ЮДЕНИЧ И ЦЕНАТА НА ЕДИН НЕУСПЕШЕН КОМПРОМИС

 

Михаил Долиев, Facebook, 30 юли 2026 г. (със съкращения)

Вместо послепис – днешната ситуация в България много ми прилича на случилото се в Русия преди повече от век!

Николай Колев, 31.07.2026 г.

На 30 юли (стар стил) 1862 г. е роден на Николай Николаевич Юденич, известен руски военачалник от началото на ХХ век и един от най-успешните генерали по време на Първата световна война. След Октомврийската революция от 1917 г. Юденич е сред малкото руски военачалници, които спокойно оценяват случващото се в Петроград и се застъпват за възможно най-бързото потушаване на болшевишкия преврат, преди новото правителство да е консолидирало напълно властта си. …. След поражението в Гражданската война, Юденич и семейството му емигрират във Франция и се установяват в Ница. За разлика от много други лидери на белоемигрантското движение, той не участва в емигрантски партии, конгреси и политически организации. Може би е разбирал, че времето за решителни действия е отминало. Това, което е могло да се промени през 1917-1920 г., вече не е могло да се поправи с безкрайни емигрантски конгреси, взаимни обвинения и борби за лидерство. Така той прекарва остатъка от живота си далеч от политиката. Умира през 1933 г. Понякога се чудя – може би Юденич наистина е бил прав? Историята често се развива по един и същ модел. Когато съществува реална възможност за обединение и съвместни действия, винаги има такива, които смятат коалицията за невъзможна или преждевременна. Времето минава, възможността се пропуска и тогава се появяват нови проекти, нови „лидери“, нови партии и нови разколи. И всичко започва отначало.

Разбира се, невъзможно е да се каже със сигурност какъв би бил ходът на историята, ако предложенията на Юденич бяха получили по-широка подкрепа. Но съдбата му ни напомня колко важни се оказват способността за преговори, готовността за компромиси и навременността на вземането на решения в повратни моменти..