СЛЕД НАТО

 

Аарон Леа, Борух Таскин, Дмитрий Шушарин,

Kasparov.ru 16.12.2025 г.

This is the way the world ends

Not with a bang but a whimper.

T.S. Eliot¹

Цивилизованият свят, а не тоталитарна Русия, е нещо от миналото.

Реална тенденция, а не фантазия

Внасянето на „Закона за НАТО“ (HR 6508) в Конгреса на САЩ през декември 2025 г., който предвижда оттеглянето на Америка от Алианса, демонстрира реалната тенденция към унищожаването на НАТО. Прави впечатление, че авторът на законопроекта, конгресменът Томас Маси, повтаря стария мит за обещанието на Запада да не разширява Алианса и оправдава нападението срещу Украйна като нарушение на това обещание. А претенциите на САЩ към Гренландия накараха датското военно разузнаване да постави под въпрос ролята на САЩ в осигуряването на европейската сигурност и да подчертае евентуална заплаха от Вашингтон.

Както вече беше казано, от самото си създаване, през 1949 г., НАТО не е проектиран за реална война. Алиансът се очерта като мироопазваща организация. Мироопазваща, но не пацифистка – „si vis pacem para bellum“². НАТО се подготвяше за война, демонстрираше своята готовност и поддържаше военен паритет. Основният фокус беше съсредоточен върху надпреварата във въоръжаването, а не върху войната. Надпреварата във въоръжаването е спечелена. И победителите, както винаги се случва, започнаха да се готвят за следващата война. Те не пожелаха да видят превъоръжаването на руската армия, която воюва непрекъснато от 1979 г.

Резултатът е катастрофален. Цивилизованият свят, а не тоталитарната Русия, е нещо от миналото. НАТО вече дори не се готви за война, а по-скоро се занимава със самообслужване, като всяка бюрократична организация, подобна на ЕС и ООН. Безсмислено е да се сравнява съотношението на военния потенциал на НАТО спрямо този на Русия. Руският е по-малък. И какво от това? Няма значение. Основният компонент на потенциала е волята. Путин и руснаците, които се обединиха около него, я имат, а НАТО я няма.

Именно за тази липса на воля говори Гари Каспаров, когато нарече НАТО фалшив на Международния форум за сигурност в Халифакс. Нека се опитаме да моделираме възможните последици от разпадането на НАТО. Това е много по-вероятно от разпадането на Русия, за което прогресистите мечтаят от тридесет години.

Краят на технологичното единство

На източния фланг НАТО остава гарант за сигурността, но реални решения за оцеляване все по-често се вземат в европейски и регионални формати, основани на мълчаливото предположение, че американското участие е условно и обратимо. Това не означава напускане на НАТО все още; просто означава, че алиансът престава да бъде абсолютна гаранция. А алианс, чиито ангажименти се възприемат като временни и политически обратими, вече не е способен да изпълнява ключовата си функция – възпирането.

НАТО не е регулатор на пазара на оръжия, но регулира много по-важна област – колективното използване на сила. Истинската сила на Алианса е изградена в продължение на десетилетия върху стандартизацията, доверието и дълбоката интеграция на командните, логистичните и разузнавателните структури. Формално стандартите остават, но доверието в тях ерозира. Държавите започват да се застраховат – локализират производството, затварят технологичните интерфейси, ограничават достъпа до данни и услуги. Съвместимостта от реална се превръща в декларативна. В резултат на това НАТО губи общия „език на войната“, превръщайки се в съвкупност от национални армии с формално сходно оборудване, но различна оперативна логика.

Историята с покупката от Турция на руски системи С-400 не беше изключение, а прецедент. За първи път член на НАТО интегрира в своята отбранителна архитектура система, несъвместима с технологичната и разузнавателна рамка на Алианса. Това представлява качествена промяна. НАТО исторически се е осланял не само на Член 5, но и на единно технологично пространство – съвместими системи за противовъздушна отбрана, комуникации, авиация, стандарти за обслужване и обмен на данни. Когато се допусне стратегическа несъвместимост в рамките на Алианса, той губи способността си да води съвместна война, дори като формално запазва структурата си.

Ако утре започне разпада

Разпадането на НАТО ще започне не с официално оттегляне на САЩ или преразглеждане на устава на Алианса, а със загубата на вътрешен консенсус относно това, което е общоприемливо в рамките на съюза. Турция вече е един от най-показателните примери за този процес. Макар формално да остава член на Алианса, тя последователно следва автономна регионална политика, която противоречи на основните принципи на НАТО като общност за сигурност. Подкрепата на Анкара за ХАМАС и откритата антиизраелска реторика показват, че дори минимален морален и политически консенсус вече не съществува в рамките на НАТО. Израел, междувременно, остава ключов стратегически партньор на Запада, ползвайки се със специални партньорски статуси с НАТО (както в рамките на Средиземноморския диалог, така и по индивидуална програма за сътрудничество), докато ХАМАС многократно е обявяван за заплаха за регионалната и глобалната сигурност.

Съюз, в който подобни противоречия не водят до санкции или политически последици, престава да бъде съюз, основан на споделени ценности, и се превръща в празна институционална обвивка. Разпадането на НАТО би променило мигновено глобалната динамика:

– Русия би анексирала цяла Украйна и би поставила на изпитание отбраната на балтийските държави и Полша;

– Европа би се затруднила да създаде единна, надеждна отбрана, оставяйки по-малките страни уязвими;

– Съединените щати биха се оттеглили, намалявайки ангажиментите си, окуражавайки съперниците си по целия свят;

– Китай би разширил бързо икономическото и стратегическото си влияние в разделена Европа;

– Иран и неговите пълномощници биха засилили атаките си срещу Израел, изправени пред дезориентирания и разделен Запад;

– Полша или Германия биха се стремили да разработят собствено ядрено оръжие, предизвиквайки регионална надпревара във въоръжаването;

– За Съединените щати колапсът би бил сериозно стратегическо поражение. Те биха загубили критични предни бази в Европа (като Рамщайн), което би затруднило проектирането на сила в Евразия и Близкия изток. Америка ще се изправи пред засилени хибридни заплахи от Русия и военноморски предизвикателства от Китай, всичко това без споделянето на разузнавателна информация и буферния ефект на сплотен съюз. Американските военни ще поемат сами глобалната тежест, натоварвайки бюджета и ресурсите си.

Русия ще се възползва от получения вакуум, потенциално включвайки Източна Европа в съживен, ръководен от Москва Евразийски пакт за сигурност, напомнящ Варшавския договор. В рамките на Европа ще се случи разцепване на конкуриращи се блокове:

– Френско-германският Европейски отбранителен съюз (ЕОС), възпрепятстван от вътрешни разделения;

– Вишеградската група, водена от Полша в Източна Европа, ще се стреми към ядрени оръжия;

– Ще се появи Северен арктически отбранителен пакт (Швеция, Норвегия, Дания, Финландия);

– Южните и средиземноморските държави ще сформират свои собствени временни съюзи. Не само Европа.

Китай ще бъде основният бенефициент от разпадането на НАТО, следвайки стратегия за запълване на вакуума. Той ще укрепи китайско-евразийската ос с Русия, използвайки икономическата си мощ чрез инициативата „Един пояс, един път“, за да превърне източноевропейските страни в сателити. В Азия ще консолидира Тихоокеанското партньорство, оказвайки натиск върху съседите си и предизвиквайки съюзниците на САЩ. В световен мащаб Китай ще използва финансовия и технологичен лост, за да обвърже други икономики в своите мрежи, постигайки първенство.

Държавите от Персийския залив ще ускорят стратегическата си автономност, развивайки отбранителни връзки с Китай и Русия и насърчавайки ядреното хеджиране. Заплахата за Израел ще се засили, дори до точката на неговото унищожение. Иран ще разшири агресивно своята регионална „ос на съпротива“, използвайки липсата на единен западен отговор. Световната икономика ще се разпадне на блокове, ограничени от тарифи, а растежът ще бъде задушен. Прекъснатите вериги за доставки и скоковете в цените на стоките, дължащи се на постоянни микровойни, ще заменят интегрираната търговия с националистически протекционизъм.

Хаос вместо унищожаване

Резултатът няма да бъде стабилна многополюсност, а крехка и опасна система. Десетилетия наред човечеството живееше в страх от глобална ядрена война, но след разпадането на НАТО, локалните микровойни ще се превърнат в основна разрушителна сила. Въоръжените конфликти през 2024 г. се оценяват на около 200, а ще има 250-300, обгръщайки целия свят и потапяйки го в хаос. Разпадането на НАТО ще доведе не до ново равновесие, а до фрагментиран, ориентиран към транзакции и нестабилен международен пейзаж. Авторитарните сили ще увеличат влиянието си, глобалната стабилност ще отслабне, а САЩ, и Европа ще се окажат по-малко сигурни, проспериращи и влиятелни. Свободният свят, цивилизованото малцинство на човечеството, ще възпроизведе начина на живот на милиарди хора в Судан, Мали, Бангладеш, Мианмар, Пакистан и почти цяла Африка.

В продължение на десетилетия фобията от НАТО беше ключов компонент на съветската/руската идентичност и руската държавна политика, основана на нея. Алиансът остава въплъщение на силата на юдео-християнската цивилизация, доказателство, че демокрацията може да бъде силна и да се превърне в основа за солидарност между свободните народи. Той не е сравним с несъществуващия Варшавски договор и принудителния съюз на танковите социалистически страни. А сега няма с какво да се сравнява. Следователно страхът от НАТО е проява на враждебността както на руските елити, така и на руските маси към цивилизования свят. Сега към тях се присъединиха и американските елити.

Съюзите на водещите страни на юдео-християнската цивилизация – НАТО, ЕС и други – са обединения, основани предимно на ценностен консенсус. А вероятният разпад на НАТО и ЕС би бил доказателство за краха на този консенсус, криза на ценностната система и идентичността на цивилизования свят, неговото варваризиране, чиито последици биха променили начина на живот на стотици милиони хора.

Но „негодникът човек свиква с всичко“.

Превод от руски Николай Колев

Бележки на преводача:

¹-„Така свършва светът. Не с гръм и трясък, а с хленч“, Томас Стърнз Елиът (1888-1965), англо-американски поет, драматург и литературен критик;

 ²-ако искаш мир, готви се за война.