ЗАЩО?

 



Били Куининг (Billy Quinning), Facebook

Защо днес преобладават обикновените хора, които са фанатично настроени срещу Запада, а същевременно ламтят за западни стоки? Ежедневно сме заобиколени от тях. Тези хора не се ли усещат, не осъзнават ли какви сигнали изпращат за личността си?

Въпросът, който всеки от нас си задава след сблъсък с такъв индивид, е прост: „Какво му е на този?“

И както винаги, науката има обяснение.

Това е класически пример за когнитивен дисонанс – състояние, при което убежденията на човека влизат в остър конфликт с неговите действия. В социологията явлението е описано като „консуматорско лицемерие“ – да се ползваш от плодовете на една система, докато активно работиш за нейното дискредитиране. Психологическият механизъм зад това поведение е „когнитивната разцепеност“. Индивидът разделя реалността на две: едната е за идеологическо самоутвърждаване (омразата), а другата – за физическо удобство (западните стоки).

Причината тези хора да не виждат колко нелепо изглеждат отстрани се крие в няколко дълбоки психологически филтъра, които блокират самокритиката.

Първият е ефектът на Дънинг-Крюгер и липсата на метакогниция. Хората с по-ограничен светоглед често нямат способността да погледнат себе си през очите на другите и искрено не виждат логическата връзка между политическата свобода, върховенството на закона, свободния пазар и високото качество на хладилника или автомобила си. Към това се добавя и сляпото петно за пристрастия.

Психологически изследвания, включително на Американската психологическа асоциация (APA), показват, че хората много лесно забелязват лицемерието у околните, но са напълно слепи за своето собствено, възприемайки своя случай като оправдан и изключителен.

Важна роля играе и интелектуалният мързел. Според когнитивната психология човешкият мозък е „когнитивен скъперник“ – той предпочита най-краткия път и готовите клишета. Много по-лесно е да повториш пропагандна фраза, отколкото да положиш умствено усилие и да проследиш защо точно западните икономики създават иновациите, от които се възползваш.

Всичко това се подсилва от интелектуалната изолация на тези хора. Те обикновено общуват в затворени групи, където е нормално да се псува Америка, докато се пие Coca-Cola, пише се от iPhone и се носят маратонки Nike. Когато всички около теб правят същото, противоречието спира да изглежда срамно и се превръща в социална норма.

В крайна сметка това е форма на защита на егото. Ако тези хора признаят, че западната цивилизация е създала всичко, на което те се възхищават материално, ще трябва да признаят, че собствената им идеология е безплодна. Тъй като подобно осъзнаване би сринало ценностната им система, мозъкът им изгражда абсурдни оправдания (например: „Те са откраднали ресурсите ни, за да направят тези стоки, така че аз просто си връщам моето“).

При комплекса за малоценност фанатичната агресия често служи като компенсация. Тъй като индивидът не може да произведе същата стойност или стандарт, той се опитва да принизи другия чрез вербална агресия, докато тайно присвоява символите му на успех.

Тук се намесва и социалният мимикризъм – повърхностна адаптация, при която западните вещи служат като визуални патерици. Човекът ги използва, за да изглежда модерен и успял в очите на околните, докато ценностната му система остава в миналото. Това е опит да имитираш стандарт, без да приемаш принципите, които са го създали.

Когато разминаването между думи и действия стане хронично, се стига до тежък морален разрив. Човекът живее в постоянен режим на самозаблуда, за да не признае пред себе си, че се наслаждава на плодовете на цивилизация, която публично проклина.

Затова, ако искаме да сме последователни и да не изпадаме в подобно комично лицемерие, правилата са прости.

Ако не харесваш Запада, редно е да нахлузиш сандали с бели чорапи, да се барнеш с ватенка, да си сипеш един квас или сок от бреза, китката ти да е стегната с часовник „Слава“ или „Победа“, гордо да отвориш вратата на москвича и да потеглиш към някой курорт с режим на тока и без канализация.

Човек може да говори каквото си иска, но истинските му вярвания се виждат единствено през действията му. Ако избираш немска кола пред руска и Френската ривиера пред Сочи, ти вече си направил своя идеологически избор – независимо какви лозунги викаш на площада или в социалните мрежи.

Това е паразитната страна на фанатизма: да консумираш свободата, докато се бориш за тирания.


Коментари

Популярни публикации от този блог

СПОМЕНИ ЗА ВОЕННА АКАДЕМИЯ

ВЕЩЕРИ БЛОКИРАХА ЕФИРА – СЛЕД 14 МИЛИОНА, АНДРЕЙ РАЙЧЕВ И ДЪЩЕРЯ МУ РУЖА ПОЛЕГНАХА НА РУМЕН РАДЕВ

СПОМЕН ЗА СЕДМА МОТОСТРЕЛКОВА ДИВИЗИЯ