НОВАТА КИСЕЛОВА

Калина Андролова, Facebook,31.07.2026 г.

„Odi profanum vulgus et arceo!“

Horace, „Odes“¹

Тази сутрин бяхме свидетели на скръбно четене на професорката Янка Тянкова от трибуната на Народното събрание, мякане, мекане, грешки, изяждане на гласни букви, провинциален акцент, трагедия! Шефка на правна комисия! Щрихи от упадъка в България.

Ще се избира ВСС, явно и той ще е като домашния съвет на „Прогресивна България“. Помним, когато съпругата дращеше поправки с химикал върху проектите за промени в Конституцията и раздаваше ресурс по тролове за лични отговори. Скоро ще вземе и Прокуратурата на въоръжение за лични емоционални разправи.

Важно е като се изкачиш на високо, да задоволиш самочувствието, че всичко ти е позволено. Винаги е песимистично да усетиш, че университетските преподаватели могат да са семпли личности, помним Киселова.

Тянкова е новата Киселова.

Непрекъснато ни прожектират филм за финализиране на етноса. Лелки, курви, хора с множествена сексуалност, криминални персонажи, хандбалисти и пр. изграждат политическото у нас.

Ниското интелектуално и естетическо ниво на политическата тъкан у нас обучава следващите. Глобалистката доктрина изгражда кордон от права, които трудно могат да бъдат преминати чрез държавния авторитет, в този смисъл изтъняването на държавната намеса изхвърля умните и можещите към частно бягство, което оголва политическия апарат откъм интелигентност.

В политиката и държавната администрация остават специфичен вид характери, мишкуващи комплексирани личности с доминантни майки, на които индиферентните необичащи бащи са им дърпали ушите, когато са били малки, и са ги пердашили зад врата да слушат. Наказвани хора.

 

Няма нищо по-страшно в живота от наказвани в детството хора. Такива хора са с наведена глава пред ръководството, част от колективната несъстоятелност на партията. „Аз съм командван, следователно ме смятат за някой“, както много забавно се изразява френският философ Еманюел Левинас².

Менталната несъстоятелност на българската политическа среда ни смазва, тя е отчайваща и ни отдалечава от нормалността, за която „Прогресивна България“ претендира.

Излиза шефката на правната комисия да мяка и да срича, и ни разстрелва от упор.

Тук-таме лукави интелигенти с вулгарно мислене за секс и пари обитават парламента. Този иманентно социалистически елемент е базова характеристика на нашата политическа среда. Политическото е постижимо за всеки, то е окарикатурено, свалено на ниското, достъпно за либиден активизъм, селяндурски профили на страстта по кражби и амбиции на стари моми.

Непригодността е нарочно търсена у нас. Защото силата на ума създава прозрачна йерархична структура. А нито един водач, ръководител, лидер в България не се чувства добре сред хора, извън събирателния профил на Копринков – морален дефицит на недорасляк, непреодолима алчност, готова за зависимости и поклони, страст за власт през отразената светлина на господаря!

Това поражда обществено безсилие. И ние бягаме, бягаме далеч от този позорен фолклор, разхвърляни сме по целия свят. Искейпизъм³. Оставили сме пълна свобода на мошениците да разпарят държавата отвсякъде, да я раздават на парчета, да я приключват.

Приповдигнато от „Прогресивна България“ ни четат намерения. Колкото повече заявяват претенции, толкова повече усещаме имитация, официозен кич, селекция народно творчество. Няма го тънкия усет, фината стратегия, елегантния избор на хора, които могат да се справят.

Има сърбане на чорбата и бъркане с пръсти между зъбите. Рекламна психология на посредствеността. Управлява ни агенция за политически артисти, която владее широките маси със своето политическо варварство – как да се покрием, докато крадем. Обективно-непосредствена очевидност, кое е дух, кое – поза.

Бележки:

¹-„Мразя непосветената тълпа и я държа настрана“,  Хораций, древноримски поет, в „Оди“, Книга 3, Ода 1„

²-Елиас (1906-1995), литовски евреин от ашкеназите, свидетел на Руската революция, учи философия в университета в Страсбург, където защитава докторска дисертация, има студентски курсове във Фрайбург, Германия, от 1931 г. е гражданин на Франция, участва във войната срещу Германия като преводач, лежи в  немски лагер за военнопленници, където написва основата мас от книгата си „От съществуване към съществуващо“, след войната се отдава изцяло на философията и академичната кариера;

³- англ., escapism от escape, бягам, избягвам – термин за означаване на бягство от реалността, избягване на неприятни, скучни, тежки, страшни или банални аспекти от ежедневния живот, използва се и за определяне на човешки действия, предприемани, за да облекчат натрапчивото си чувство за депресия или тъга.