ТРЪМП И СОРООИДИТЕ

 

Калина Андролова, Facebook, 23.01.2026 г.

Европейският съюз е узурпиран от Демократическата партия на САЩ, която удържа влиянието си чрез мека идеологическа диктатура през старите американски соросоидни мрежи, през палитра от левичарски партийни неолиберални формации, чрез граждански и комерсиални инструменти, през банално, но ефективно кадруване на идеологическа агентура по върховете ала Урсула и в самите държави ала Макрон и всички останали.

В момента два фактора взаимно се ползват и преплитат интересите си – Демократическата партия ползва Великобритания  и Великобритания ползва технологичните ресурси на европейския терен, създадени от Демократическата партия и дългогодишните американски донорства. В един момент на Америка започна да й пречи собственото й изобретение, контролът, който създаде върху Европа, защото тази инструментализирана структура е твърде подвижна, разнородна и еволюираща или дееволюираща в непредвидими посоки.

Когато изобретиш оръжие, то може да попадне в чужди ръце, да бъде изкривена употребата му или изобретателят да го изтърве срещу себе си. Америка на Байдън води война срещу Америка на Тръмп, но това е повърхностно обяснение. Америка създаде този ред след Втората световна война, подчинявайки половината от унищожената Европа на собствените си интереси срещу комунистическата заплаха, пазейки Европа от Съветската империя. След разпадането на СССР Америка се оказа единствен свръхмощен фактор, който направи две грешки.

Първата е, че САЩ не можаха и все още не могат да приемат, че други фактори могат да нарастват и да претендират за глобално значение. А такива неминуемо ще се появят и те се появиха. Затова Бжежински говореше, че доминацията на САЩ трябва да продължи със споделено господство. И втората грешка е, че САЩ се опитваха да задушат Русия до краен предел, отнемайки й всички възможности, поради древната мантра за вечното „възпиране на Русия“. На Русия след разпадането на СССР не й бяха позволени равнопоставени отношения със западния блок. Тя беше многократно унижавана. А когато унижаваш исторически непримирим и потенциално силен субект, той рано или късно реагира с внезапен отговор. Днес глобалистката мека империя се разлага бавно и ние живеем в порядъка на една трансформация. Но тъй като сме много малки, политико-ментално неподготвени и с насадени като национален характер зависимости, още се люлеем самоубийствено в старата люлка.

Тръмп е извън правилата, да. А Буш беше ли в правилата?!

А „цветните“ преврати на американските демократи в правилата ли са?!

Путин също иска да променя правилата.

Нетаняху също иска да ликвидира враговете на Израел.

Ердоган също иска да е фактор поне в три различни региона – Близък изток, Балкани, постсъветско пространство.

Няма силен водач в историята, който да не иска да променя правилата.

Но кои са правилата?!

Войните се водят, именно за да се променят правилата.

А равновесието винаги е временно. И винаги е следвоенно.

Няма правила завинаги. Напомням това, защото наблюдавам цирка, който се разиграва от соросоидната тъкан за появата на премиера Желязков на форума на Тръмп за Съвета за мир.

Е, и?!

Ако не отиде, какво? Ще бъде част от узурпираната Европа, технологично събрана в юмрук срещу Тръмп, когото в Европейския парламент левичарите често наричат „Хитлер“, „глупак“, „бандит“ и пр.

А когато отиде и участва, какво?! Ще даде знак, че промяна в света е необходима. И тя рано или късно ще се случи разгърнато, и вече се случва по брутален начин, защото нежен начин за разпределяне на ресурси, влияние и пари не съществува.

Не се захващайте за личността на Тръмп. Някой трябва да променя света, и промените се случват през хора. Добър или лош, Тръмп е катализатор на края на неолибералното задръстване, САЩ трябва да реагират някак на невъзможността да продължават по същия начин, както досега. И реагираха с Тръмп и неговите опити за промяна. Америка се диверсифицира в политиките си отвътре навън, а също и навътре към себе си. И тя се диверсифицира, за да запази надмощие. Такава сложна глобална система не се срутва или изменя за един ден. Тя е жив организъм.

Идва нов ред, и няма никакво значение дали Желязков е подписал нещо или не. Този нов ред ще ни застигне. Трябва да го виждаме и разбираме, а не да отхвърляме неизбежното и да циклим в агония. Повече мисъл, по-малко подчинение на старата инструментализация. Вярно е, че познатото е удобно. Но управляваш съдбата си, когато ти я случваш, а не когато я изчакваш.