ВОЕННАТА МУ БАЗА ГОРИ…

 

Филип Антонов, интернет, 17.11..2026 г.

Вместо послеслов: Анализът на автора е логичен, но неверен. Да, на 16.11. Радев се опита да угаси пожара, който сам запали, но с ……една кофа лицемерие. „Непобедимият“ генерал просто направи „крачка назад“, за да последват „две напред“, както казвал един световноизвестен сифилитик от  миналия век. Апропо, поведението на мнозинството – депутати, воглаве с Коце Проданов и министри, в което няма и грам смирение, по време на продължаващото заседание на Комисията по бюджет и финанси, увеличават увереността ми в оценката, която давам на статията на Ф.А.

Николай Колев, 17.11.2026 г. 

***

Румен Радев най-после е получил реалната сводка от фронта. Военната му база е тежко ударена, някакъв милион избиратели липсват при последното преброяване, складът с общественото доверие гори, а от вчера генералът се опитва да гаси пожара с една малка кофа вода.

Извини се на майките, обяви края на оправданията с предишните, призова да се слуша повече опозицията и се закле, че ще доведе огромни инвестиции в страната.

На вчерашното сутрешно заседание на Министерския съвет Радев звучеше, сякаш е изгонил Иво Христов и Андрей Райчев и някой друг му е написал опорките.

Но тази промяна явно не е дошла от някакво внезапно политическо просветление. Радев понесе три тежки удара.

Първият беше нанесен от президентските избори, на които той видя колко много от априлските му гласове вече ги няма. Бандата от нахлебници около премиера го държеше в илюзията на блестящия и непобедим генерал, но първият тур на президентските избори показа реалното състояние на армията. Победата на балотажа временно го успокои, но не върна изчезналите избиратели.

Вторият дойде от трагедията на „Тракия“. Гледах Радев на място – пребледнял като платно, уплашен и с огромно усилие да говори.

Това е военен, но книжен генерал.

Обучаван е да стреля, да лети и да рискува собствения си живот, но никога не е бил на истинска война и, доколкото знам, никога не е отнемал човешки живот. И изведнъж се озова сред смачканите автомобили, труповете, ранените, писъците и цялата човешка касапница на магистрала „Тракия“. Вероятно тогава за първи път Радев е разбрал разликата между президентството и изпълнителната власт.

Като президент стоиш отстрани, говориш като последна инстанция и настояваш компетентните органи да си свършат работата. Като премиер обаче ти си компетентният орган. Бездействието на министрите ти вече може да убива хора. Чуждата некадърност се пише на твоята сметка, а всяка трагедия се стоварва върху теб. Няма кого да посочиш нагоре, защото нагоре си само ти. И народът.

Затова в шока си след трагедията Радев посочи народа. Защото нямаше кой друг. За първи път нямаше кой друг.

Третият удар дойде от майките на деца с увреждания и личните асистенти. Уж лявата и социална власт посегна точно към най-уязвимите, а после Радев трябваше публично да се извинява и да връща обещаното. Вероятно някой около него най-сетне е събрал смелост да каже: „Генерале, тук вече прекалихме“. Защото това вчера беше друг Радев – без обичайното ледено високомерие, без оправданията и без генералското смръщване към виновния народ.

Всъщност основната грешка беше направена още в началото, когато Радев реши да остракира цялата опозиция, за да доказва, че не зависи от Борисов и Пеевски. Те може да са всякакви, но зад ГЕРБ и ДПС стоят реални избиратели. Не всички са купени, зависими или докарани под строй. Това са български граждани, включително стотици хиляди български турци от Родопите, Търговище и Делиормана. Когато обявиш партиите им за „отпаднала необходимост“, обиждаш и тях. После те се наежват, разказват на близките си как новата власт ги презира и при следващите избори или гласуват срещу теб, или остават вкъщи.

Наричат ГЕРБ и ДПС клиентелистки партии, което е удобното простовато обяснение. Истината е, че това са партии, които винаги се стремят да участват във властта и съответно разполагат с хора с административен опит. ДПС исторически винаги търси участие и стабилност, а когато стои зад едно управление, то обикновено си изкарва мандата. Може да не ни харесва, но политиката не е конкурс за девици. Понякога „човекът на Пеевски“ Росен Карадимов се оказва този, който реално глобява „Кауфланд“, а вечната „сестра Галева“ Мая Манолова подава сигналите срещу веригите, по които институциите работят. Животът е по-сложен от сутрешните статуси във „Фейсбук“.

В началото на управлението му обаче някой явно беше посъветвал Радев да дава зрелища на народа. Затова Демерджиев пускаше димки, гонеше някакви самолети, арестуваше кметове и размахваше справки от системи и регистри, докато реалните реформи чакаха. Връщането на костите на цар Самуил е хем исторически успех, хем историческо навеждане пред Гърция, но даде два дни национална радост. На третия ден обаче хората пак влязоха в магазина и там Самуил не може да им плати сметките. Царят се прибра в България, но хладилникът на поданиците му остана празен.

Точно това не разбра Радев през първите шест месеца. Зрелището дава тема за разговор в кафенето и кръчмата, но не пълни хладилника. Хладилникът се пълни с производство, инвестиции, доходи и работеща държава. А Радев имаше 131 депутати и максималния възможен комфорт да започне реформите още от първия ден. Виденов и Костов за шест месеца обръщаха държавата с краката нагоре. Единият катастрофално, другият с реални структурни промени, но и двамата използваха мнозинството като инструмент.

Радев обаче възприе мнозинството като гаранция за собственото си величие. Само че пълното мнозинство не е застраховка срещу падане.

Пълното мнозинство на Виденов не му помогна да си довърши мандата. Костов го довърши, но след това СДС повече никога не се върна на власт. Истината е, че колкото повече власт е концентрирана в ръцете ти, толкова по-големи са очакванията, толкова по-голяма е отговорността и толкова по-малко право на оправдания имаш.

Сега Радев тепърва ще започва реформите, когато доверието вече е разклатено, обществото е раздразнено, а бюджетът изисква непопулярни решения. А защо не ги направи в първите месеци, когато хората най-много му вярваха и парламентът можеше да прокара почти всичко?

Защото някой излъга Радев, че е непоклатим. Или сам се опияни от властта си и реши, че управлението може да почака, докато Демерджиев забавлява публиката.

Добрата новина е, че Радев май най-после е разбрал грешката. Правилно се извини. Правилно спря оправданията. Правилно призова да се слуша опозицията. Ако е умен, ще спре безсмислените войни и ще използва опита на всички, които могат да помогнат, без значение дали вчера ги е наричал „задкулисие“.

Само че пожарът вече е започнал. И една малка кофа с вода няма да стигне.

Трябват потоци от реални инвестиции, истински реформи и видими резултати. Трябва му усетът на Бойко и комбинативността на Пеевски – тази перфектна властова симбиоза, която превзе и все още влияе на целия политически живот в страната. Трябва му и капка „умност“ и „красивост“ за допълнителен блясък.

Иначе военната база ще продължи да гори, а 131 депутати ще останат вътре да спорят кой е забравил котлона включен.

 

 


Коментари

Популярни публикации от този блог

СПОМЕНИ ЗА ВОЕННА АКАДЕМИЯ

ВЕЩЕРИ БЛОКИРАХА ЕФИРА – СЛЕД 14 МИЛИОНА, АНДРЕЙ РАЙЧЕВ И ДЪЩЕРЯ МУ РУЖА ПОЛЕГНАХА НА РУМЕН РАДЕВ

СПОМЕН ЗА СЕДМА МОТОСТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ