ИНТИФАДАТА ПОД СЪД

 

Макс Лури, Континент, 5 февруари 2026 г.

Какво е интифадата – протест, въстание или антисемитски терор ли е? Как трябва да гледаме на този термин и може ли той сам по себе си да показва престъпно намерение? Мнозина търсят отговори на тези въпроси. Съд в Париж се зае с този въпрос.

Процесът, който се води от септември 2024 г., навлезе във втората си фаза и е от голямо значение не само за Франция, но и за всички онези страни, в които се надигна вълна от ислямски активизъм от 7 октомври насам. Ако съдът обяви „интифадата“ за незаконна, това ще създаде много важен прецедент. Но ако откаже, тогава ислямо-фашизмът¹ ще е постигнал решаваща победа и ще получи почти неограничена власт, за да се изправи не само срещу Израел, но и срещу всичко, което все още го спира по пътя му към установяване на нов световен ред. Към глобална интифада.

Париж и глобалната интифада

Процесът започна през септември 2024 г., когато Елиас д'Имзален (на снимката под заглавието вдясно – Н.К.), ръководител на салафистката организация Perspective Musulmane („Мюсюлманска перспектива“), се обърна към тълпа от хиляди антиизраелски протестиращи и извика – „Готови ли сме да организираме интифада в Париж? В предградията? В нашите квартали?“ Отговорът беше категорично „Да!!!!“

Изявлението беше счетено за призив към насилие, антисемитизъм и тероризъм. Съдът осъди д'Имзален условно и го глоби с 10 000 евро. Той не се съгласи с присъдата и поиска нов процес. Единствената му цел беше да докаже, че интифадата е също толкова легитимен термин, колкото и протестът. Забраната на думата „интифада“ в едно демократично общество е произволна, акт на ислямофобия, криминализиране на солидарността с палестинците, колониално мислене и лобиране за произраелски настроения.

Кой е Елиас д'Имзален?

42-годишният Елиас д'Имзален е една от най-видните фигури във френския мюсюлмански активизъм. Често е характеризиран като представител на политическия ислям.

Той е един от идеолозите на европейски халифат, свободен от еврейско присъствие. Застъпва се за проникване на мюсюлмани в правителствените структури, отрича им правото на асимилация и смята религиозната идентичност за по-важна от лоялността към държавата на пребиваване.

Убеден е, че промяната в света трябва да започне с елиминирането на Израел и унищожаването на немюсюлманското му население. Идеологически е близък до Мюсюлманското братство.

Френските разузнавателни агенции го добавиха към списъка "S" - лица, представляващи заплаха за държавната сигурност. Левицата го нарича "гласът на потиснатите".

Мюсюлманска перспектива на Елиас д'Имзален

Организацията Perspective Musulmane, основана от д'Имзален, се позиционира като мозъчен тръст и медийна платформа за „деколониален анализ на ситуацията във Франция и света“.

Тя е част от коалицията Urgence: Palestine („Спешност: Палестина“), която координира масови протести във Франция след октомври 2023 г. Източниците ѝ на финансиране са неизвестни.

Какво е интифада?

Основният спор е относно определението. Ислямистите, особено тези, които се наричат ​​„борци за Палестина“, твърдят, че това е форма на ненасилствена борба, освободително движение. Форма на легитимен протест, по никакъв начин не свързана с насилие. Следователно терминът „глобална интифада“ е същата борба за нечии права, само че в масов мащаб от типа – „нека буржоазията се пука от завист, защото ние ще разпалим пламъците на глобален пожар, но пожар символичен, идеологически, така да се каже“.

Защитниците на този подход обвиняват противниците си, че приватизират значението на думата „интифада“, налагайки едно-единствено (насилствено) тълкуване на термина. Това се прави единствено с цел потискане на политическото несъгласие сред мюсюлманското население.

Между другото, по време на първия процес срещу д'Имзален е установено, че терминът „носи очевидни насилствени и антисемитски конотации“. И именно тази конотация е била запечатана в колективното съзнание след палестинските интифади от края на 80-те години на ХХ век и първото десетилетие на XXI.

Защитниците на интифадата отговарят, че тази линия на разсъждение демонстрира „институционализирането на колониалните и ислямофобските наративи в съдебната система“. И това, както може да се предположи, „съответства на идеи, промотирани от ционистките кръгове“.

Как евреите са изкривили интифадата?

Обяснявайки позицията си, защитниците на интифадата цитират следните аргументи.

1. Тезата за насилствения характер на интифадата следва да се разглежда в контекста на „колониалистичния характер на ционистката държава и нейната геноцидна същност“. В противен случай „легитимните палестински антиколониалистични въстания“ ще бъдат удобно изобразявани като актове на безсмислено насилие, вкоренени в антисемитизма. И по този начин интифадата, разбира се, „фалшиво и неоснователно“, ще бъде свързана с антиеврейската омраза.

2. Терминът „интифада“ има богато „полисемантично значение“, което исторически е използвано за описание на мирни протести много по-често, отколкото актове на политическо насилие.

3. Думата служи като „средство за насърчаване на антиколониалистко несъгласие“ и подкрепа на легитимните искания на палестинския народ.

4. Опитите терминът да се използва като доказателство за злонамерени намерения свидетелстват за „структурна колониалност и ислямофобия“.

5. Твърдението, че призивът за интифада в Париж означава призив за смъртта на евреите, е неправилно и стеснява (!) въпроса.

Как гледа на това Израел?

В Израел думата „интифада“ отдавна е престанала да бъде просто термин. В израелското съзнание и официалния дискурс терминът „интифада“ се нарежда редом до думите „терор“, „насилие“ и „антисемитизъм“. Това не е правен или академичен дебат, а въпрос на национална сигурност и колективна травма.

След вълна от самоубийствени атентати (срещу кафенета, автобуси, синагоги и детски партита) в началото на XXI век, всеки призив за интифада в Израел се тълкува като директен призив към терор.

Пропалестинският аргумент, че криминализирането на термина е опит за „цензуриране на политическата подкрепа за Палестина“, се отхвърля. Ако „политическа подкрепа“ се свежда до тероризъм (или по-удобен заместител на този термин), тогава въпросът не е семантика, а юриспруденция.

Как гледа на това Запада?

На Запад отношението към термина е противоречиво. От една страна, призивите за глобална интифада ясно показват намерения, но от друга, изглежда няма цел на това намерение. Ако пропалестинците директно заявят, че искат да унищожат всеки един евреин, това би било едно, но ако кажат, че искат Палестина от реката до морето, това е съвсем друго.

Скотланд Ярд, например, смята, че самата дума „интифада“ не е незаконна. За да стигне делото до съда, прокурорът трябва да докаже, че е използвана в контекст, който причинява „тормоз, тревога или страдание“ у конкретни лица или групи. И се опитайте да докажете, че...

Защо във Франция случаят с Елиас д'Имзален е специален?

Франция се опитва да създаде среден път – думата не е забранена от закона, но се създава правен прецедент чрез конкретни лица. Ако присъдата на д'Имзален бъде потвърдена след обжалване, това ще даде зелена светлина на френските прокурори да повдигнат обвинения срещу всеки, който извика думата на обществен площад, третирайки я като автоматично подстрекателство.

По същество Франция в момента преминава през фаза, която адвокати и активисти за човешки права наричат ​​„съдебна офанзива“ срещу пропалестинския дискурс.

В случая с д'Имзален прокуратурата се сблъска със същата правна трудност при доказването на мотив. Защитата твърди, че Елиас не е споменал нито евреи, нито израелци. Съдът обаче прие аргумента, че в съвременния контекст призивът за „интифада в Париж“ е завоалиран сигнал, насочен срещу еврейската общност. Това разширява свободата на действие на съдиите при тълкуването на „скрити значения“.

Присъда по втория процес срещу д'Имзален е малко вероятно да бъде произнесена. Но самият факт, че той е започнал, е показателен. Това е случай, в който твърде много неща зависят от една-единствена дума.

Преводач Николай Колев

Бележка на преводача:

¹- спорен термин, използван за описание на идеологии, съчетаващи ислямистки екстремизъм с фашистки методи, като тоталитаризъм, насилие и нетърпимост, който свързва крайната форма на политическия ислям, целяща налагане на шериат, с характеристики като войнстващ национализъм, култ към личността и потискане на инакомислещите.