ГРЕНЛАНДСКИЯТ ВЪЗЕЛ

 

Елена Пригова, Континент, 18.01.2026 г.

Отдавна наблюдавам случващото се в Ирландия - събрах тонове мнения от „експерти и познавачи“, прочетох тонове изявления на политици, внимателно обработих всички „златни мисли“ на Тръмп и... накрая загубих самообладание. Не ми го сърдете.

Гренландия, този замръзнал колос, където 56 000 инуити се вкопчват в своята идентичност, се превърна в арена на нова геополитическа драма. Вече премина половината от януари, а преговорите между Вашингтон и Копенхаген стигнаха до задънена улица. Делегациите се срещнаха и размениха „фундаментални различия“, но Тръмп отказва да отстъпи, заплашвайки с тарифи съюзниците от НАТО, които не подкрепят неговата „доктрина Донро“. И това не е просто прищявка на милиардер – това е разчет за оцеляване в свят, в който Русия и Китай бродят из Арктика като прегладели вълци.

Защо Америка отчаяно се напъва да придобие този остров и защо Дания се вкопчва в него като в любима играчка? Историята ни учи, че Америка е била и остава майстор на големите покупки. Нека разгледаме фактите..: През 1917 г., в разгара на Първата световна война, Дания, под натиск от Съединените щати, продава Датските Западно Индийски острови, днес Вирджинските острови за 25 милиона долара в злато – еквивалентът на приблизително 600 милиона днешни долари. Това не е романтичен ход, а стратегия – Вашингтон се опасява, че Германия ще завземе островите и ще ги използва като подводна база, заплашвайки Панамския канал. Островитяните, предимно афро-карибци, дори не гласуват – те просто са „продадени“ като стоки. Но в замяна Съединените щати официално признават суверенитета на Дания над цяла Гренландия, което сега добавя ирония към настоящия спор.

Съединените щати са се опитвали да купят Гренландия неведнъж.

През 1867 г. държавният секретар Уилям Сюард, след успешна сделка с Аляска (тогава известна като „Глупостта на Сюард“), крои план за завземане на Гренландия и Исландия. През 1910 г. посланикът на САЩ в Дания предлага хитра размяна – Гренландия за Филипинските острови, които Дания ще отстъпи на Германия в замяна на Шлезвиг-Холщайн.

След Втората световна война, през 1946 г., президентът Труман тайно предлага на Дания огромната по онова време сума – 100 милиона долара – за остров, който да се използва като база срещу СССР. Копенхаген отказва, но позволява на САЩ да построят базата Туле (сега Питуфик).

През 1955 г. вицепрезидентът Рокфелер отново тества почвата.

Тръмп не е новатор, а последовател на традицията: „недвижими имоти за сигурност“. Но през XXI век това изглежда или анахронизъм, или брилянтна външнополитическа акция – всеки ще реши сам.

Вицепрезидентът Ванс и държавният секретар Рубио се срещнаха с датския министър Ларс Льоке Расмусен и гренландския си колега Вивиан Моцфелд. Датчаните настояват, че „Гренландия не е стока“, а Тръмп заплашва с тарифи съюзниците, които не подкрепят „придобиването“. Белият дом дори обсъжда редица варианти – от покупка за 700 милиарда долара до плащания от 10 000 до 100 000 долара на гренландец, за да се насърчи отделянето от Дания. Но Копенхаген привика посланика на САЩ и увеличи военното си присъствие на острова.

Защо Дания е толкова притеснена, след като Гренландия отдавна е престанала да бъде колония? Формално, да – от 1979 г. тя е автономен регион, а от 2009 г. придоби право на самоуправление. Но сянката на „бащата на Хамлет“ витае – Дания отговаря за отбраната, външната политика и валутата, като ежегодно налива 650 милиона долара субсидии – половината от бюджета на острова. Това не е алтруизъм, а контрол, защото загубата на Гренландия би навредила сериозно на престижа ѝ, точно както Фолклендските острови навредиха на Великобритания. Плюс това, има колониално минало, върху което три века „прегръдка“ са оставили белези, а Дания не иска да изглежда сякаш продава суверенитета си.

И гренландците остават основните жертви на тази шахматна игра. За да я разберем ще посоча малко числа –  88% от населението са инуити, които мечтаят за независимост, анкетите показват, че 75-85% са за раздяла с Дания, но 80-85% са против присъединяването към Съединените щати. Премиерът Йенс-Фредерик Нилсен настоява: „Не сме за продажба; искаме уважителен диалог.“ Активисти като Ааю Петер крещят – „Ние сме признат народ, не сме под фалшиво знаме!“ Гренландците се страхуват от милитаризация, замърсяване на околната среда и културни загуби – климатът се променя, ледът се топи, разкривайки ресурси, но заплашвайки лова и традициите. „Не сме глупави“, казва чиновникът Линге, „няма да продадем душите си.“

Гренландците живеят между чука на датските субсидии, без които са бедни, и наковалнята на американските амбиции – те искат свобода, но не с цената на подновена колонизация. Позицията на НАТО прилича на фарс в комедия на абсурда, в която доблестните мъже от страните от ЕС изпращат войски в Гренландия за „учения“, изпращайки посланието: „Не пипайте!“ Това, което следва, си е за смях – Франция, Германия, Швеция, Норвегия и Великобритания са екипирали по 20-50 войници в „подготовка“ за по-голяма сила. Комедията е, че НАТО защитава своя член от... друг член. Генералният секретар Рюте мълчи, но Кубилюс от ЕС предупреждава – атаката би означавала край на НАТО. Тръмп се смее – „Това не променя нищо.“ Това е изпитание за единството – Европа зависи от САЩ, но няма да толерира агресия срещу острова. Ако Тръмп настоява по въпроса, алиансът ще се срути като къща от карти,  а това е благодат за Путин и Си.

В САЩ Конгресът бие тревога – двупартийни делегации пътуват до Копенхаген, за да „успокоят“ датчаните, а сенаторите внасят резолюции, забраняващи финансирането на анексирането. Законопроектът на Гомес блокира финансирането за „инвазия или покупка“. Мурковски съобщава, че „няма подкрепа в Конгреса“. Дори републиканци като Бейкън наричат идеята на Тръмп ​​„глупава“ и „край на администрацията му“. Но Тръмп настоява – „Ще придобием Гренландия по един или друг начин“. Без Конгреса всичко е в патова ситуация, но преговорите продължават.

Като оставим настрана емоциите и формалностите, Тръмп е прав: Гренландия е ключът към топящата се Арктика. Съкровищница от ресурси – 1,5–38,5 милиона тона редкоземни метали (неодим и др.), , 270 000 тона уран, 31 милиарда барела петрол. Ледът се свива с 270 милиарда тона годишно и отваря Северния морски път – с 40% по-кратък път към Азия.

Не бива да забравяме Русия, която изгражда своя флот (32 кораба, над 33 подводници, ядрени ледоразбивачи) и патрулира с Китай. Путин вижда американските амбиции като „ботуш на вратата“. От 2018 г. Китай инвестира в мини, „Полярния копринен път“ и доминира в производството на редкоземни метали (80% от преработката). Базата Питуфик е от съществено значение за „Златния купол“ на американската система за противоракетна отбрана. Без контрол съществува само рискът Пекин или Москва да придобият влияние.

От друга страна, има нарушаване на суверенитета на съюзник от НАТО и член 2(4) от ООН и икономически разходи от 700 милиарда долара плюс субсидии. И нека не забравяме дипломатическите недостатъци – разрив с Европа. Резултатът – НАТО ще фалира, САЩ ще скърбят в изолация, а враговете им ще се радват.

А сред онези, които нямат нищо общо с американско-датско-гренландската свада, цари треска и истерия. Има хаос по темата – от „Тръмп е по-лош от Хитлер“ и сравнения с Аншлуса на Австрия до „Европа играе на дама, Тръмп играе шах“. В пресата бушува истерия. За пореден път анкетите показват, че само 17% от американците одобряват идеята на Тръмп, но лявата преса разпалва буря. MS NOW (бивш MSNBC) сравнява Тръмп с Путин, игнорирайки факта, че Тръмп предлага сделка, а не танкове. Така че това е техният източник, техният избор на новини и тяхното мнение. И това, че един факт престава да бъде факт в чистотата си, а се превръща в мнение и инструмент за пропаганда.

Тръмп може да разреже възела с честна сделка: инвестиции, културни гаранции, специален статут. Или всичко ще се срине в хаос. И тогава Русия и Китай ще се усмихват тихо, гледайки как Западът отслабва. И докато ледът се топи, залозите се покачват.