РЕСТАВРАЦИЯ

 

Огнян Минчев, Faktor.bg

Не се учудвам. Основно чувство, мотивиращо действията на тази групичка е реваншизмът. Той е част от цялостната жажда на остатъчната комунистическа кохорта да осъществи ако не за исторически, то поне за личен реванш. Тези искат да си летят на каквото са свикнали и на каквото могат – просто искат да си летят докато могат, до и след пенсия. Ф-16, 35 и т.н. са им омразни, защото не ги пускат до тях.

Този примитивен лично-котериен реваншизъм, се окуражава от другарите в Москва. От 2004 г. насам, най-настойчивите усилия на Москва спрямо българската армия е предотвратяването на въоръжаване с американско оръжие. Защото смяната на оръжието води със себе си преизграждане на лоялността. От Москва държат възпитаните в Горна Митрополия и другаде български офицери да си запазят максимално лоялността към Кремъл.

Проблемът с покупката на полските Миг-ове е, че сериозна работа с тях не може да се върши – не е случайно, че българското небе се пази от гръцката авиация. А нашите Ф-16 стоят под чергило... С какво може да сравните това? С това, че ако преди 20-30-40 години сте се трудили на пишеща машина „Марица“ или компютър с DOS и  днес да настоявате да продължите да работите по този начин. Жадуваните полски Миг-ове не са изключение

Очаквайте реваншизъм навсякъде другаде.

На власт е „зелена“ маскировка на старата червена партия. Културен код, възгледи, трупан десетилетия гняв от историческото поражение през 1989-та и от пропадналите опити за реванш през следващите десетилетия, всичко това ще бъде опредметено в политика. То вече се опредметява в политика... Наблюдавайте кой и как идва „на власт“, със или без кавички!

Когато червената партия се провали срамно през 1991, 1997, 2005-2009, тя и кадрите й бяха постепенно, кризисно заменени  с други партии, оглавени пак от милиционерски елити, но този път в сътрудничество с шофьорите и бодигардовете на бившите червени велможи. Наричам това криза на елитите. Смениха се поколения и сега наблюдаваме може би последния, отчаян опит за реванш на наследниците, на тези, които управляваха България като колониална администрация през втората половина на ХХ век.

Реставрацията е илюзия, но и непрекъснато подновяваща се реалност, докато обществените представители на поредното „ново време“ не съумеят да се самоорганизират, да излъчат алтернативен елит и да поведат страната в посока, диктувана от новата епоха. Това се случва у нас. Поредица провали на червения апаратен елит да се приспособи след катастрофата от 1989-та, заместването му с шофьорите и бодигардовете,  които, въпреки че се оказаха феноменални крадци, в редица отношения се справиха малко по-добре от тези, които едно време се возеха на задната седалка.

Сега сме в дълбока криза - на всичко, но преди всичко на елитите. Старото е недопустимо да се върне - всяко старо. „Прогресивните“ ще ни докарат дотам, докъдето винаги ни докарват – до под кривата круша. А после? После, уважаеми съграждани, е време да се вземем в ръце.

Порочният кръг от червена олигархия, „временно“ управление на шофьорчетата и бодигардовете, стерилна и психологически троцкистка, но иначе „дясна“ опозиция кръг е крайно време да бъде скъсан.

Без голям патос, без големи закани, просто с разум, работа и кротко изграждане на предпоставки за нормализация, доколкото в съвременния България можем да видим останало нещо „нормално“...