КАФЯВАТА КЛОУНАДА

 

Григорий Хавин, сп. Лехаим, 3 декември 2025 г.

Карл Маркс, развивайки наблюдението на Хегел, че неуспешният държавен преврат изглежда легитимен и нормален за хората при втория опит, пише: „...всички велики световноисторически събития и личности се появяват, така да се каже, два пъти. Той (Хегел – Г.Х.) е забравил да добави: първия път като трагедия, втория път като фарс.“

Фарсът може да се разбира в смисъл, че случващото се изглежда тривиално и нелепо. Или фарсът може да се разбира като театрален жанр, инсценирана клоунада.

В наше време подобни съображения за жанровите нюанси, както и съображения за трагичния или гротескния характер на събитията, са оставени на заден план за „творците на историята“. Политическото моделиране се е превърнало в технология и ситуации, подобни на исторически прототипи и техните комбинации, могат да възникват многократно, ако демонстрират ефективност. В „Моята борба“, написана от Хитлер в затвора след първия му неуспешен опит да завземе властта, главата „Години на учене и страдание във Виена“ описва подробно как е възникнала идеята за използване на антисемитизма за изграждане на идеологията на националсоциализма.

Хитлер не е бил антисемит по образование. Напротив, той пише, че антисемитските вестници и листовки, които изобилствали във Виена, първоначално предизвикват силно негодувание у него.

Хитлер виждал левите идеи като заплаха за обществото. Той активно се интересувал от комунистическата пропаганда, анализирал я, посещавал левичарски срещи, опитвал се да ги обсъжда и търсил начини да ги убеди. Това се оказало невъзможно, особено когато ставало дума за организирани групи. Идеята за борба за „социална справедливост“ доминирала в умовете на нейните привърженици и ги правила непроницаеми за рационални аргументи. Светлите идеали на социалната революция се оказват рационализация на най-примитивните човешки желания – завистта, стремежа към грабеж и жаждата за власт. Именно затова привържениците на „социалната справедливост“ са склонни да реагират агресивно на аргументите на своите опоненти и трябва постоянно да се убеждават, че действат от висок морал и състрадание. Спорът тук е безсмислен: десетки милиони хора са били унищожени през 20-ти век по възвишени идеологически причини, заради принципите на революционния морал и от състрадание.

Трудно е да се противопостави доктрината за социалната революция. И тогава на Хитлер му просветна. Комунистическата идея трябваше да бъде представена като еврейска идея. Поробителите и експлоататорите на народа също трябваше да бъдат представени като евреи. Останалото го знаем. Новата идеология обедини фрагментираното, поляризирано германско общество; „десните“ и „левите“ гласуваха заедно и Хитлер спечели изборите за Райхстага. Антисемитизмът, както всяка ксенофобия, е вкоренен в най-примитивните области на човешката психика. Разделението на групите въз основа на принадлежност към външна група и всичко, което произтича от него, е присъщо на всички социални животни. Доктрина, която легитимира и насърчава този първичен инстинкт в цивилизования ум, съчетана с научната доктрина за „социална справедливост“, представлява именно заплахата за човешката цивилизация, в която се превърна националсоциализмът, „кафявата чума“.

„Ето как действат. Ето как контролират. Намират слабости, задушават елита ни, потискат несъгласието, сплашват хората и ето как въвличат страната ни във война. Те доведоха до фалит тази страна, като я принудиха да им дава 4 милиарда долара годишно в продължение на 20 години! Така го правят. Винаги са го правили! Ти и израелската ти жена! Шегуваш ли се? Вижте този мутант, това зло малко същество! Злото е изписано на цялото му лице. Има гигантска шапка на главата си и казва: „Никога няма да можете да се пенсионирате! Не можете да си позволите да си купите къща, не можете да си купите хранителни стоки? Вземете 50-годишна ипотека! Вземете ипотека с високи лихвени проценти! Вече не можете да си позволите да живеете в града, където са погребани предците ви? Тогава се махайте! И ще изпратят милиарди долари на Израел! Защо не отидете да живеете там сами? Какво изобщо правите тук?! Махайте се! Тази страна е за американците! Всичко, което виждате, е за нас! Това е нашата страна! И те използват Тръмп, за да го прикрият. Крият се зад Тръмп. Ако Тръмп е с тях, нека върви по дяволите, не ни е нужен, нека го запазят! Първо се нуждаем от Америка! Ние сме ново движение! Тръмп и неговият приятел Джей Ди Ванс няма да харесат какво ще се случи на изборите!“

Това са откъси от реч на Ник Фуентес, активист и политически коментатор, изгряваща звезда в американската политика. Неговите подкасти могат да бъдат намерени в YouTube и други популярни платформи. След скорошно, над двучасово интервю с Тъкър Карлсън, стана ясно, че Фуентес е слушан от милиони американци.

Ник Фуентес е роден през 1998 г. в предградие на Чикаго. Заинтересувал се е от политика в гимназията, посещавал е Бостънския университет една година, след което е напуснал и се е заел с политически активизъм. Възгледите на Фуентес са стандартен набор от неофашистки клишета, често представяни по умишлено клоунски начин. От 2017 г. доскоро той беше известен предимно в младежката субкултура (т. нар. „алт-райт“), състояща се от редовни посетители на съответните интернет форуми и канали.

Неговите поддръжници, типични представители на интернет поколението Z, първоначално водеха виртуални „войни“ с други „десничари“ онлайн. Те се наричаха „гройпъри“ по името на мема – изображение на замислена жаба, което се превърна в техен общ аватар. Постепенно тази армия от интернет тролове стана по-организирана, навлезе в реалния свят и се зае със сериозни въпроси.

През 2019 г. Фуентес и неговите поддръжници започнаха кампания срещу американски консервативни политици, активисти и журналисти. Сред основните опоненти на Фуентес бяха младежкият активист Чарли Кърк и неговата организация Turning Point USA (на 10 септември 2025 г. Чарли Кърк беше застрелян по време на реч пред студенти в Университета на Юта. Убиецът изповядваше левичарски възгледи и според официални съобщения не беше свързан с „гройпърите“), консервативният политически коментатор Бен Шапиро и неговата медийна компания Daily Wire, и не някой друг, а президентът Доналд Тръмп. В допълнение към онлайн тролинга и кибервойната, поддръжниците на Фуентес организираха провокации на събития и студентски дебати в американски университети. Освен всичко друго, „гройпърите“ се опитаха да прекъснат речта на Тръмп-младши в Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Тази кампания стана известна като „войната на гройпърите“, а по-късно и като „първата война на гройпърите“, тъй като през август 2024 г. последва „втората война на гройпърите“. Заявената цел беше да се окаже натиск върху Доналд Тръмп да промени предизборната си платформа в светлината на идеите на Фуентес, които призоваваха за обявяване на война на господството на „израелското лоби“. Фуентес организира тролинг кампания в социалните медии и призова поддръжниците си да „ескалират натиска в реалния свят“, като откажат да гласуват за Тръмп и протестират срещу събитията на кампанията на Тръмп в ключови щати. Според Института за стратегически диалог (ISD), мозъчен тръст, който е проучил ситуацията подробно, усилията на Фуентес да манипулира общественото мнение на платформите X и Thruth Social „биха могли да бъдат използвани като оръжие от враждебни държави, за да повлияят на изборите в САЩ“. Анализът на ISD демонстрира, наред с други неща, високото ниво на организационна и техническа сложност на кампанията на Фуентес, което далеч надхвърля възможностите на обикновените потребители на социалните медии.

Между „войните на гроупърите“ през 2022 г. Фуентес призова за „бяло въстание“, а неговите поддръжници участваха в щурма на Капитолия на 6 януари 2020 г.

 

Неотдавнашното интервю на Тъкър Карлсън с Фуентес достигна до над 10 милиона зрители в различни платформи. Интервюто предизвика огромен шум, включително в Републиканската партия. То предизвика скандал във фондация „Херитидж“, мозъчен тръст, свързан с Републиканската партия и активно участващ във формирането на нейния дневен ред в продължение на половин век. Президентът на фондация „Херитидж“ Кевин Робъртс се обяви в подкрепа на Карлсън, докато няколко ръководители категорично му се противопоставиха и дори подадоха оставка. Републиканският конгресмен от Тексас Тед Круз заяви:

„Ако седите там с някой, който казва, че Адолф Хитлер е бил наистина, наистина готин, който твърди, че мисията му е да се бори със „световното еврейство“, и вие мълчите, тогава сте страхливец и съучастник на това зло.“

Няма да се спираме на мненията на Фуентес или на отговора на Карлсън. Пълната рускоезична версия на интервюто е достъпна в YouTube. Нека само отбележим, че това предаване мирише на казарма.

Любопитен момент се случи, когато Карлсън и Фуентес се редуваха да се уверяват взаимно, че не са „федерални агенти“, тоест агенти на американските разузнавателни служби, а напротив, напълно откровени и принципни в свободното си изразяване на своите възгледи. Такива искрени признания, направени пред милионна аудитория, би трябвало да решат въпроса веднъж завинаги. Това обаче не се случи – в неотдавнашната си реч Фуентес твърди, че Карлсън има многобройни връзки с разузнавателните служби, включително семейни, и че разпространява слухове за собствените връзки на Фуентес с разузнавателните служби като разсейване.

Появата на „дясна“ реакция в американското общество е напълно естествена и очаквана. Левите – „прогресивни“ – политики, провеждани през последните 15 години, поляризираха обществото. Масите доказаха, че не желаят да се откажат от традиционните ценности и личните свободи в полза на „прогресивен“ дневен ред. В същото време само много малка част от консервативната общественост заема радикални възгледи. Популярността на Фуентес изглежда изкуствено завишена.

Реакцията на „прогресивните“ медии към появата на неофашиста Фуентес е любопитна. Постоянно плашейки публиката си с „Хитлер-Тръмп“ или „нацист Мъск“, те сякаш бият тревога. Но това не беше така. Основната тема, която възниква в това отношение, е разколът в MAGA, който Ник Фуентес е причинил или ще причини.

Може да се предположи, че Фуентес действа в интерес на Демократическата партия, за да раздели MAGA. Но влиянието на Фуентес е ограничено до твърде малък сегмент от поддръжници на MAGA, за да си струва да се разчита на него. Антисемитизмът, който във Ваймарска Германия успя да обедини широките маси, в американски контекст може да обедини само радикалната левица и малък брой неонацисти.

Изглежда, че Фуентес и неговото движение са предопределени за по-сериозна роля.

Стратегическата цел на политическата бюрокрация е да си върне властта, да постигне пълен политически и идеологически контрол над обществото и да се предпази веднъж завинаги от изненади като Тръмп. Същата цел е пред Европа. Професор Дейвид Бец от King's College London, експерт по военни изследвания, твърди в поредица от статии, озаглавени „Гражданската война идва на Запад“ в специализираното издание Military Strategy Magazine, че има голяма вероятност Великобритания да се окаже в състояние на гражданска война през следващите пет години.

Бец вижда достатъчно социални предпоставки за избухване на гражданска война. Освен това той смята, че Великобритания се движи от демократична система на управление към авторитаризъм и в момента е в преходен период, през който е вероятно да избухнат граждански войни. Бец обсъжда кой би могъл да спечели такава война и на чия страна би била армията, и заключава, че вероятността за „консервативна“ победа във Великобритания е много ниска.

Според официалната му биография, професор Бец „консултира редица правителства и международни организации и участва в разработването на доктрина и политика в рамките на своите изследвания“. Следователно, той по никакъв начин не е дисидент или радикал. Напротив, той е технически експерт на високо ниво.

Може да се предположи, че управляващата политическа бюрокрация обмисля варианта за „контролирана“ гражданска война за запазване на властта и, следвайки я, преход към авторитарна форма на управление.

В американски контекст това би могло да изглежда като поетапен опит за завземане на властта от крайнодесни радикали, последван от потушаване на неофашистката реакция от силите на „демократичното“ правителство, последвано от преход към авторитарно управление с цел „защита“.

Самият факт, че фашистките клоуни сега играят значителна роля в политическия процес в САЩ, показва значително надценяване на техните възможности от страна на политическите технолози.