ТОВА ЛЕКУВА ЛИ СЕ?

 

Александър Аделфински, Kaspаrov.ru, 07.02.2026 г.

Тук няма граници за удивление, дори и да изглежда неуместно.

Рашистите атакуват всичко и всички, а сега нападнаха и приют за кучета в Запорожие, убивайки както животните, така и персонала. Войната продължава от години и възниква въпросът – лечим ли е рашизма?

Появяват се чисто психиатрични теории. Без никакъв „казус бели“ (повод за война – Н.К.), без формален претекст за война, основани единствено на пропагандата на Путин, основани на лъжите на ФСБ, да се атакува страна, която иска да живее независимо и според нормите на цивилизацията... Да се ​​убиват хора на десетки и стотици места, да се извършват зверства в Буча, а колко още такива селища има... Да се ​​използва химическо оръжие... Да се ​​крадат украински деца... Да се ​​извършва геноцид... Невъзможно е да се изброят всички...

...Това далеч не е единственият случай на нападение на рашистите срещу приюти за животни. Ако го вземем едновременно конкретно и в голям мащаб, какво е това? Така да се каже, твърде много прилича на последствията от някаква масова „невроинфекция“,  поразила руското население. Сложно е – включва „обремененост“ от миналото, имперска пропаганда на Кремъл и поразително ниско ниво на емпатия сред руснаците. Рашизмът е реплика на германския нацизъм, чак до визуалните детайли по телевизията, в естрадата и, още по-лошо, в речите на престъпната руска клика и нейните говорители.

Но рашизмът не расте в колба – войната продължава от години. Кой му „доставя човешки ресурси“? Населението. Тук удивлението няма граници, макар да ви изглежда неуместно. Майки и съпруги „изпращат“ синовете и съпрузите си на война... Стоп! Къде са изначалните инстинктивни качества на жените, които уж са неспособни просто, мимоходом, ежедневно, без да се замислят, да се съгласят в сърцата си, че някой скъп за тях ще стане наемен убиец или ще бъде убит, а те ще получат заплащане за живота му?! Не ѝ ли хрумва на руската майка или рашистка съпруга, че е убийца — не ѝ ли хрумва най-простата логическа връзка?!

Добре, отношенията „майка-син“ и „съпруга-съпруг“ очевидно са опорочени, но руснаците, които извършват убийства, имат деца, баби и дядовци, братя, сестри, различни роднини и дори съседи, съученици и колеги. Няма ли кой да ги спре?! Забелязва се, че околните често сякаш се отдръпват от наемника, сякаш го заличават от живота си. Но това е след като е станал убиец. Не можеха ли преди това да го разубедят? Защо е трябвало да се стига до такива крайности? Защо след като всички го подкрепяхте, а мнозина дори го благославяхте, след това сами ​​го „отписахте“?! Какво се случва с руснаците? Къде е логиката? Тя плашещо липсва! Може да ви дойде на ум конспиративна теория, която предполага някакъв вид „психотронно оръжие“, защото как иначе да се обясни подобна рашистка бруталност на фона на леденото безразличие в цяла Русия?! А обяснението е напълно правдоподобно, дори без екзотични теоретизиране – свидетели сме на национално-държавно самодехуманизиране на Русия и това е фактор, с който ще трябва да се справим сега и в близко бъдеще.

Ужасяващо е, че кремълският Рашастан възнамерява да продължи да атакува Европа и, при най-малката възможност и всички „републики“ от бившия СССР, които могат да бъдат нападнати. Уви, всички наши бъдещи намерения и действия трябва да се ръководят от един основен и ужасяващ въпрос – „Лечимо ли е това?“ На фронта отговорът идва със смъртта на нашественика, но във всяко семейство? Наистина ли ще продължава да бъде така –  отглеждаме „войници на Райха“, после ги благославяме за убийства, после приемаме подаяние за смъртта на поредния агресор, после следва още един запас от „ресурси“...

Лудостта на руските рашисти дълго ще бъде изучавана от световната наука, тъй като подобна системна лудост, съчетана с ядрени оръжия, е първият случай, с който шокираното човечество се сблъсква. В борбата срещу това зло трябва да помним събитията, точките, от които се изстрелват ракетите и дроновете, и, да, имената и фамилиите на злодеите, техните адреси, за да не избегнат наказанието.

Тази лудост трябва да бъде победена и ние трябва да продължим да работим, за да гарантираме, че никога няма да се върне!