СЛЕД МАДУРО ИЛИ ЗАЩО ДИКТАТУРАТА НЕ МОЖЕ ДА ИЗЧЕЗНЕ ОТ САМОСЕБЕ СИ

 

„-Накажете жестоките“ – каза той – за да се научат силните да не проявяват жестокост към слабите.“

-Човек се ражда слаб. Той става силен, ако никой не е по-силен от него. Когато най-жестоките от силните бъдат наказани, тяхното място ще бъде заето от най-силните от слабите, които също са жестоки. Така че ще трябва да накажем всички, а аз не искам това.“

А. и Б. Стругацки, „Трудно е да си Бог“

Чета какво пишат хората за отвличането на диктатора Мадуро във Венецуела. И, честно казано, само отчасти споделям ентусиазма. Добре ли е, че САЩ арестуваха Мадуро? Да, това не е лошо.

Но възниква въпросът – какво следва? Кой от демократичната опозиция ще поеме властта в страна без диктатор? Същият въпрос може да се зададе за Русия, ако Путин изчезне, и за всеки друг диктаторски режим.

От опита на падането на диктаторския режим в Съветския съюз знаем, че правителството, което внезапно се разпадна през 1991 г., беше сменено от правителство, съставено от представители на същата партийната номенклатура, но с различно лице, с различна маска, което при напускането си през 1999 г. го предаде на правителство, съставено от представители на ФСБ, като едновременно с това симулираше демократични реформи.

Във всяка държава има властова пирамида (йерархия) – управляващ елит, признати власти и лидери на общественото мнение. В демократичната държава има елит и контраелит, управляваща партия и опозиция, управляващ кабинет и кабинет в сянка. Но в момента във Венецуела няма контраелит. Няма дори кабинет в сянка.

При диктатурата цялото политическо поле е изпепелено и има само един политически актьор – диктаторът. Махнете го и всеки член на собствения му управляващ кабинет ще заеме неговото място. Отстранете целия кабинет и представителите на тайните служби и други бандити, които имат добре установена йерархия, сплотена организация и финансови ресурси, ще нахлуят във властта.

Никой сам не може да влезе в правителствена сграда и да обяви върховенството си. Сигурни ли сме, че политическият пейзаж в страната днес е напълно стерилен. Кой ще управлява Венецуела сега? Ще бъдат ли проведени демократични реформи във Венецуела? Не. Защото демократичната власт е сложна, капризна политическа култура, която се култивира с години.

След ареста на Мадуро властта премина към неговия наследник. Арестът на Мадуро е красив жест. Но за да се елиминира диктаторският режим във Венецуела, е необходима упорита, старателна работа, подобна на тази, която беше извършена в Германия след 1945 г.

Тоест, страната се нуждае от сериозна окупационна сила, която да попречи на старите сили за сигурност да надигнат глава и да мечтаят за отмъщение.

Нуждаем се от предварителен списък на членовете на преходното правителство, съставено от дисиденти и широка демократична коалиция. Нужно е време, за да се приемат разпоредбите на бъдещата държава. Нужни са хиляди правни подробности процедури, които да разграничават демократичната държава от диктатурата.

И най-важното е, нужни са политици, които са готови да правят компромиси помежду си за доброто на бъдещата държава. А това е много рядко срещано явление.

Целият опит от революциите показва, че преходният период е доста труден етап без писани правила, поради което е толкова лесно да попаднем в капана на нова диктатура, когато има толкова много изкушения наоколо и население, което не познава нищо друго освен силната ръка.

Какво ни учи опитът от Френската революция? Че наред с новата парламентарна вертикала на властта, бързо и ефикасно бяха сформирани части на Националната гвардия, състоящи се от лица, независими по собственост и въоръжени със собствено оръжие.

Защо руското временно правителство не успя да проведе демократични реформи през 1917 г.? Защото правителството на Керенски, макар и да уважаваше всички политически партии, не успя да създаде свои собствени структури за сигурност. Междувременно болшевиките, практически от нулата, бързо, за шест месеца, създадоха не само управляваща вертикала на властта – фабрични комитети, съвети, а по-късно и партийни комитети, но и болшевишки структури за сигурност.

Затова трябва да отбележа, че ако САЩ не проведат сухопътна операция във Венецуела, няма да има демократични промени, няма да има демократични реформи.

Точно както ако Путин изчезне в Русия, диктаторската вертикала и започналата от него война срещу Украйна няма да изчезнат сами.

За това има безброй примери.

В Съветския съюз умрелият генерален секретар беше сменян от друг генерален секретар в продължение на 70 години.

В Северна Корея династията Ким все още е жива.

В самата Венецуела смъртта на Чавес през 2012 г. доведе на власт Мадуро. А арестуваният Мадуро беше заменен от Делси Родригес.

Така че, без сили за сигурност и паралелна вертикална структура на властта, никоя революция не може да успее.

Ето защо изчезването на диктатора не води автоматично до изчезване на диктатурата.