МОЛЯ, ИЗЧАКАЙТЕ ОЩЕ НЯКОЛКО ПОГРОМА... ЗА ЦУНАМИТО НА ГЛОБАЛНИЯ АНТИСЕМИТИЗЪМ..

 

Едуард Топол, Континент,  30 октомври 2026 г.

Авторът (на малката снимка) е писател, сценарист, продуцент и публицист. Романите му са преведени на много чужди езици.

**

Преди 70 години служих в съветската армия в Естония. Естонците я смятаха за окупатор, но шансовете да предприемат въоръжено нападение срещу нашия полк бяха нулеви. Въпреки това територията на полка се охраняваше денонощно и периодично бях назначаван караулен. Инструкциите бяха прости – ако някой се приближи до оградата, не стреляйте, а викайте: „Стой! Кой идва?“ Ако човекът не отговори и продължи да се приближава, не стреляйте, а викайте: „Стой! Ще стрелям!“ Ако все още не отговори и продължи да се приближава, викайте „Стой!“ и стреляйте във въздуха. И само в случай на директна атака, стреляйте, за да убиете.

В същото време, повтарям, шансовете естонците дори да се приближат до нашия полк бяха нулеви. Но можех ли да оставя картечницата си и да спя на поста си? И какво щеше да се случи с мен, ако бях заспал на поста си, докато дори един естонец беше влязъл в казармата ни?

Какво се случи в Израел на 7 октомври 2023 г.? Инструкциите, които нашето армейско ръководство получи от правителството, бяха практически идентични с тези, които получавах през 1957 г. – шансовете за въоръжено нападение от терористи на Хамас бяха нулеви и следователно не стреляйте, докато врагът не ни атакува. На сутринта на 7 октомври 2023 г. обаче, в момента на това масирано нападение, нямаше кой да стреля – в нарушение на военната клетва и служебните си задължения да защитават родината, всичките 100 генерали от нашата умна малка армия спяха, след като бяха изтеглили бойните си части от границата. Подозирам, че са спали и през нощта преди този ден, оставяйки настрана оръжията и задълженията си. И така, на 7 октомври 6000 бандити проникнаха в неохраняваната израелска граница и извършиха нов Холокост.

Не освобождавам правителството от отговорност за миролюбивите инструкции, които е дало на армията. Но отделям отговорността от вината. Вината на армейското ръководство е очевидна – то със сигурност не е получило заповед от правителството да оголи границата. И дори да е получило такава заповед, е са било длъжно да я игнорира и да укрепи допълнително нашата гранична защита, защото се е клело да защитава родината. И въпреки това, стотината генерали, издигнали се до най-високото военно звание и заплати, свалиха нашите войски от цялата южна граница, което доведе до трагичната смърт на 1200 израелски граждани, включително жени, деца и възрастни хора.

Някой от тези генерали беше ли разжалван? Или съден?

Зная, че ще бъда обвинен в кръвожадност. Че ще ме клеймят, че съдя възрастни хора, които са били герои в една или друга война, водена от Израел?

Нека ви обясня.

Ако нито един генерал не е бил наказан за нарушаване на клетвата и пренебрегване на професионалните задължения в навечерието на 7 октомври 2023 г., тогава защо полковници, майори, лейтенанти и войници са длъжни да изпълняват задължения си?

И ако военните са освободени от отговорност, тогава какво да кажа за обикновените граждани? Странно е защо те изобщо ходят на работа, вместо да получават заплатите си насън...

Клането от 7 октомври 2023 г. има и друго трагично последствие.

Това нечовешко клане показа на пламенните ислямисти и на всички латентни и явни антисемити от така нареченото „прогресивно човечество“, че евреите могат да бъдат избивани, изнасилвани, изгаряни и ограбвани даже и когато имат армия, въоръжена с най-новите самолети, танкове, ракети и лазерни оръжия,! Следователно 7 октомври се е превърнал в честване на глобалния антисемитизъм, вдъхновявайки явните и скрити спонсори на антиизраелските медии да стартират многомилиардна кампания за успешно промиване на мозъците на европейската и американската публика с антисемитска отрова. Да не говоря за радостното маршируване на ислямските лунатици и европейските пропалестински идиоти.

Последните събития във Франция не ми носят утеха. Не знам как световното еврейство може да се справи с това ново антисемитско цунами. Единственото обяснение, което намирам е, че от възможността, дадена ни от Всевишния да се върнем в Земята на Израел и да възстановим държавата си, се възползва само половината от световното еврейство, което се завърна доброволно. Останалите се адаптираха към комфортния живот в диаспората, сред която живееха и едва сега, когато ислямския петел започна да ги кълве по петите и гърбовете, започнаха да обмислят да се върнат в Израел. И то не всички.

Оказва се, че докато не удари гръмотевица, еврейският мъж няма да каже „Шма Израел!“ („Слушай, Израеле“, най-важната молитва и основен символ на вярата в юдаизма – Н.К.)

Коя е гръмотевицата? Не беше ли достатъчно антисемитското цунами по целия свят, за да принуди всички евреи да станат израелци? Или се надяваха, че това цунами ще отшуми от само себе си и животът ще се върне към златния век на Роналд Рейгън?

Няма да отшуми, господа! Златният век на Рейгън никога няма да се върне.

Огънят на антисемитизма и антиизраелизма избухнал в ивицата Газа, се прехвърли в необятните простори на интернет, а нашите врагове го разпалват, щедро наливайки масло в него! И нито Макрон, нито Тръмп ще го угасят!

Емигрирах от СССР през 1978 г. и убедих двамата си по-малки братя да направят същото. Но те живееха комфортно в Баку, управляваха собствен бизнес и останаха. А през 1991 г., по време на азербайджано-арменското клане в Баку, бяха принудени да изоставят апартаментите, колите и банковите си сметки и да избягат буквално голи, само с децата си на ръце.

Затова помислете за децата и внуците си. Защо страхливо прехвърляте бремето за адаптирането им към Израел? Колкото по-скоро пристигнат тук, толкова по-бързо ще се приспособят. И ако тогава на Земята на Израел живеят не осем, а шестнадесет милиона, тогава нашата армия ще бъде два пъти, ако не и три пъти по-силна и десет пъти по-въоръжена с талантите на вашите деца и внуци, които освен че ще осигурят оръжие не само за сплашване на врага, но и се открият и средство за умиротворяване на всички наши съседи...

Апропо, спешният приток на американски евреи в Израел ме интересува и от друга гледна точка. Когато напуснахме СССР, ни беше позволено да вземем само 126 долара, което означаваше, че икономически не бяхме конкурентоспособни нито с местните американци, нито с родените в Израел. А вие ще донесете със себе си суми, хиляди пъти по-големи от нашите 126 долара. Това ще увеличи експоненциално разходите за жилища и наемите и, честно казано, бюджетът ми просто няма да може да се конкурира с вас….

Така че, моля, изчакайте още няколко погрома и тогава преценявайте...