СПОМЕНИ ОТ ЕДИН КОНГРЕС

 

Участието ми в конгреса „Медицина на катастрофите“ в Москва през 1990 г. стана напълно случайно. Бях по работа при полковник Лазар Петров – мой колега, приятел и началник на Специалния отдел на Министерството на народното здраве и социалните грижи. При него имаше един въз пълен посетител, малко над средната възраст. Лазар го представи – доцент д-р Христо Нечев, радиобиолог. Заговорихме се на професионални теми. Професорът сподели, че заминават с председателя на Българския Червен кръст професор Стоян Саев за Москва. Имали покана за участие в споменатия по-горе конгрес. Това беше клон на медицинската наука, развил се в САЩ и Западна Европа, който обхващаш реакцията при всички бедствени ситуации, свързани със заплаха за живота и здравето на населението – от транспорти злополуки до земетресения, ядрени и химически аварии. Военните лекари у нас и в страните от Източна Европа все още изучавахме теорията и практиката на медико-санитарната защита. Реших, че си струва да опитам да участвам. Началникът на управлението ген-майор Виктор Чаушев се съгласи. Техническите въпроси по приемането ни от домакините уреди полковник професор Димитър Леков, който щеше да води нашата делегация. Решихме да участваме в постерната сесия на конгреса – за участие с доклад нямаше време¹.

В Москва пристигнахме на 21.05. Покрай професор Саев и ние бяхме посрещнати на летище „Шереметиево”. Заедно с останалите чужди делегации бяхме настанени в хотел „Россия” намиращ се непосредствено до Кремъл (хотелът е завършен през 1967. През 2006 г. започна разрушаването му и днес не съществува – бел. моя). Това, че не бяхме сред предварително поканените гости създаде известни неудобства – трябваше да спим с професор Леков в една стая.

Конгресът бе открит от министъра на здравеопазването на СССР в 10.00 ч. на 22.05. в Централната концертна зала на хотела.  В деловия президиум беше тогавашният началник на Централното военномедицинско управление на въоръжените сили на СССР, генерал-полковник Едуард Нечаев. Бях виждал негова снимка в списанието „Военно-медицинский журнал”, но не се познавахме лично. Виктор Чаушев се беше срещал с Нечаев в Москва и ми беше дал подарък, който трябваше да връча. Едва на пленарното заседание на 23.05. успях да се приближа до генерала, да го поздравя от името на Чаушев и да му връча подаръка. Изслуша ме с видимо отегчение и както се казва благодари „с половин уста”. Впоследствие Нечаев се уволни и стана министър на здравеопазването. От този пост се сгромоляса заради финансови далавери.

В хотела срещнах и господин Пантке, представител за Източна Европа на американско-германския концерн „Хелиге”. Концернът беше един от спонсорите на конгреса. Най-малкото съм очаквал да го видя в Москва. Но светът е малък. Пантке говореше руски. Нямаше нужда от преводач.

По време на конгреса изслушах крайно интересни доклади, а сред докладчиците имаше учени от САЩ, Великобритания, Германия, Франция, Италия, Нидерландия, Израел, Австралия, Швеция, Швейцария. Домакините бяха подготвили за участниците много печатни материали. Няма да се спирам на обсъжданите теми. Само ще спомена, че научният форум събуди интересите ми към медицината на катастрофите². Той продължи и по време на работата ми във Военна академия. В съавторство с колеги написах учебник³, а двама от докторантите ми защитиха дисертации по теми от тази област⁴.

Нашият постер беше поставен във фоайето пред Централната концертна зала още вечерта на 21.05. Стоя до закриването в следобеда на 23.05. В нарочно направено джобче на постера имаше мои и на професор Леков визитки. Когато го свалихме установих, че никой не беше проявил интерес към написаното – броя на визитките си беше същият.

За чуждестранните гости организацията на конгреса беше прекрасна. За разлика от тази за участниците от СССР. В почивките за нас имаше от „пиле мляко”. Водката, хайверът и есетровите риби в специалната зала за чужденци бяха в неограничени количества. Местните се редяха на опашки за сандвичи или пирожки и чай. Обядвахме и вечеряхме на една маса с американски военнослужещ. На масата трябваше да има още двама негови колеги, но така и не разбрахме защо не бяха пристигнали. С него разговаряше професор Саев, който единствен от българската група говореше английски. Алкохолът се сервираше не според присъстващите на масата, а според предварително определените места. По инициатива на Нечев всяка вечер заменяхме двете бутилки вино, които сервираха за нашата група с бутилката водка за тяхната. Между мен, професор Саев и доцент Нечев се създадоха много дружески отношения. Разговорите след вечеря продължаваха в нашата стая. Леков не беше много доволен. С професор Саев поддържах много тесни професионални контакти до момента, в който напуснах армията.

За първи път бях в Москва, ако не броя престоя на път за Ленинград и обратно през 1981-1982 г. Този път имах възможност да се разходя из Кремъл и по „Арбат”. Редих се на опашка, за да видя Ленин в мавзолея.

Магазините в Москва много приличаха на българските – по празните щандове. Правеше впечатление лошата дисциплина на войниците, които срещахме из града. Измачкани униформи, провиснали колани, пушене в движение, фуражки под мишницата и т.н. При разминаване с офицерите не ги приветстваха. Но и те не им обръщаха внимание.

Следобед на 23.05. конгресът беше закрит. Саев и Нечев останаха още няколко дни в Москва. Ние с професор Леков отпътувахме за България сутринта на 24.05 – в деня на Светите братя Кирил и Методи.

Бележки:

¹-Леков, Д., Н. Колев, К. Канев, Н. Александров, Медицинско осигуряване на крупни промишлени аварии (постер), Международна конференция „Медицина на катастрофите", Москва, 22 - 23 май 1990;

²-Колев, Н., К. Канев, Ж. Кушев, Ликвидиране на последствията от аварии и катастрофи, сп. „Военно медицинско дело”, бр. 6,1990 и Колев, Н., Кр. Гигов, А. Димитров, Военните болници и ликвидиране на последствията от масови бедствия, аварии и катастрофи. Проблеми на вътре болничната сортировка, сп. „Военна медицина и фармация”, бр. 1,1997;

³-Колев, Н., Ст. Чупетловски, Ст. Узунов, Ал. Димитров, Медицинско осигуряване на населението при ликвидиране на последствията от кризи от невоенен характер, учебник, ВИ, 2008;

⁴-Ст. Чупетловски, Състояние и перспективи за развитие на гражданско-военното сътрудничество в Република България при медицинското осигуряване на масови потоци от пострадали в условията на кризи (дисертация, 2006) и  Ал. Димитров, Насоки  за развитие на полевата медицинска помощ  при ликвидиране на последствията  от  кризи от невоенен характер (дисертация, 2010)