БЮДЖЕТ 2027 В УНСС –НЯМА ПЛАН „МАРШАЛ“, А ПЛАН „КОПРИНКОВ“. И НЯМА ХАРВАД, А „УТРЕ НОСЕТЕ СЪОТВЕТНАТА СУМА“

 

Филип АНТОНОВ, интернет, 06.11.2026 г.

Понякога властта сама си пише сатирата и на нас, простосмъртните драскачи, не ни остава нищо друго, освен да я препишем.

Днес Румен Радев представи Бюджет 2027 в УНСС – прословутия Университет за национално и световно стопанство, който по мое време беше по-известен като „Утре Носете Съответната Сума“.

Признавам си, напоследък прекалено много критикувам властта на Радев и започнах да се притеснявам да не изляза предубеден.

Затова днес ще ги похваля –  няма по-подходящо място за представяне на бюджета на Копринков от УНСС. Просто няма! Толкова точен символен избор не могат да измислят и най-добрите сатирици в България. Наистина гениална идея, родена някъде между празната ушанка на Румен Радев и „жълтопаветния“ комплекс на вицепремиера Иво Христов, който иначе има напълно основателни интелектуални претенции.

По мое време дипломата от УНСС предизвикваше особена усмивка. Не точно уважение, не съвсем съжаление, а онова снизходително изражение, с което гледаш човек, представил ти документ, за който не си сигурен дали е получен след пет години учене, или след две прасета, каса уиски и един разговор с правилния доцент, проведен някъде по тъмно и задължително „на маса“.

В моите студентски години УНСС отдавна беше престанал да бъде само университет и се беше превърнал в част от градския фолклор. Даже рапърите от „Ъпсурт“ го бяха възпели: „Примоция в УНСС – три изпита за 200 марки и едно прасе.“

Мисля, че песента се казваше „3 в 1 (неочаквано добра комбинация)“ и беше голям хит около 2005 година.

 

И ето че толкова години по-късно Румен Радев занесе там целия държавен бюджет.

А вече не става дума само за „три изпита“, а за 3-процентния дефицит, който страната не може да постигне. И не за „200 марки“, а за няколко милиарда евро, които ще потънат някъде по „Пътя на Копринката“. Прасето обаче пак е налице и този път прасето май сме ние.

Ако властта действително искаше академично представяне на бюджета, можеше да отиде в Икономическия университет във Варна. Там и до днес обучението в специалността „Счетоводство и контрол“ се слави като най-силното в България, а държавният бюджет все пак е висша форма на счетоводство – приходи, разходи, дефицити, дългове и най-различни номера, чрез които накрая да обясняваш на хората защо отново няма пари за тях.

А можеше да отидат и в Софийския университет, но там пък Васил Терзиев вече е представял бюджета на София, а да ходиш по стъпките на Васил Терзиев е лоша карма.

Или в Стопанската академия в Свищов. Впрочем „Свищовският“ би бил особено подходящ. Там е завършил „Счетоводство и контрол“ Владислав Горанов. А злите езици говорят, че дългата ръка на Влади Горанов отново е стигнала до Министерството на финансите през Росица Велкова и старите кадри на финансовото ведомство.

Идеята да се бръкне във втория пенсионен стълб също мирише на нещо старо, претоплено и влади-горановско. Горанов още преди повече от десет години опита да отвори вратата за прехвърляне на личните пенсионни партиди от частните фондове към НОИ. Сега, по някакво удивително историческо съвпадение, същата идея изпълзя и при Радев, само авторът бил неизвестен. Може би затова не са избрали Свищов. Току-виж някой преподавател разпознал почерка и стила на Горанов и попитал защо бившият финансов министър не е поканен да говори направо на трибуната.

Но, признавам, УНСС е далеч по-подходящ. Там Цветан Василев е бил член на Съвета на настоятелите, изнасял е лекции за българската икономика и е получавал почетни знаци.

После КТБ фалира, държавата плати сметката, а българската икономика получи изключително нагледен практически урок какво се случва, когато политическа власт, банкова власт, медийна власт и академичен престиж се съберат на едно място в една пирамида. В този смисъл УНСС има не само теория и практика, но и традиции.

Сега в същата аула излезе Румен Радев, за да представи бюджет, за който никой не може да обясни убедително нито кой точно го е написал, нито защо числата се разминават, нито кой измисля данъчните глупости, нито откъде отново се появи меракът да се сложи ръка върху парите от втората пенсия на хората. До Радев пък ще стои Гълъб Донев – човек, който може да говори добре, но от финанси разбира приблизително колкото Румен Радев от идеята за свободен пазар.

Около него ще бъдат Людмила Петкова и Росица Велкова – експертки, които познават бюджета, но пред камера говорят така, сякаш всяка тяхна дума трябва предварително да бъде съгласувана с три дирекции, две работни групи и деловодството на Европейската комисия. И двете разбират от финанси, но не могат да говорят. Принципалът им пък може да говори, но не знае какво да каже, защото не разбира нищо от финанси. А баш шефът на всички тия чете само каквото са му написали предварително и гледа строго, за да не си личи, че не разбира изобщо от управление.

Ето в това се крие „гениалността“ в целия този замисъл зад УНСС. На Радев му трябва академична бронежилетка.

Властта доказа, че няма добри говорители по икономическите теми, а Асен Василев буквално всеки ден ги смазва аргументирано, с точни числа, с документи и с въпроси, на които те отговарят само с „фейк“, „активно мероприятие“ и „не създавайте излишна истерия“. Затова хората на Радев сега са замислили да подредят една фасада от професори, доценти и студенти в аула „Максима“.

Радев ще си каже думичките, министрите ще защитят ресорите си, академичната общност ще кимне тежко, накрая ще има ръкопляскания и властта ще обяви, че бюджетът е получил широко одобрение от топексперти. После, когато Асен Василев отново ги размаже по телевизията, Радев ще може да се скрие зад професорите и академиците и да попита: „Вие ли разбирате повече от цялото УНСС?“ С други думи, това днес не е точно представяне, а „академично изпиране“ на Бюджет 2027.

Вече се виждат и някои конкретни лица. Младият икономист Любослав Костов вече загрява край тъча. Напусна КНСБ с патетичното обяснение, че няма да влиза в политиката, след което започна ежедневно да брани властта от собствената ѝ глупост и сега изглежда почти изцяло ангажиран с политика вместо с анонсираната от него академична дейност.

Особено мило беше последното му сравнение на Румен Радев с Джордж Маршал, който представил плана „Маршал“ в Харвард, а не в Конгреса.

Чудесно сравнение, само че тук няма план „Маршал“, а план „Копринков“. И няма Харвард, а „Утре носете съответната сума“. Всъщност има Харвард, само че опозицията е оттам, а не Румен Радев.

Иначе Костов е прекрасен кандидат за говорител на новата власт. Млад, ляв, доцент, изключително суетен и винаги готов да сложи своя снимка под всеки статус. Дори когато пише за бюджетния дефицит, трябва да го видим в бяло костюмче, подпрял брадичка като Платон и вперил поглед към хоризонта, сякаш чака Аристотел да му донесе последните данни за държавния дълг. Стар бесепарски прийом, въведен до съвършенство от пиарите на Корнелия Нинова: няма значение какво съобщаваш, важното е отдолу да сложиш своя снимка. Затова и през последните дни отнася тежки бъзици в социалните мрежи, идващи основно от десния спектър и привържениците на ДБ.

Костов обаче е само първата лястовица. На Радев му трябва цяло ветрило от професори, доценти, академици и всякакви уж икономисти с титли, които да защитават глупостите на Копринков и интересите на олигархията зад „Прогресивна България“. Така е. Когато нямаш собствени аргументи, търсиш академици за смокинов лист. И когато не можеш да се защитиш с числа, уреждаш аранжирани аплодисменти.

Днес наблюдавахме голямото икономическо дерби – Харвард срещу УНСС, Асен Василев срещу бюджета на Копринков, планът „Маршал“ срещу плана „Усвояване“. А ние отново ще трябва да носим съответната сума. Само че този път сумата е няколко милиарда евро, а прасето, както винаги, сме ние.