УСМИВКИ ОТ СТАРИТЕ ВЕСТНИЦИ

 

Николай Колев, 12.09.2026 г.

През 1916 год. проф. Александър Теодоров-Балан прочел във вестника, че е уволнен от СУ „Климент Охридски. Изпълнен с възмущение, той написал до министъра на просветата писмо¹.

***

Господин Министре,

С душесмут окосъзрех във вестопродавците всекидневни, че е сторена изпъдица на самоличността ми от вашето лросветилище народно, поради негодие старешко.

Това вля злиногорчило в душепокоя ми и ме подтикна към устопсувни матерни мръснословни. Защото ако ме олицесъзрете, ще заключите, че съм душесвеж, серцемлад и в прекрасно якотелесие. Никакво коленослабие и крьстонемощни поличби не са ме спохождали.

Храноглътните ми желания са като у новобрачен. Гълталището ми, коремието ми и продължаващите ги телесни добавки са в изправност.

Сърцетупът ми е нормален, кръвотласъкът е естествен, а любощенските подсети - непрестанни.

При това младосърдие и якотелесие бива ли да ме подвергавате на изпъдица?

С настоящето си буквописано заявление Ви моля да не ме изпращате в пенсионно пустовремие, а и в бъднодневие да ме оставите на трудотворна занимавка.

Последни доплънки

Виж, ако става реч за проф. Влахов, той, макар че е в ергенски самолипс, изпадна в кростонемощие и комай в пълен угас на любощенските подсети. Ето защо неговата изпъдица е по-наложителна.

Подпис: проф. Ал. БАЛАН

Бележка:

¹-картинката към публикацията е илюстративна. „Щурецъ“ никога не е публикувал подобен текст на академик Балан. Не е известно и дали писмото до ректора на Софийския университет е автентично, или е дело на някой шегобиец, макар да е известна страстната любов на академика към българския език, борбата с чуждиците в него и навика да измисля думи за заместване на чуждите такива.