КАК ПУТИН ПРОДАВА „ЛУКОЙЛ“ НА ПУТИН

Виталий Гинзбург, Kasparov.ru, 01.11.2025 г.

Вместо послепис: в нашенските продажни СМИ превод на подобна статия няма да намерите! Напротив, те услужливо тиражират заплахите на шведа, че ако не може да купи чуждите активи на „Лукойл“, рафинериите в Източна Европа ще спрат да работят.

Санкциите, наложени от Доналд Тръмп срещу Роснефт и ЛУКОЙЛ, несъмнено са ефективни. Реакцията на фондовия и чартърния пазар вече е очевидна, а средносрочните и дългосрочните последици тепърва предстоят. Руският бюджет несъмнено ще усети неблагоприятните последици от тези действия. От гледна точка на нормалните хора, водени от формална логика и презумпцията за добросъвестност, те са изчерпателни. Но това е само на пръв поглед, тъй като реалността е малко по-различна.

ЛУКОЙЛ, като юридическо лице, несъмнено е понесла значителни щети. Но в такъв случай е важно да се разбере ЛУКОЙЛ и структурата на собствеността му.

Формално основните собственици на компанията са В. Алекперов и Л. Федун.

Въпреки това, по всички преки и косвени признаци, те са подставени лица на Владимир Путин и неговата организирана престъпна група „Кремъл“.

Освен това, суматохата около правата на собственост на ЛУКОЙЛ не започна вчера. Би било глупаво да се отрече, че от всички ръководители на НГДУ (Нефтгазодобиващо управление – Н.К.) на съветското Главно управление на „Тюменнефтегаз“ В. Алекперов се оказа най-ефективен. Във всеки случай, той беше значително по-ефективен от колегите си В. Богданов, В. Муравленко, Г. Шмал и много други.

Съвсем наскоро пазарната капитализация на ЛУКОЙЛ за кратко надмина тази на Роснефт и дори Газпром. Нещо повече, ЛУКОЙЛ, от една страна, успя да постигне най-успешната експанзия на чуждестранните пазари сред руските компании, а от друга, дълго време формално запази независимост от кремълската организирана престъпна група.

ЛУКОЙЛ, за разлика от други руски петролни компании след ЮКОС, не използва търговските услуги на Gunvor и това беше външен знак за независимост от Кремъл. Външно Алекперов успя да се откаже от партньорството си с Г. Тимченко, след като американската компания ConocoPhillips се оттегли от капитала си от ЛУКОЙЛ в края на 2000-те. Нищо обаче не трае вечно, а руските схеми са още по-малко.

Очевидно Борис Ковалчук ​​и неговите сътрудници вече официално са се установили в Лукойл, което означава, че компанията е прехвърлена под контрола на Владимир Путин открито и без прикритието на фронтмена В. Алекперов.

Естествено, в нормални страни, където гаранциите за собственост не са просто празни думи, това би било невъзможно, но това е Русия и Западът трябва да разбере с кого си има работа и какво могат да направят тези негодници срещу нея. Така, налагайки санкции срещу Лукойл, Тръмп де факто ги е наложил срещу Путин. Съответно, OFAC, като наблюдава тяхното прилагане, трябва да осигури тяхното прилагане.

Но в действителност нещата са много по-сложни.Както показва практиката, организираната престъпна група на Кремъл често играе превантивна роля, разчитайки на формалното изпълнение на решения и експлоатирайки хуманитарното право и правото като цяло, което предполага както концепцията за човечност, така и нейната цялост, пренебрегвайки войната и състоянието на руското население, камо ли аристокрацията на сметището.

Спомняме си как друг от подставените лица на Путин, А. Мелниченко, прехвърли акциите си в Еврохим на съпругата си в деня преди налагането на санкциите, и то на рождения си ден, ни повече, ни по-малко.

Също така, никой не е забравил как в деня преди налагането на санкции срещу него, Г. Тимченко прехвърли акциите си в Gunvor на бизнес партньора си Торбьорнквист. Заедно Тимченко, офицер от КГБ в Първо главно управление на СССР, създаде от нищото петролен търговец, който впоследствие завзе значителен пазарен дял, като продаваше петрол предимно на руски компании, контролирани от Путин. Освен това в Gunvor имаше следи и от друг приятел на Путин, Пьотър Колбин. Информацията, която се появи няколко дни след налагането на санкциите за намерението на ЛУКОЙЛ да продаде чуждестранните си активи на Gunvor, напомня повече за специална операция „Антисанкции“. Или за подигравка с Тръмп. Как и кой би могъл да му обясни това?

Тръмп се опитва да прикрие СХЕМАТА НА ЛУКОЙЛ, а кремълската организирана престъпна група веднага я трансформира в СХЕМАТА НА GUNVOR.

В края на краищата нито Тръмп, нито служители на OFAC, нито служители на ЕС са гледали съветския филм „Мястото на срещата не може да бъде променено“ и не разбират значението на известната му реплика „Нямате метод срещу Костя Саприкин“. Прехвърлянето на активите на ЛУКОЙЛ Overseas към Gunvor е именно гръмкото и нагло изявление на Владимир Путин: „Нямате метод срещу нашия брат чекист“.

С тази структурирана сделка ще бъдат постигнати само два резултата. Първо, активите на В. Алекперов и компания автоматично, без помощта на подставени лица, ще отидат директно при В. Путин.

Второ, транзакционните разходи на кремълската организирана престъпна група ще се увеличат.

И нищо повече.

Западът обаче няма да реши друг важен проблем.

Чуждестранните активи на ЛУКОЙЛ не са просто бизнес активи в общоприетия смисъл.

При създаването на компанията в нея е създадена служба за сигурност „Луком-А“, а тя е сформирана от служители на групата „Вимпел“.

Следователно, чуждестранните дейности на ЛУКОЙЛ са важни за Кремъл и по друга причина. Нещо повече, никой не може да каже със сигурност коя от дейностите на ЛУКОЙЛ е от по-голяма ценност за кремълската организирана престъпна група. Във всеки случай, неотдавна бившият ръководител на ЛУКОЙЛ в Чехия, Мартин Нейедли, беше лост за влияние върху бившия президент Мишо Земан, връзката на последния с Кремъл, и едновременно с това основен лобист както на „Росатом“, така и на опитите на Кремъл да преследва опонентите си в Чехия.

Освен това има и друга причина, която увеличава стойността на тези активи за Кремъл: възможността за заобикаляне на санкциите и закупуване на оборудване за възстановяване на повредени рафинерии, и не само на ЛУКОЙЛ. Това е особено вярно, когато тези активи се намират в страни от Европейския съюз, където има по-големи възможности за противодействие на местните разузнавателни служби.

Връщайки се към гореспоменатия филм, мога да кажа, че той намери метод срещу Костя Саприкин.

На Запад, разбира се, това е неприемливо, но въпреки всичко съществуват правни механизми за борба с подставените лица и схемите на Путин. Всичко е въпрос на воля те да се използват.