ПОЛИТИЧЕСКИЯТ НЕКРОЛОГ НА РАДЕВ Е В ПЕЧАТНИЦАТА

 

Боян Радойков

Авторът е български дипломат и експерт в оббластта международна политика, притежава магистърска степен по икономика, а по-късно защитава докторат по политически науки в университета Париж I, Пантеон-Сорбона (Université Paris I Panthéon-Sorbonne), през 1991 г. започва работа в ЮНЕСКО, където се издига до ръководител на Секцията по всеобщ достъп и опазване на информацията (Section for Universal Access and Preservation) към Сектора за комуникация и информация, член е на Френския институт за международни отношения (IFRI).

**

Рядко един огромен политически капитал се е топил толкова бързо. Първоначалните надежди за истинска промяна, много  бързо, в рамките на няколко месеца, бяха попарени от екип от неподготвени управници, които провалиха поредният шанс на България да се освободи от традиционната олигархия, управляваща страната от почти 40 години насам.

Това е изключително разочароващо!

България не успя да се освободи от политико-корупционните букаи, в които беше поставена от пребоядисаните с демократична боя комунисти след падането на режима на Живков.

Повече от един милион българи вложиха надеждите си в него, вярвайки, че ще успее да се освободи и да освободи и тях от зависимостите, в които страната беше затънала и които превърнаха България в една от най-бедните, неправови и корумпирани  държави в Европейския съюз.

Със съжаление отбелязвам и че съветите, дадени от някои благоразположени експерти, така и не бяха чути от сегашната власт. Начинът, по който господин Радев се опитва да всява страх, сякаш всичките му съграждани са умствено ограничени, е показателен в това отношение. Разбира се, във всеки народ има хора от тази категория, но България със сигурност не е мястото където процентно преобладават идиотите.

Всичко от предходното буди единствено съжаление за пропуснатите възможности и няма нищо по-лошо от това в подобен момент, в който страната има нужда от силен и  способен лидер.

Шамарът, получен от управляващата партия на първия тур на президентските избори за пореден път показа, че е все по-трудно да баламосваш българите.  Всички прогнози на социологическите агенции, щедро финансирани, за да представят желания резултат, отново се оказаха неточни.

Да се даде на настоящата президентка преднина от поне 10 процентни пункта пред независимия кандидат Гюров беше повече от грешка. Това е тактически провал но и стратегическо недомислие в преценката на съотношението на силите в обществото. Доскоро имаше малко хора, които не желаеха господин Радев да успее да изпълни успешно мандата си, но той реши да действа другояче.

След като упорито се обграждаше в правителството с корумпирани личности, след като назначаваше напълно некомпетентни хора, сред които и министърката на външните работи, олицетворяваща сама по себе си грешките при подбора на кадри в екипа на Радев, премиерът закономерно се оказа там, където е днес.

Сега той активно търси подкрепа за да ограничи щетите преди утрешното гласуване. Опитва се да обърне протестния вот срещу политиката си, който се проявява в урните и в липсата на подкрепа за госпожа Йотова.

Но в действителност, каквото и да направи и каквото и да постигне утре, какъвто и да е резултатът на госпожа Йотова, политическото му бъдеще вече е в миналото

Това е жалко за самия него, жалко е и за аспирациите на българите за европейско бъдеще и силна България, но реалполитиката винаги взима връх над сметките направени от сиви кардинали без кръчмаря.

Да се надяваме все пак, че ще се появят нови играчи олицетворяващи прогресивни и действително реформаторски сили, способни да сложат край на безкрайния упадък, в който българският политически елит създаден от ДС потопи страната от 1989 г. насам.