ЗАЩИТАТА НА СВОБОДАТА

 

Джонатан Сакс¹, сп. Лехаим, 19.01.2026 г.

(със съкращения)

Вместо послеслов: По повод нашенските разбирания и пристрастия за свобода, демокрация и диктатура.

Юдаизма ни учи, че свободата не се печели в битки с оръжие, нито на политическата арена, нито във вътрешни или международни съдилища, а във вътрешния свят на хората, чрез развиване на тяхното мислене и воля. За да защитите една страна, ви е необходима армия. Но за да защитите едно свободно общество, ви трябват училища. Нужни са семейства и образователна система, които да предават идеалите от поколение на поколение, за да не се изгубят следващите поколения, да не изпадат в отчаяние, и никога да не ерозират. Така евреите се превърнаха в народ, чиято страст е образованието, чиито крепости са училищата, а чиито най-големи герои са учителите.

Никоя религия не цени образованието толкова, колкото юдаизма. Никоя религия не го поставя толкова високо сред фундаменталните цели на обществото. Още от самото начало израелтяните са разбирали, че свободата не може да бъде постигната като просто се приемат закони, нито запазена чрез разчитане единствено на политически структури. Американският съдия Лерн Хенд веднъж казал –  „Свободата живее в сърцата на хората и когато тя умре там, нито конституцията, нито законът, нито съдилищата могат да я спасят.“

Мъдреците на Талмуда красноречиво изразили същата тази истина в забележително тълкуване на Тората, основано на стиха за плочите, дадени на Моисей на Синай: „Тези плочи бяха дело на Бога и писането върху тях] беше писането на Бога, написано върху плочите“. (Изход 32:16).

Мъдреците го тълкували по свой начин - „Не четете надписите (на иврит „харут“), а свобода (на иврит „херут“), защото само този, който се занимава с изучаване на Тората, е свободен“ (Мишна, Авот 6:2).

Те са предполагали, че ако един закон е оставил дълбок отпечатък в сърцата на хората, на цялата нация, тогава той ще бъде прилаган доброволно, без полицейска намеса. Истинската свобода („херут“) означава да можеш да контролираш действията си, без да е необходим контрол от другите. Без доброволно налагане на кодекс от морални и етични ограничения, свободата ще се изроди в всепозволеност и обществото ще затъне в борба на непримиримо конкуриращи се инстинкти и желания.

Тази идея, с нейните съдбовни последици, е формулирана за първи път от Моисей, обръщайки се към събранието на израилтяните. По същество той им обяснява, че свободата не е просто момент на политически триумф. Това е непрекъснат процес, век след век, на обучение на онези, които идват след нас, за да знаят за борбата на нашите предци и нейните цели. В противен случай съществува риск моята свобода да бъде пожертвана за вашата или, обратно, моята свобода да бъде придобита с цената на поробването на друг.

Според най-стария и най-трагичен исторически модел, империите, които някога са се извисявали над света като Родоския Колос, рано или късно увяхват и изчезват. Свободата се изражда в индивидуализъм („Всеки е правил това, което му се е струвало правилно“, Шофтим 21:25). Индивидуализмът поражда хаос, хаосът вдъхновява копнеж за ред, а копнежът за ред поражда нова тирания, която налага волята си със сила. Благодарение на Тората, евреите никога не са забравили, че свободата е безкраен образователен процес, който родители, учители, семейство и училище осъществяват заедно, участвайки равноправно в диалог между поколенията.

Ученето (Талмуд Тора) е основата на юдаизма, гаранцията за запазване на нашето наследство и сбъдването на нашите надежди. Ето защо традицията, почитайки Моисей с най-голяма почит, го нарича не „нашият герой“, „нашият пророк“ или „нашият цар“, а просто Моше Рабейну (Моше, нашият учител). В крайна сметка образованието е бойно поле, където се решава бъдещето на нашето общество.

Превод от  руски Николай Колев

Бележка на преводача:

¹-Лорд Сакс (1948-2020!, английски православен равин, философ, теолог и писател. Сакс е бил главен равин на Обединените еврейски конгрегации на Британската общност от 1991 до 2013 г. Като духовен глава на Обединената синагога, най-голямата синагога в Обединеното кралство, той е бил главен равин на тези православни синагоги, но не е бил признат за религиозен авторитет за Харедийския съюз на православните еврейски конгрегации или за прогресивните движения като консервативния, реформисткия и либералния юдаизъм.