СЪС СВАЛЕНИ ПАНТАЛОНИ…

Филип Антонов, ИНТЕРНЕТ, 14.10.2026 г.

Голямата беда на Радев е, че хората очакваха от него поне да се прави, че е с панталон. Нали затова гласуваме така? Веднъж си докарахме цар, после избрахме генерал-пожарникар, а след това – и реален военен генерал.

И всичко това заради онази пуста носталгия. Не по червените знамена и БКП, а по една по-ефикасна държавност. Държавност, в която при вида на „ченгето“ хората изпитват респект, а не избухват в смях. Държавност, в която дребните кражби и връзкарството може и да са „ок“, но виж – олигарси няма, а криминалитетът лежи по затворите. Държавност, в която казаната дума тежи.

Вместо това Радевото управление се превърна в безкрайна кавалкада от „комуникационни“ скандали и страшно спускане по икономическата пързалка.

Вижте само какви ги върши „Булгаргаз“. Искат от КЕВР 34% повишение на цената на газа! Знаете ли какво означава това за парното, чиято цена е заложена при една трета по-евтино основно гориво? А на парно с газ са София, Плевен, Варна, Пловдив, Велико Търново, Враца…

Ами токът? По невидимите (но много болезнени) пътища на икономиката цената на електроенергията е директно вързана за синьото гориво. И докато цените хвърчат нагоре, какво правим с лихвите по кредитите, с които българинът се е набълбукал като за световно? Когато банките ги вдигнат до небето, кого ще обвиняваме? ЕЦБ, Федералния резерв или поредната „Прогресивна България“ с нейното досадно клише: „Готови сме, можем и ще успеем“?

За жалост, изглежда, че нито сте готови, нито можете, нито явно и ще успеете. И с костите на цар Самуил да се закичите, и поздравително писмо от Симеон Велики да получите – все тая. Резултатите вече са налице. И вече няма как да се криете зад политическото клише на „първите 100 дни“. Съвсем скоро, само след Нова година, вече няма да можете да се скриете и зад другото най-любимо клише в българската политика: „Предишните са виновни“.

 Борисов, разбира се, неслучайно лее предупреждения за дизела. Той вероятно усеща неща, които ние още не виждаме – че предстои жестока жега около горивата. За жалост обаче правителството ни вижда и усеща тия работи далеч по-малко. Засега то само усеща луксозните „работни визити“ в Китай, Щатите, Индонезия и други екзотики, където води още по-екзотичните си заместнички, пиарки и какви ли не придворни дами със съмнителен „експертен потенциал“. Достатъчно е да им отворите официалните фейсбук страници на различните ведомства и ще останете с впечатлението, че новата власт не се занимава с реално управление, а по-скоро прилича на нещо средно между фирма, организираща събития със скъпоплатени лектори, и туристическа агенция, която изпраща заможни хора на луксозни почивки в далечни дестинации.

По същия начин и дроновете – руски или украински – ги пропускаме в Черно море с кеф, сякаш сме 40-годишна загоряла девица пред варненски гларус. Четири дрона минаха и корабоплаването ни отиде на майната си! А застраховките на корабите, плаващи към Черно море, скочиха между 3 и 5 пъти.

Но виж, ако трябва да се прави цирк – тиктокаря Стоян Колев го връщат под конвой и с охрана, все едно е Пабло Ескобар. Не Петричкия, а истинския! Ето това са ни приоритетите.

Питам и друго: нали уж Радев беше „руски“ човек, що го цакат руснаците така брутално? Да не би пък въобще да не е руски?

Ами ако утре някой руски или украински идиот вземе, че тресне някой от танкерите, които ни карат петрол точно през това Черно море? Какво правим тогава? Ще можем ли да плащаме такси и застраховки като за превозите в Ормузкия проток, или не баш? И дали два американски самолетоносача ще се изтипосат пред Бургас, за да ни пазят петролопотока?

Управляващите изобщо нямат представа какво ги чака. Сега предстоят празници. Като издумка Ганьо всичко по Коледа и Нова година, като изкара и тежките имени дни през януари – е, те тогава ще видят кон боб яде ли!

Тогава ще разберат кое най-много пали българина. Сметките, генерале, сметките! България не е Русия. В България битът определя душевността, а не обратното.

И много скоро онези, които платиха предизборната кампания, сами ще се почешат по главите и ще си кажат: „Абе, що ни трябваше туй лозе на баир?“. И тогава пак ще му мислим – дали да връщаме нещо старо, или тепърва да чакаме да се пръкне нещо ново. Докато пак се окажем без гащи.