и германската военна академия Учил бе заедно с генерал Браухич и генерал Кайтел и говореше с възторг за бързите и решителни действия на генерал Ромел, привърженик бе на германската военна доктрина за светкавичната война. Силно впечатление ми правеха думите му: „Удряй, удряй навсякъде и там, където си извършил пробив, развивай с всички сили успеха в дълбочина. Нека противника мисли за осигуряване на своите флангове и тил!“

Полковник Костов беше спокоен, съсредоточен и с много логична на мисъл. Завършил бе също първи по успех от випуска нашата военна академия и френската военна академия, заедно с генерал Де Гол. привърженик бе на френската военна доктрина за системна подготовка и водене на войната и операциите. Още през 1942 г. той имаше смелостта да говори, че Германия ще загуби войната, опомням си още думите му: „Войната на Германия не е светкавична, а има само светкавични oneрации. Разстоянието от реките Буг и Неман до Москва е 900 км. То е изминато от германските войски за 90 дни при среден темп на настъпление 10 км. в денонощие. Армията на Наполеон изминава това разстояние през 1812 г. със същия темп на настъпление, като при това превзема Москва. Германците не можаха де достигнат темпа на настъпление на нашата армия през Балканската войска, който беше 14 км. в денонощие.“ На 9.09.1944 г. полковник Костов преминава границата и заминава за Франция. Във войната с Виетнам той е назначен от генерал Де Гол за командир на дивизия, която има много хубави дей­ствия в боевете при Диен Биен Фу.

Слушатели със средни интелектуални способности трудно можеха да из­държат на голямото напрежение. А тогава съществуваше едно много строго правило – слушател, които получи обща годишна оценка по-мал­ка от 9 при 12-бална система се откомандироваше в частта си.

В края на всяка учебна година слушателите се изпращаха на стаж в родовете войски, а след завършването на последната година те ка­раха едногодишен строеви и щабен стаж.

Успешно завършилите академията се зачисляваха към Генералния щаб и им се даваха следните права и отличия – първенците на випуските имаха право да завършат чуждестранна военна академия и бяха награждавани с орден, всички преминаваха в предния випуск от военното училище, имаха право да носят на бричовете (панталони) с двойни червени лампази каквито носеха генералите (бяха отново въведени през 90-ге години от покойния министър Валентин Александров и премахнати от синия“ генерал с червена душица Михо Михов, началник на ГЩ – Н.К.), пагони от бяла оърма с черни черти и черна околожка на шапките, даваше им се звание „офицер от Генералния щаб“.

При обявяването на войната занятията в академията бяха преустановени. Щатният личен състав замина по своите мобилизационни назначения. Слушателите от първи курс бяха откомандировани в части­те си, където заеха съответните строеви длъжности. Слушателите от втори и трети курс, в които бях и аз, получиха назначение в щабовете на дивизиите, армиите и главното командване. През втория период на войната бяха създадени щабове в полковете на I-ва българска армия, за началници на тези щабове бяха назначени слушателите от трети курс на академията. В събитията около 09.09.1944 г. бяха уволнени всички командири на армии и голяма част от командирите на дивизии и на техни места бяха назначени офицери с недостатъчна военна подготовка, по-малко бяха засегнати офицерите от щабовете, които положиха големи усилия, умение и творчество при организирането и воденето на бойните действия и имат голям дял за извоюване на победата.

След завършването на войната в академия „Г. С. Раковски“ бе създадена стабилна организационна структура, която бе съобразена с организацията и числеността на армията, изградена бе солидна учебно-материална база и катедри, в които се подготвяха опитни пре­подаватели. Учебният процес се водеше на високо професионално и методическо равнище, като се използваше в голям мащаб богатият опит на съветските военни академии. В това отношение обаче бе допуснато увлечение, като се изоставиха някои изпитани методи и традиции от дейността на нашата академия преди 09.09.1944 г. Така при удостояването на кандидатите за следване в академията отпадна условието те да имат най-малко 4-годишна служба въз войската, а това е много важно, защото трябва да бъдат с оформени професионални качества; при евентуална реорганизация и съкращаване на войската ще се наложи промяна в организационната структура и на академията, при която ще бъде целесъобразно да се проучи опита на академията до 09.09.1944 г.; външни преподаватели не  се използваха, а привличането, макар и в ограничен мащаб, на изтъкнати специалисти по някои въпроси ще бъде целесъобразно и полезно; не бе прилагано желязното правило за откомандироване на слушатели с посредствени интелектуални качества, което бе станало традиция в академията; премахнати бяха стажовете в родовете войски и щабове в края на всяка учебна година, които даваха възможност за свързването на теорията с практиката; отнети, бяха правата и отличията – успешно завършилите академията и други. Това налага командването на академията да преоцени, преосмисли и приеме някои от тези ни методи и традиции от живота и дейността на академията преди 09.09.1944 г.

От този съвсем кратък обзор върху живота и дейността на академията може да се направи извод, че тя е подготвяла и подготвя висококвалифицирани командни и щабни кадри, които работят всеотдайно за повишаване бойната подготовка на войската.

От името на ветераните на академията поздравявам нейния личен състав по случай големият му празник и му пожелавам здраве и по-големи успехи в неговата благородна, творческа и високо патриотична дейност.

Полковник о.з. Димитър Георгиев Христов, ул. „Хан Аспарух“ 55, тел. 880983