ПОЛИТИЧЕСКИ ТЕАТЪР
Филип Антонов, интернет
(със съкращения)
За да разберете политиката, трябва поне за малко да спрете да гледате пиесата и да надникнете зад кулисите.
Да влезете в обувките на тези хора, да се опитате да разберете как мислят, от какво се страхуват и от какво са продиктувани действията и думите им.
Политиката не е и професия за всеки. Изисква дебелокожие, тепегьозлък и способност години наред да живееш сред лицемерие, интриги, омраза и непрекъснато публично оплюване. Това е цената, която политиците плащат, за да управляват.
Много странни хора преминаха през българската политика и много бързо приключиха, защото не издържаха психически. Или егото им не понесе щетите. Слави Трифонов е най-пресният и ярък пример за това. Политиката е „древна професия“, както веднъж се изцепи Христо Иванов. Прозвуча малко двусмислено, защото тя доста често действително е много близка до една друга древна професия.
Бойко Борисов според мен е най-добрият политически актьор на прехода. Един малък Калоянчев с елементи на Стефан Данаилов, който може едновременно да играе прост човек, обиден човек, ядосан човек, държавник, дядо, жертва, спасител и човек, когото всички дърпат за езика, а той горкият хич не иска да говори. А после говори час и половина.
И покрай всичко това като по-млад успяваше да се хареса на не една и две моми, които днес може да са задомени за други, да имат по две деца, а някои даже и внуци, но все още да искат да се снимат с „бащицата“.
При Борисов интересното е, че когато е на власт, играе повече, защото има повече за прикриване. Когато е в опозиция, някак си се отпуска. Пак е народен артист, то си му е в кръвта, но започва да изпуска повече истини. Понякога даже забравя да излъже.
Точно това се случи в неделя.
Борисов практически си призна каква игра играе.
Правителството на Радев трябвало да остане колкото може по-дълго, за да видят хората „колко могат“. Но да не стои чак толкова дълго, че да дойде Международният валутен фонд и да започне да реже пенсии и заплати. Вотът на недоверие пък бил безсмислено упражнение, а той безсмислени неща не правел.
Ми какво повече да ви каже? Да си татуира на челото „Искаме да оставим Радев да се самоунищожи“ ли?
Борисов се държеше така, все едно всеки ден чете „Афера“ от президентските избори насам.
Бойко се похвали, без да го изказва гласно, че всеки ден от управлението на Радев сваля по още малко боя от лъскавата генералска фасада. Всеки гаф, всеки нов данък, всяко оправдание с предишните и всяка прегазена социална група в новия бюджет изяждат по още едно парче от мита за новия спасител.
Е, вие ако сте Борисов или Пеевски, ще искате ли да прекъснете това? Не се убива противник, който сам се е качил на столчето, сам си е нагласил въжето и сам пита дали възелът му е достатъчно стегнат.
Видимо има наченки на някаква опозиционна „сглобка“, в която пък има своеобразен консенсус, че Радев трябва да бъде изтърпян до местните избори.
Само не си представяйте, че Борисов, Пеевски и Асен Василев са се събрали в зайчарника в Банкя, заклали са черен петел и са подписали с кръвта му договор върху гърба на проснатия върху масата Копринков. Няма нужда. Просто съвпадението на интересите е по-силно от всички досегашни плювни и интриги между тези играчи.
Сега погледнете пак към изборите. Ако Андрей Гюров беше станал президент, Радев щеше да отнесе звучен шамар само половин година след шеметната му победа през април. Кандидатката на новата всемогъща власт щеше да е загубила от човека на политическото пространство с „отпаднала необходимост“, което Радев уж беше помел, изчегъртал и изпратил на бунището на историята.
Загубата на Йотова щеше да представлява пълно бламиране на Радев от страна на обществото, което уж беше застанало зад него на парламентарните избори по-рано през тази година. А това щеше да натисне силно педала на газта на прогресивния камион, засилил се надолу към пропастта.
Като чух и една изпусната реплика на Антон Кутев, от която се разбра, че май правителството не комуникира добре със собствените си депутати, най-вероятно и парламентарната група щеше да започне да се разпада, а плъховете щяха да напускат потъващия кораб още преди капитанът да е разбрал, че има дупка в корпуса на кораба. Пред прозорците на властта пък градските протестъри вече щяха да горят чучело на Радев, а държавата отиваше към бързи избори. После пак сглобки, пак пазарлъци, пак плаващи мнозинства и пак Андрей Райчев по телевизията да обяснява как ситуацията е много сложна, уникална и никой не е можел да я предвиди.
На кого му трябва всичко това точно сега? На Борисов му трябва време да стегне ГЕРБ за местните избори. Той видимо го прави, пред очите ви, всяка седмица и дори не се крие. На Пеевски също му трябва време да укрепи структурите на ДПС. А на Асен Василев му трябва време да уплътни умно-красивото пространство със себе си, докато ДБ публично се саморазрушава със собствената си глупост.
Ето затова Борисов и Пеевски не си дадоха много зор за Гюров и изобщо не хвърлиха целия си ресурс. Дадоха достатъчно, за да накарат Радев да се уплаши, но не си свалиха всички карти, за да го държат сега в илюзията, че все пак още е голям победител.
Размахаха му пръст, но не му отрязаха главата.
Асен Василев също прекрасно разбира играта. Вие видяхте ли го тези дни?
Докато Ивайло Мирчев и Божидар Божанов затъват и с двата крака в яловото активно мероприятие срещу Пламен Тончев и ДАНС, Асен просто си гледа бюджета и си кара по неговия конспект. Остави ДБ сами да се набутат в поредната куха интернет истерия, която сега им се връща като бумеранг, а той си чете бюджетчето на Гълъб Донев и си пише с едно моливче къде властта ще удари по джоба обикновения българин и как това може да се обясни по-просто по телевизора.
Асен вижда, че умно-красивият електорат на ДБ постепенно се превръща в пространство без ясен лидер. Просто Божанов и Мирчев са слаба купешка ракия пред домашния харвардски първак, която с всеки ден изветрява все повече и повече.
Асен Василев си прави сметката, че на следващите избори може просто да получи на тепсия още по-голям дял от ДБ, ако е последователен и внимава да не прави комуникационни гафове. Много умен и опасен тип е Кокорчо, но той е друга тема. Но и на него му трябва време.
Така всички печелят от бавното политическо затъване на Радев. Борисов укрепва ГЕРБ. Пеевски укрепва ДПС. Асен Василев чака ДБ да се довърши. Даже социолозите печелят, защото след няколко месеца пак ще обясняват как никой не е могъл да предвиди очевидното.
Само Румен Радев губи рейтинг.
Това е причината напоследък Борисов вече да изглежда видимо в настроение. Даже пусна в обращение и нов прякор на Копринков – „Язовира“. Пътят на Копринката в село Труд явно вече се е трансформирал в хидротехническо съоръжение до Стара Загора – язовир „Копринка“.
Бойко пак е във форма. Когато започне да измисля прякори и да се бъзика с министрите, значи вече не се страхува от тях. А когато пожелава на противника си дълъг живот на власт, значи е сигурен, че противникът сам си копае гроба и няма смисъл да му взима лопатата.
Борисов си беше подредил малко неделно вариете. Феновете около него обявиха Шишков за човек с раздвоение на личността, Нанков пусна лафове за мантинелите, цените и магистралите. А Борисов седеше отгоре като доволен продуцент и подхвърляше, че момчетата даже били много скромни. Липсваха само балет „Магаданс“ и Къци Вапцаров да връчи на Радев утешителна награда.
А най-смешното е, че Борисов дори не лъже Радев.
Казва си му истината право в очите. Казва му, че един милион избиратели са му избягали. Казва му, че депутатите му не знаят какво прави собственото им правителство. Казва му, че министрите му не могат да управляват. Казва му, че никой около него не смее да му съобщи лошите новини.
И накрая практически му казва – стой си, Румене. Стой си още. Ти си най-добрата предизборна кампания на ГЕРБ.
Или поне беше така до тази сутрин, когато изглежда, че и Румен Радев най-после е прочел нещо от изказванията на Борисов. Или поне някой му е разказал с по-прости думи каква точно е играта и защо всички наоколо толкова настойчиво му пожелават дълго управление.
И по коренно променения тон на Радев личи, че май най-накрая се е усетил. Вярно, загрява бавно като съветски котлон, но явно все пак стопля.
Защото, когато опозицията ти иска оставката, още можеш да се бориш с нея. Но когато опонентите ти се молят да поостанеш още малко на власт, май вече са запланували как да ти циментират краката и да те метнат в „Язовира“.

Коментари
Публикуване на коментар