УЧИЛИЩНИТЕ ПРОТЕСТИ ВЪВ ФРАНЦИЯ – КОГАТО „СОЦИАЛНИТЕ КВАРТАЛИ“ СТАНАТ ДВИЖЕЩАТА СИЛА НА ПОГРОМИТЕ

 

Макс Лури, Континент, 4 октомври 2026 г.

Французите, които са толкова загрижени за мирните палестински деца, сега могат напълно да се насладят на спокойствието си по улиците на собствената си страна. Кадрите от местата на училищните погроми са палестински. В най-буквалния смисъл.

Разбира се, че е правилно да се палят училища, за да се протестира срещу липсата на място в класните стаи, да се чупят прозорци на автомобили и да се ритат полицаи. Това е почти същото като да се чупи всичко наоколо в името на палестинската свобода. Стилът е същият. И извършителите са същите. За лице на „училищния протест“ се смята Рияд Рани, ръководител на USL (Union Syndicale Lycéenne), нещо като профсъюз на гимназистите. Израснал в мигрантски квартал в Северна Франция, той бързо схваща безпрецедентните възможности, предлагани от съюзяването на зелени и червени. Рияд от рано е забелязан от левите радикали, те го придвижват в USL, за да се превърне днес в ключов идеолог и говорител на синдиката.

Каква е неговата идеология? Рани гледа „палестинското движение“ не като изолиран конфликт, а като ключова част от глобалната борба за правата на човека и срещу империализма. Тази позиция е напълно съвместима както с платформата на партия „Непокорна (непокорена) Франция“  (L´France Insoumise/LFI) на Жан-Люк Меланшон (крайно лява партия основана през 2016 г. – Н.К.) с която тясно си сътрудничи, така и с ислямските движения, които са особено ентусиазирани да демонизират Израел. През пролетта на 2024 г. USL, воден от Рани, вече е провел генерална репетиция за това, което днес се нарича „училищен протест“. Тогава учениците палеха образователни институции не заради препълнените класни стаи, а в името на Палестина. Палежът беше обяснен със страданията, причинени от ционистите, които опожарили бедната Газа.

Разбира се, никой не спря тази „благородна“ ярост. Напротив, мнозина се обединиха в нейна подкрепа, радвайки се на нарастващата ѝ вълна. А счупените прозорци и пожарите бяха приписани на младежки максимализъм.

„От Колумбийския университет до висшите училища във Франция, мобилизацията ще продължи! – заяви тогава Рани – Наш ред да блокираме образователните институции за прекратяване на огъня в Газа и признаване на палестинска държава.“

Това, което се случва във Франция днес, не е спонтанно въстание или прилив на хормони. Това е просто още един етап от трансформацията на „непокорена Франция“ в покорена. Всичко се развива по една-единствена логика. Някъде си имат мюсюлманин за кмет, на други места името Мохамед е най-честото име давано на новородените момчета, а на трети места се палят училища, разпалвайки пламъците на джихада.

Медиите не желаят да споменават, че във всички случаи, когато училищните протести ескалират в насилие, погроми и жестоки сблъсъци с полицията, „младежите от мигрантски произход“ (второ и трето поколение) играят ключова и определяща роля. Вътрешни доклади на френското Министерство на вътрешните работи показват, че протестите могат да започнат мирно, но веднага щом избухне насилие (палеж, сблъсъци с полицията, плячкосване на магазини в близост до училища и др.), младежки групи от „социалните квартали“ (квартали със. социални жилища, субсидирани от държавата, на фр., Habitation à loyer modéré/HLM – Н.К.) се превръщат в основна движеща сила. Те, в почти 100% са деца и внуци на имигранти от Африка и Близкия изток.

За повечето от тях самата причина за протеста (било то заради препълнените класни стаи или Газа) е просто претекст. Даже техните лидери, като Рани например, не са длъжни да разбират, че са просто пешки в играта на някой друг – някой със съвсем различни цели и различни пари.

Франция романтизира палестинските протести от години, обвинявайки Израел, че е твърде суров в борбата си срещу насилието. Сега има възможност да види какво се случва, когато борбата с насилието се води твърде меко.

Всъщност не е само Франция. Ако признаете Палестина, рано или късно тя ще ви посети с признателност. В целия си блясък...