ДЕМОКРАТИ ОБЕЩАВАТ ДА НАПРАВЯТ ЖИВОТА ПО-ДОСТЪПЕН, НО ПОРТФЕЙЛЪТ ВИ ЕДВА ЛИ ЩЕ СЕ СЪГЛАСИ

Тед Дженкин, Fox News, 14 октомври 2026 г.

Авторът е известен американски предприемач, сертифициран финансов консултант  и водещ медиен експерт по лични финанси и стратегии за малкия бизнес, автор е на книгата, „Real Life, Real Money“ (2016 г.) и съавтор в книгата „The 21-Day Budget Cleanse“ (2019 г.), като и двете са били бестселъри в Amazon, живее в Атланта, Джорджия.

**

Демократите измислиха нова „прекрасна“ дума преди изборите през 2026 г. – достъпност. (Affordability). Здравеопазването трябва да бъде достъпно. Жилищата трябва да бъдат достъпни. Грижите за деца трябва да бъдат достъпни. Енергията трябва да бъде достъпна. Храната трябва да бъде достъпна. Кой би възразил срещу това? Аз не бих. Но като финансов съветник, винаги задавам един и същ въпрос, когато някой ми каже, че прави нещата достъпни. Наистина ли се цената на достъпните неща се намали или някой е платил сметката? В крайна сметка това са две напълно различни неща. Демократите са направили достъпността централен елемент от своята икономическа платформа за 2026 г. Сред идеите, обсъждани от прогресивните демократи, са увеличение на жилищния фонд с 1 трилион долара, федерално задължителни цени на лекарствата, стандартизирани цени на комуналните услуги и намалени разходи за грижи за деца.

Някои демократи се застъпват за разширени субсидии за здравеопазване и допълнителна държавна помощ за семействата.

Някои предложения наистина си струва да бъдат обсъдени. Например, намаляването на ограниченията за зониране и строителни разрешителни би могло действително да увеличи предлагането на жилища.

Напълно подкрепям намирането на начини Америка да строи отново.

Повечето решения относно достъпността обаче все още се свеждат до едно и също нещо – ако нещо струва твърде много, нека правителството плаща повече.

Но ние сме го правили и преди.

Преди го наричахме данъци и разходи.

Сега го наричаме достъпност.

Да кажем, че здравната ви осигуровка струва 20 000 долара годишно.

Правителството ви дава субсидия от 8 000 долара.

Чудесно.

Значи плащате 12 000 долара.

Но цената на здравеопазването все още е 20 000 долара, а не 12 000 долара.

Просто прехвърлихме част от разходите на правителството.

Същият принцип важи за субсидиите за грижи за деца, жилищната помощ и безбройните данъчни облекчения.

Правителствените пари не се появяват от магически банкомат, скрит под Капитолия.

В крайна сметка, това идва от данъци, заеми или преразпределение на ресурси от други източници.

Бих бил по-малко притеснен, ако федералното правителство плуваше в излишни пари.

Но не е така. Съединените щати все още имат огромни годишни бюджетни дефицити, а федералният ни дълг е в десетки трилиони долари.

Представете си семейство, което печели 100 000 долара годишно и харчи 130 000 долара – то вече е абсолютно задлъжняло. Тогава бащата влиза в кухнята и обявява: „Страхотна новина. Току-що направих хранителните стоки по-достъпни.“

Как, как би могъл да направи това?

Много просто, той ги е платил с чужда кредитна карта.

Това не може да се нарече достъпност.

И все пак демократите, а честно казано и републиканците, когато им е удобно, редовно гласуват за държавни субсидии, без да мислят за крайния резултат.

Честно казано, бих искал да чуя дискусия за това как да се реши недостигът на жилища в Америка и защо имаме такъв недостиг.

Защо строителството отнема толкова време и струва толкова скъпо?

Защо е толкова трудно за нас, потребителите, да разберем цената на здравеопазването?

Защо ни липсват лекари, медицински сестри и детски работници?

Защо не можем да произвеждаме и разпределяме повече енергия?

Всички тези въпроси са свързани с цената.

И за да ги решим, трябва да развием предлагането, конкуренцията, регулирането и производителността, а не просто да субсидираме търсенето.

Ако 100 семейства се конкурират за 80 къщи, тогава даването на по-голям държавен чек на всяко семейство няма магически да създаде още 20 къщи. Демократите твърдят, че тяхната програма за достъпни стоки и услуги ще намали разходите за работещите семейства и някои от техните предложения заслужават сериозен дебат.

Американците обаче трябва да прилагат един прост критерий към всяко обещание:

Направихте ли го по-евтино или накарахте някой друг да плати за него?

Подозирам, че навлизаме в нова ера, в която държавните разходи все по-често ще бъдат представяни като „решаване на проблема с разходите за живот“.

Терминологията се е променила.

Търговският стил се е подобрил. Рекламните алгоритми повтарят едно и също послание – достъпност!

Но американците са преживявали всичко това и преди, или поне аз съм го преживял.

В действителност всичко е свързано с данъци. Разходи. Субсидии. И цикълът продължава...

Просто не го наричайте вече така. Наричайте го „достъпност“.

Вашият портфейл дори няма да забележи разликата.