ТИХАТА ИСЛЯМСКА КОЛОНИЗАЦИЯ НА САЩ

 

Пиер Рехов, Континент, 10.10.2026 г.

Авторът е френски журналист, писател и режисьор-документалист.

Политическият модел, който се очертава в цялата страна, е, че на радикалната левица вече не ѝ е нужно да завладява Демократическата партия. Те вече са в нея, доказали способността си да осигуряват гласове в Мичиган, Минесота и Ню Йорк. Веднага щом тези гласове се възприемат като съществени, вчерашните радикали се превръщат в днешни коалиционни партньори...

В продължение на 25 години американската политика за борба с тероризма се изграждаше около образа на 11 септември – терористична клетка, самолет, експлозия. Милиарди долари бяха похарчени за разузнаване, проверка на летища и войни в чужбина.

Но през всичките тези години паралелно се развиваше друг, по-бавен процес, чрез канали, които никоя агенция за сигурност не беше в състояние да наблюдава – чрез университети, лобистки организации, общинска, регионална и национална политика и езика на гражданските права.

Това не изискваше нищо повече от пари, търпение и задълбочено разбиране за това как функционира едно отворено общество като Съединените щати. Мюсюлманското братство разпозна тези възможности много преди Вашингтон. В страната членовете му са активни поне от края на 50-те години на миналия век,  а през 1991 г. един от тях изложи тази стратегия на хартия.

Меморандумът, написан от Мохамед Акрам и по-късно представен от федералните прокурори като доказателство в процеса за финансиране на тероризма на Фондация „Светата земя“, характеризира дейността на движението в Северна Америка като „цивилизационно-джихадистки процес“, насочен към „унищожаване на западната цивилизация отвътре“.

Документът е придружен от списък с организации, считани за приятелски настроени към движението по това време. Методът, който е описан, е институционален, постепенен и на пръв поглед законен.

Разбира се, не всеки американски мюсюлманин е екстремист; огромното мнозинство мирно практикуват вярата си, не отправят никакви искания към съседите си и искат същите неща за децата си, както всяко друго американско семейство. Милиони мюсюлмани нямат интерес да бъдат управлявани от политическия ислям и много от тях може би са прекосили океана именно, за да избягат от него.

Организациите, които твърдят, че говорят от тяхно име, са съвсем различен въпрос. А основното постижение на тези организации е да направят едната неразличима от другата, така че политическата мрежа да се възприема като цял сегмент от населението.

Добър пример за този механизъм е Съветът за американо-ислямски отношения (CAIR). Основан през 1994 г., той се представя като „най-голямата организация за граждански права на мюсюлманите в Америка“.

Нейният съосновател и национален изпълнителен директор, Нихад Авад, преди това е работил за Ислямската асоциация на Палестина, една от групите, споменати в меморандума от 1991 г.

Федералните прокурори включиха CAIR като един от съучастниците, които не бяха обвинени в делото за фондация „Светата земя“ от 2007 г. Обединените арабски емирства, ислямска държава, която благоразумно гледа на Мюсюлманското братство като на екзистенциална заплаха, добавиха CAIR към списъка си с терористични организации през 2014 г., а Държавният департамент по време на администрацията на Обама публично отхвърли това определение само дни по-късно.

CAIR владее свободно езика на политиката. Нейният филиал, CAIR Action, открито се намесва в изборите..

След като Зохранан Мамдани спечели предварителните избори на Демократическата партия за кмет на Ню Йорк, CAIR Action публично поиска лидерът на малцинството в Сената Чък Шумер и лидерът на малцинството в Камарата на представителите Хакийм Джефрис да подкрепят кандидатурата му.

Ето как се упражнява влияние в една демокрация – посред бял ден, чрез обичайните инструменти за политически натиск.

Вашингтон най-накрая започна да реагира. Изпълнителна заповед №14362 – „Определяне на определени клонове на Мюсюлманското братство като чуждестранни терористични организации и специално определени глобални терористи“, подписана през ноември 2025 г., даде началото на този процес.

На 13 януари 2026 г. Държавният департамент определи ливанския клон на Мюсюлманското братство като чуждестранна терористична организация, а Министерството на финансите добави египетския и йорданския клон към списъка със специално определени глобални терористи за предоставяне на материална подкрепа на Хамас. На 23 юли Министерството на финансите наложи санкции срещу високопоставен представител на египетското Мюсюлманско братство, живеещ в Лондон, както и срещу две фиктивни благотворителни организации, които насочваха пари към военното крило на Хамас.

Това бяха първите подобни действия в американската история за национални клонове на „Мюсюлманското братство“. Американският сенатор Тед Круз настояваше за това от години и през 2025 г. отново внесе законопроект, който определя „Мюсюлманското братство“ като терористична организация.

Признаването на „Мюсюлманското братство“ в чужбина, като същевременно се игнорира политическият ислям у дома, е само половината от решението. Никой президент не може лично да проверява всяка организация, съветник или посредник, въртящ се около неговата администрация.

Мрежи, изградени в продължение на 60 години, се разрушават от хора, които разбират как работят тези механизми и тези механизми сега се простират далеч отвъд организациите, които открито се наричат ​​ислямски. Най-ценният му американски партньор днес е радикалната левица.

Мичиган се превръща в следващата й лаборатория. На 4 август Абдул Ел-Сайед, който се нарича лекар, въпреки че никога не е имал медицински лиценз, победи подкрепяната от естаблишмънта конгресменка Хейли Стивънс с около един процентен пункт, за да стане кандидатът на Демократическата партия за Сената.

Както съобщава радиостанция WFMD: „Абдул Ел-Сайед е направил предполагаемата си медицинска квалификация централен момент в кампанията му, но истината е, че той никога не е имал медицински лиценз, никога не е специализирал, никога не е държал медицински изпити и никога не е практикувал медицина“ е казал Джаксън Боаз, говорител на кампанията на щатския сенатор Малъри Макмороу (демократ от Мичиган) и „ако избирателите в Мичиган не могат да се доверят на Ел-Сайед по въпрос, толкова фундаментален за самата му обосновка за кандидатирането, как могат да му се доверят да действа като сенатор на Съединените щати?“

Ел-Сайед, който се противопостави на военната помощ за Израел, получи подкрепата на американския сенатор Бърни Сандърс, Тлайб и Александрия Окасио-Кортес от Камарата на представителите и Партията на работническите семейства. В рамките на няколко дни механизмът за обединение на партията беше задейства.. Победената Стивънс обяви подкрепата си за победителя.

Губернаторът на Мичиган Гретхен Уитмър и американският сенатор Чък Шумер, които преди това се противопоставиха на кандидатурата му, застанаха на негова страна, а бившият президент Барак Обама му се обади, за да му предложи съвет. Ел-Сайед нарече разговора топъл и вдъхновяващ и изрази надежда, че бившият президент ще се присъедини към кампанията му през есента.

Позиции, някога смятани за политически самоубийствени, се оказаха предимство сред внимателно подбраните избирателни райони.

След това Мамдани разсея всякакви илюзии, че новото движение е ограничено до няколко конгресни района.

Той подкрепи движението BDS (Бойкот, Спиране на инвестиции и Санкции) срещу Израел, помогна за основаването на клона „Students for Justice in Palestine“ (Студенти за справедливост в Палестина) в колежа Боудин и стана първият политик в историята, официално подкрепен от американската Кампания за действия за правата на палестинците.

Сега той управлява града с най-голямото еврейско население в света.

Според данни за федерално финансиране, Катар е изпратил 7,7 милиарда долара на американски университети от 1986 г. насам – повече от всяка друга страна – като над 1,1 милиарда долара са дошли само през 2025 г., приблизително една пета от цялото чуждестранно финансиране за тази година.

И това е само това, което знаем – това, което е официално декларирано. Институтът за изследване на глобалния антисемитизъм и политика оценява реалните разходи за пет десетилетия на значително по-високи, наричайки ги умишлен опит за утвърждаване на идеите на „Мюсюлманското братство“ в американските институции.

В продължение на години Катар е бил домакин на висши лидери на Хамас, като едновременно с това е придобивал изключително влиятелни позиции в западните университети, медии и дипломация.

Влиянието върху елитите никога не пристига в куфар с приложени инструкции. То идва под формата на финансирани катедри, изследователски партньорства, университетски кампуси в чужбина, а резултатът в крайна сметка е зависимост и готовност за подчинение.

Западните страни постоянно и с необичайна лекота са обвинявани в империализъм и колониализъм, но защо никой никога не споменава ислямския империализъм и колонизацията на християнска Византия от Османската империя?

 

Защо никой не споменава ислямската колонизация на коптската християнска страна Египет или Северен Кипър през 1974 г.? Или на някога будистките страни от Югоизточна Азия –Малдивите, Малайзия или Индонезия?

Ислямската колонизация, която в момента се провежда в Европа и Съединените щати, няма нито расово, нито демографско съдържание. Мюсюлманско семейство, заселващо се в Детройт, не колонизира нищо, както и италианско семейство, пристигнало в Ню Йорк преди сто години.

Завладяваната територия е идеологическа. Тя сменя собственика си всеки път, когато някое политическо движение открие, че отворените институции са по-изгодни за експлоатация, отколкото за атакуване, всеки път, когато чуждестранните пари купуват влияние в институциите, които оформят следващото поколение на американския елит, всеки път, когато движения с несъвместими ценности открият, че могат да търгуват достъп до властта.

Поне засега позицията на Америка остава значително по-силна от тази на Европа. Мюсюлманското братство е посочено и санкционирано, Държавният департамент на Марко Рубио започна да превръща дългогодишните предупреждения в публична политика, а и много американски мюсюлмани, които са избягали от религиозния авторитаризъм в чужбина не искат да видят как той ги следва през Атлантика.

Методите за самозащита също остават, макар че рядко се използват.

Изискванията на раздел 117 от законодателството на САЩ за разкриване на дарения за образователни институции се прилагат само от време на време, и то след пореден скандал.

Те трябва да се прилагат постоянно. Законът за регистрация на чуждестранни агенти (FARA) обхваща тези, които действат от името на чуждестранни принципали, но през февруари 2025 г. Министерството на правосъдието стесни наказателното си правоприлагане до действия, наподобяващи традиционен шпионаж, и разпусна звеното за чуждестранно влияние на ФБР.

Администрация, желаеща да определи чуждестранните клонове на „Мюсюлманското братство“ като терористични организации, тихомълком изостави основния инструмент на закона за откриване на чуждестранно влияние у дома.

Американците може да не го забележат веднага – или да не го забележат сега – но един ден, освен ако не се предприемат бързи действия за предотвратяването му, те могат да се събудят и да се окажат, че живеят под управлението на исляма. Основната аритметика на този процес е проста – малките отстъпки, всяка от които сама по себе си е твърде незначителна, за да си струва да се борим с нея, постепенно се натрупват в институциите, езика и политическото пространство, и тогава връщането на процеса обратно е невъзможно да се извърши без физически сблъсък, който никой не желае.

Европа прекрачи този праг, без дори да го осъзнае. Америка все още не го е направила.

Периодът, в който признаването на проблема все още е по-евтино от обръщането на процеса, обаче няма да продължи вечно.