ЗАПИСКИ НА ПРОВИНЦИАЛИСТА

 

Лев Владимиров, Kasparov.ru, 13.01.2026 г.

Жителите на Самара, както всички руснаци, са крепостни на XXI век.

Книгата на журналиста Михаил Зигар за съветския народ широко се обсъжда онлайн. В коментарите хора, емигрирали от СССР и Русия, пишат за ужасите на съветската епоха. Разбираш очарованието на западната цивилизация, когато живееш на Запад. А съветската епоха беше ужасна.

Спомням си, като дете, как се разхождах с баща си по улицата. Не беше в центърът на града, но беше доста добре поддържана зона. С пейки и тревни площи. Аз, петгодишно дете, карах колелото си „Мишка“. Баща ми пушеше наблизо. Някакви 17-годишни момчета от нашия квартал седяха на една от пейките. Бяха ученици от професионално училище. Започнаха да вземат чакъл от градинките и, докато минавах, да го хвърлят по колелата на велосипедчето ми. Просто им беше забавно. В рамките на няколко години тези калпазани, заедно с приятелите си, разрушиха две беседки и маса за пинг-понг в двора на нашата кооперация. Не бяха в състояние да сторят нещо добро. След това няколко пъти влизаха в затворническите колонии, от които излизаха още по-ядосани на онези, които не бяха пиянствали като тях от шести клас. Те изчезнаха през деветдесетте – уби ги суровият режим в колониите, рекетът. Бяха най-добрите ватенкаджии на великата страна!

Разказваха се истории за хора, облечени с дънки или други вносни дрешки, които бяха вкарвани в неосветените входове на жилищните кооперации,  разсъбличани и ограбвани Вземаха им и часовниците. Това се случваше в Самара – регионалната столица. В самарска област нещата бяха още по-лоши.

Сега ватенкаджиите, заедно с Кремълския ареопаг, искат възстановяване на Съветския съюз. Когато след началото на войната, наричана от тях с обич „специална военна операция“, много от европейски стоки в кварталния хипермаркет бяха изчерпани, един от купувачите, ватенкаджия изсумтя презрително – „Добре де! Не ни трябват тези чуждестранни неща! Ще направим всичко по-добре от самите американци! Това е моята страна!“

Войната с Украйна продължава почти четири години и скоро по продължителност ще надмине Великата отечествена война, преминава от „победоносна“ в „бедна“. През това време Русия не само не успя да замести вноса от САЩ и Европа, нещо повече – унищожи и собствените си модерни производствени мощности. Разбира се, вносът на китайски автомобили и лепенето на емблемите „Москвич“ и „Волга“ върху тях не изисква да си много интелигентен. Ватенкаджиите в руските фабрики са станали невероятно глупави. Например, на кухненските черпаци печатът за контрол на качеството е поставен от вътрешната страна, отдолу. На същия черпак от съветската епоха печатът е от външната страна, отдолу. А идиотизмът на руските глупаци се пренебрегва от отдела за контрол на качеството. Отделът за контрол на качеството вероятно е също толкова глупав. Както ми каза приятел, главен инженер в една компания, който емигрира в САЩ през 2023 г. – „Няма с кого да се работи. Компетентните инженери изчезнаха. Водим работници от селата, а те са пълни идиоти. Глупави! Ако не им покажеш как да пробиват дупки в даден продукт по няколко пъти, те ги пробият на грешните места. После ти се усмихват и те гледат неразбиращо. А после, в пушалнята, се кикотят как са се подигравали на шефовете си.“

Тези дни ватенкаджиите се смеят от сърце, когато по телевизията показват на бомбардировките над Украйна. Веднага си спомних история, разказана от роднина на директора на голяма съветска фабрика, как цеховите бригадири принуждавали (буквално) „глупаци да работят“. Когато те напуснали и заминали в чужбина през 90-те години, дошли началници „от селата“, фабриката била приватизирана и унищожена.

Жителите на Самара, както и всички руснаци, могат да бъдат наречени крепостните на XXI век. След като заминах за Израел, разбрах – с такива хора Русия е обречена. Не е сигурно, че националният манталитет ще се промени, дори ако тази страна, тази орда от орки и селяни, се разпадне като Югославия. След разпадането от Русия ще останат стотина села. Всяко ще има леговище, както във филма „Сватба в Малиновка“. Ватенкаджиите ще се карат помежду си, ще пият много и ще се опитват да се промъкнат през границите в западните държави. Ето защо границите с бивша Русия ще трябва да бъдат здраво запечатани, след като първо се отнеме ядреното оръжие на орките.

Спомням си думите на Валерия Новодворская –  „Оградете руската територия с бодлива тел и забравете тази клоака.“

Сервилният характер на руснаците се засили многократно след началото на СВО. Орките, завръщащи се от войната, нямаха задръжки. Просто не им пукаше от нищо! Както казваше един участник в СВО, перифразирайки фраза на сталинските затворници – „Няма да ме изпратят по-далеч от Украйна.“ В нашата жилищна сграда от времето на Хрушчов, построена през 60-те години на миналия век като жилищна кооперация на улица, кръстена на италиански комунист, имаше цветна градинка в двора. Радваше погледа ми. Разсаждах цветята и се  грижех за тях в продължение на много години. Но след това в кооперацията се нанесе участник в СВО, който започна да паркира автомобила си  върху градинката. На критиките реагираше агресивно, нагло заявявайки – „Майната му на участъковия милиционер. Аз се върнах от спецоперация. Имам пълното право да го правя, а вие сте просто тиловашка измет.“

Това е моята страна!

Съседи станаха свидетели на неговата „специална операция“ и паркиране върху градинката. Някои, главно пенсионери, живеещи близо до кооперацията го осъдиха. Другите бяха безразлични. Лятото мина. Съседът отново замина за СВО. Някои дори изпитаха съжаление към този някогашен човек, загубил човечността си във войната и превърнал се в животно, оръжие на убийството, който беше по-брутален в цивилния живот от гангстерите от 90-те.

Вдовицата му сега възпитава децата им в патриотизъм, облича ги във военни униформи по празниците, и им разказва – „Баща ви загина в битка с украинските националисти.“ Точно както в онези съветски книги за пионерите-герои – „Бъдете достойни за паметта на падналите!“

Под достойнството на всеки нормален човек е да почита паметта на агресорите. Всеки участник в СВО е военнопрестъпник, независимо от ранг или позиция. Каква военна чест могат да имат орките? Всичко, което могат да имат, е нов Нюрнберг и лустрация за потомците им.

Хаосът и нестабилността в Русия не започнаха вчера. В края на 90-те години, когато започнах да преподавам, бях свидетел от първа ръка на антисемитизма сред учителите. Няколко еврейски учителки, които току-що бяха напуснали, бяха заменени от пълнички едрогърдести жени, изглеждащи на около четиридесет, които твърдяха, че са на двадесет и пет,  които веднага преместиха еврейските ученици на задните чинове, обяснявайки – „Те са достатъчно умни.“

Спомням си как един такъв учител ровеше в раницата на кльощавия Дейвид, който в пети клас приличаше на първокласник, коментирайки – „Каква раница са ти купили родителите. Какъв костюм и вратовръзка имаш, каква хубава риза. Роднините от Израел ли ви изпратиха? Синът ми няма такива, защото не е малък евреин!“ Това беше през 90-те години, преди отново да върнат училищните униформи. Ученикът замълча, но аз все пак обсъдих историята на учителското събрание. „Учителите“ в училището бяха почти всички от един и същи произход. Най-шумна от всички, с очи, изпъкнали като на бик, беше учителката-антисемитка, която крещеше – „Не мога ли да смъмря един малък еврейски сополанко? Аз съм от мордовско село! Нека знае, че това е моята страна, а не неговата. Неговата е Израел!“ Аз отговорих на тази „учителка“ – „Фактът, че си от мордовско село, е твой проблем.“ Трябва ли да обяснявам как колегите ми ме „обичаха“ след това?

Сега това е минало. Израел ни радва с нови ученици, които слушат с интерес моите истории за Русия и се чудят – „Може ли наистина да съществуват такива отвратителни граждани?“

Със СВО, когато последните остатъци от младежката интелигенция избягаха в чужбина, орките и ватенкаджиите, потомците на затворническите надзиратели и доносниците, се надигнаха и излязоха отпред. Дълго тлеещ антисемитизъм, руски национализъм (под прикритието на патриотизъм), завист, осъждания и провокации срещу онези, които не са съгласни с кремълския режим, разцъфтяха.

Крепостните селяни на XXI век нямат срам.

Черешката на тортата e банер, рекламиращ „масажни салони“ на новинарски сайт от Самара, който обявява – „Отстъпка за участници в СВО“. Дали това е допълнителен, тайно платен стимул за потенциални орки да отидат на война в Украйна, или на военните им липсват нормални мъже?

Моля, споделяйте вашите истории за Русия

Нека ги обсъдим заедно.

Шалом!