ИМА ПРОБЛЕМ В НСО….

 

На 19 януари, 2021 г. генерал Емил Тонев - Началник на НСО, награди с лично оръжие за съществен принос и заслуги Великия Приор на Велик Приорат България генерал майор, академик Румен Ралчев (липсват данни лицето да е произвеждано във висше офицерско звание и да е избирано за академик – Н.К.). Съобщението е на Ордена на Рицарите Тамплиери на Йерусалим – Велик Приорат България.

Ралчев е тренирал борба, а в бившето УБО (Управление за безопасност и охрана, обслужвало комунистическия елит) стига до високи постове и е бил охрана на Тодор Живков. Става масон през 1991 г. Според Уикипедия през 2013 г. големият му син е арестуван за разпространение на наркотици. Притежава охранителна фирма. Защо и за какви заслуги е получил научното звание „академик“ не е ясно.

Припомняме този епизод, защото от времето на УБО до сегашната НСО нищо не се е променило.

Митът за Националната служба за охрана е мъртъв, доверието е сринато. Не отсега, но след случая с блъснатата журналистка Соня Колтуклиева, слабостите на службата лъснаха публично. Независимо от коментарите в социалните мрежи на групи от поддръжници на Румен Радев срещу журналистката, че е „паднала театрално“, видеото от ситуацията показва нещо много тъжно – дъното на моралния срив. Гардове и председател на Народното събрание дори не се поинтересуваха от състоянието на журналистката, да не говорим за оказване на спешна помощ или позвъняване на 112.

Както и да бъде коментирана конфузната ситуация, каквито и опити случаят да мине с една-две оставки, чувството, че в НСО нещата са зле, ще остане.

Президентът Илияна Йотова поиска оставки и разследване. Вярно също е, че председателката на НС Михаела Доцова се извини и обясни, колко много уважава журналистите. Също вярно е, че шефът на НСО ген. Емил Тонев в съобщение на службата заявява готовност да напусне поста. Всичко това е публичната страна. Проблемът обаче е вътре в службата: как тя функционира, докъде се простират пълномощията на служителите, кой контролира тяхната дейност, грешки и последствията от грешките. НСО е затворена структура, скрита под „чадъра“ на секретността.

Процедурата изисквала оставката, поискана от Президента, да отиде в правителството. Ето тук е скрит ключа от бараката. Защото премиерът Румен Радев и министрите ще защитят ген. Тонев.

А би трябвало да е различно – властовият Олимп пръв да заяви, че НСО плаче за реформиране и дори рестартиране. Над 50 милиона евро е бюджета на службата. Плащаме ние, но не знаем точно за какво. Виждаме по пътища и улици арогантно поведение и чувство за безнаказаност от някои служители.

 Това създава впечатление за разделение на обществото на „важни“ и „неважни“ – да не използваме по-силно сравнение. Повечето българи са изпитали това отношение, когато край тях профучават пилотни автомобили и бронирани лимузини, в лукса на които се возят „слугите на народа“.

НСО се е превърнала в копие на комунистическото Управление за безопасност и охрана – Пето управление на Държавна сигурност в България, известно като УБО. Да не забравяме, че от УБО са излезли едни от най-видните милионери благодарение на т.нар. „червени куфарчета“, масони и фактори в политическите и бизнес средите. Още тогава УБО се е възприемало от хората като структура за обслужване на комунистическия елит, днес НСО е почти същото.

Да допуснем, че Тонев наистина си тръгне след поредния скандал. Това наказание ли ще бъде за него?

При пенсиониране или прекратяване на служебното правоотношение по други причини, служителите от НСО получават еднократно парично обезщетение, чийто размер зависи от прослужените години – по една брутна заплата за всяка година стаж, но не повече от 20 заплати. Толкова ще бъдат изплатени на генерала.

Генералската заплата е около 6 хиляди евро. Това означава, че генералът ще получи законно около 120 000 евро.

Много вероятно е също ген. Емил Тонев след оставката да премине в „Специалния щат на министъра на отбраната“. Ценен кадър с много опит – сериозен аргумент. Подобен щат съществува и в Министерство на вътрешните работи. И ще продължи да получава заплатата, която получава и досега. 

Ген. Емил Тонев е завършил Националната спортна академия, тренирал е кикбокс (за личния състав от службите и МВР и за политици, НСА е нещо като Магнаурската школа, спомнете си Цветан Цветанов – Н.К.). Направил шеметна кариера и оглавил НСО. За определени хора това е възможно.

Може да не се случи точно това, но е много възможно.

Министри и депутати от „Прогресивна България“ твърдят, че случаят е „журналистическа провокация“. Това повтарят от ПБ и кабинета „Радев“. Тяхната версия е подета от техните медии и коментатори.

Всички сме чували невероятни истории, споделени от служители за охраняването от тях лица: тайни срещи, любовни авантюри, скандали, получаване на подкупи, участие в далавери и корупционни сделки и пр. Една трета от тях да са верни, пак е страшно. Деморализацията и разпадът в сектор „Сигурност“ обаче е факт. И той се дължи не толкова на служителите там, а на политиците, които позволяват и дори насърчават това да се случва.

Предшественици на НСО са Интендантството, по време на монархията, а след 9 септември, 1944 г. по съветски образец е създадено УБО. Служителите с охранителна дейност варират между 100 и 130. Днес техният брой е над 1000. Какво се е променило оттогава? Охраняваните лица са станали по-ценни, по-застрашени? 

В Швеция 10 автомобила обслужват парламента и министрите. Една от колите е за нужди на премиера. Останалите се ползват в специални случаи и при посрещане на чужди делегации. Обикновено се ползват коли под наем за ден-два и толкова. Евтино и удобно.

Над 100 луксозни автомобила обслужват българските депутати. Общо около 3000 са колите за служебно ползване от министерства и агенции.

Инцидентите, в които са замесени служители на НСО са много. Казват ни, че има разследвания, но за резултатите от тях не знаем нищо.

Нищо няма да се промени и сега. Защото и новите управленци бързо свикнаха с безплатния лукс, платен от избирателите. Те живеят с мисълта, че това им се полага по право. Със сигурност в НСО има много читави хора, които работят съвестно. Те също са жертва на тоталитарната по своята същност и управление структура.

Затова в началото припомнихме едно награждаване – то казва много за наследени и продължаващи „традиции“.