А АКО РЕФОРМАТА НА СОЦИАЛНОТО ОСИГУРЯВАНЕ ВСЕ ПАК НЕ Е ПОЛИТИЧЕСКО САМОУБИЙСТВО?

 

Брент Шер (на малката снимка), Континент, 15.10. 2026 г.

Авторът е специалист в разследващата журналистика, в момента е главен редактор на „The Daily Wire“ и ръководи екип от репортери, работил е повече от десетилетие като политически репортер и редактор за изданието „Washington Free Beacon“.

***

Последният политик, който се кандидатира с платформа за реформиране на социалното осигуряване, спечели. И след това се предадохме.

Всички знаят, че социалното осигуряване (Social Security) е „третата релса“ на американската политика – докоснеш ли я и си обречен.

Това твърдение може да бъде гравирано върху камък. Няма спорове дали федералната пенсионна програма се движи към несъстоятелност – това е неизбежно. Всъщност изобщо няма спорове за програмата. Страхът от предлагане на промени в програма, която удържа пари от всяка заплата, парализира политиците. Нито една от партиите не изглежда склонна да поеме отговорност, когато системата се срине, така че Вашингтон планира просто да гледа как влакът дерайлира.

Но какво би станало, ако всички грешат? Не че социалното осигуряване ще стане несъстоятелно – това е неизбежно – а че предлагането на план за спасяването му би било политическо самоубийство.

Тази идея принадлежи на нашия Мат Уолш¹, който, преди да изкаже мнението си за социалното осигуряване, цитира общоприетото мнение, че реформирането на програмата е „политическа отрова“. Аргументите му обаче не подлежат на дебати.

„Вземането на огромни суми от заплатите на младите работещи американци, за да се плащат пенсиите на по-възрастните американци, чието нетно богатство е няколко пъти по-високо – пише Уолш, – и всичко това, за да се поддържа система, за която всички знаят, че вероятно вече няма да съществува, когато тези млади хора достигнат пенсионна възраст, е морално отвратително и икономически безумно.“

Съществува двупартиен политически консенсус, че трябва да се направи повече за подобряване на икономическите перспективи на младите американци. Съществува обаче и политически консенсус, че реформирането на програма, която източва социални помощи от младите хора, за да поддържа една неработеща система, е неприемливо.

Бих искал да оспоря този политически консенсус. Защото е напълно абсурден.

Последният политик, който активно се застъпваше за реформа на социалното осигуряване, беше Джордж У. Буш, нашият най-велик жив бивш президент. Реформата на социалното осигуряване беше дългогодишна идея, от която Буш беше обсебен, а в речта си за състоянието на Съюза през 2004 г. той разкри плана си за приватизация на пенсионните обезщетения.

„Младите работници трябва да могат да създадат финансов буфер, като влагат част от данъците си за социално осигуряване в лична пенсионна сметка – заяви Буш на 20 януари 2004 г. – Трябва да направим социалното осигуряване източник на собственост за американския народ.“

Това предложение стана редовна част от предизборната реторика на Буш по време на кампанията му за преизбиране срещу Джон Кери. Буш го нарече „общество на собствеността“, твърдейки, че хората трябва да притежават парите, които внасят в социалното осигуряване.

Да, това предложение вбеси левичари като Кери и писачите в The Atlantic. Но това не беше политическо самоубийство. Да не забравяме, че Буш спечели втория си мандат, решен да използва политическия си капитал, за да спаси социалното осигуряване.

„Поправяйки социалното осигуряване, ние носим отговорност да го направим по-полезно за младите работници – заяви Буш под аплодисменти в речта си за състоянието на Съюза през 2005 г. – и най-добрият начин да постигнем това е чрез създаване на доброволни индивидуални пенсионни сметки.“

Американците бяха единодушни в убеждението си, че социалното осигуряване е проблем. Според проучване на Gallup, проведено през март 2005 г., 92% от американците заявиха, че са загрижени за състоянието на социалното осигуряване – 48% бяха „много загрижени“, 21% „донякъде загрижени“ и 20% бяха „слабо загрижени“.

Това не беше достатъчно. Буш се опита да си осигури подкрепата на демократите, които бяха в малцинство и в двете камари на Конгреса. Но в онази политическа епоха преодоляването на филибастърството² дори не се смяташе за реалистичен вариант. Демократите в Сената на САЩ бяха водени от Хари Рийд, известен със способността си да поддържа единството в малцинствената си коалиция, а Буш се нуждаеше от поне петима демократи, за да прокара плана  си. Демократите бяха окуражавани от мащабна публична кампания срещу плана на Буш, организирана с активната подкрепа на AARP³.

Обществената подкрепа за плана на Буш започва да намалява, не защото планът му беше лош, а защото нямаше шанс да премине през Конгреса. До края на първото лято на втория му мандат ураганът Катрина опустоши Ню Орлиънс, войните в Близкия изток ставаха все по-непопулярни и Буш внезапно се нуждаеше от целия си политически капитал. И вдигна бялото знаме.

Но опасенията относно съдбата на социалното осигуряване продължиха. През март 2006 г. те дори се засилиха. Проучване на Gallup отново установи, че 94% от американците сега са притеснени: 51% са „много притеснени“, 29% са „донякъде притеснени“ и 14% са „малко притеснени“.

Gallup продължи да провежда анкети, а резултатите останаха практически непроменени. През март тази година 90% от американците казаха, че са притеснени – 43% са „много притеснени“, 29% са „донякъде притеснени“ и 18% са „малкж притеснени“.

И това говори добре за американците. Ако не се притеснявате, значи не обръщате внимание.

За съжаление не направихме нищо, за да спасим социалното осигуряване, въпреки че сега, както беше през 2004 г., програмата неизбежно върви към несъстоятелност. И по най-консервативни оценки това ще се случи след по-малко от десет години.

Винаги съм наричал Франклин Делано Рузвелт най-лошия президент на страната ни – жив или мъртъв – за това, че натовари страната ни със социално осигуряване през 1935 г. като част от своя „Нов курс“. Това беше ужасна сделка и сега живеем в страна с трилиони долари дългове.

Хари Рийд, един от най-лошите сенатори в историята на тази страна, осуети реформата на социалното осигуряване чрез законодателни хватки, а не чрез политика. Буш беше последният, който спечели президентската надпревара, обещавайки да реформира социалното осигуряване.

Разбира се, реформирането на социалната програма, от която всеки американец очаква да получава пенсионни чекове един ден, не е лесна задача.

Но няма да е по-лесно да кажем на младите американци, че тези пенсионни чекове няма да дойдат, защото ни е липсвала смелостта даже да опитаме.

Превод от руски Николай КОЛЕВ

Бележки на преводача:

¹-американски крайнодесен политически коментатор, автор и водещ на подкаст, роден е през 1986 г. и е едно от водещите лица на консервативната медийна платформа The Daily Wire, където води „Шоуто на Мат Уолш“ (The Matt Walsh Show);

²- от filibuster, амер., букв.обструктор, правя обструкции, парламентарна тактика в САЩ за забавяне, възпрепятстване или проваляне на гласуването на закон или решение, като депутат или група депутати използват правото си на изказване и говорят продължително време (често с часове), за да изчерпят времето на сесията или да отложат гласуването;

³-American Association of Retired Persons, една от най-големите и влиятелни неправителствени организации в САЩ, която защитава интересите на хората на възраст над 50 години, днес дейността ѝ не е ограничена само до пенсионерите и се занимава с лобиране пред правителството на САЩ по важни въпроси като социалното осигуряване, здравеопазването (Medicare) и достъпните цени на лекарствата.