РАЗМИСЛИ НА ТЕМА ДЪРЖАВАТА „ПАЛЕСТИНА“

Мелани Филипс, Континент,  07.10.2025 г.

Авторката (на малката снимка) е известна британска журналистка и телевизионна водеща и има колонка в сайта JNS.

Коренът на злото е отчаяната потребност да бъдат обичани и приемани в света.

В ярка реч пред Общото събрание на ООН тази седмица, в която бомбардира държавите-членки с поредица от неприятни истини, президентът на САЩ Доналд Тръмп обяви самата организация за безполезна.

Вместо да спира войните и да спасява животи, каза той, тя произвежда само празни декларации.

Но проблемът с ООН е много по-дълбок. Организация, предназначена да бъде пазител на мира и справедливостта, се е превърнала в проводник на злото.

Институционално програмирана да очерня, делегитимира и унищожава Държавата Израел, тя се оказа въвлечена  от дневен ред за унищожаване на еврейската държава, защото последната въплъщава самия Запад.

А по-голямата част от света е контролирана от либерални универсалисти, марксистки диктатури или мюсюлмански режими, които, в различни комбинации, мразят Израел, евреите и Запада. Затова не е изненадващо, че в резултат на глобалната кампания на терор, война и клевети, разгърната от ХАМАС на 7 октомври 2023 г., като всеобхватна атака срещу Израел, 157 държави гласуваха в ООН за признаване на „Палестина“.

Както отбеляза Тръмп, Хамас беше възнаграден за 7 октомври – „въпреки факта, че продължават да държат заложници и отказват прекратяване на огъня“.

Едностранното признаване на „Палестина“ беше предвождано от Франция и Великобритания, с което се сложи край на споразуменията от Осло от 1993 г., които изискваха преговори за уреждане на израелско-палестинския конфликт.

Признанието, което, както твърди самото британско правителство, не създава държавата „Палестина“, всъщност е обявяване на война на Израел. То създава фиктивна дипломатическа инфраструктура, за да принуди еврейската държава да си пререже гърлото чрез национални и международни средства. Британският премиер сър Киър Стармър и френският президент Еманюел Макрон направиха това отчасти, за да успокоят все по-влиятелните мюсюлмански блокове у дома, а отчасти, за да спасят собствените си политически кожи.

Освен това, те искрено вярват в либерално-универсалистката илюзия за „двудържавно решение“ на арабската война за унищожение на Израел, която упорито представят като спор между две страни с равни права върху една и съща земя.

Британското правителство заслужава особено осъждане. Много критици отбелязаха не само, че държавата „Палестина“ не може да бъде създадена просто с желание за съществуването ѝ, но и че тя няма граници.

След това Лондон се втурна да ги „създава“. Разделът за съвети за пътуване на уебсайта на Министтоерството на външните работи вече съдържа карта, на коя „Западният бряг“ и Газа са обозначени като „Палестина“.

 

Странно, Йерусалим и Витлеем липсват в тези граници. Придружаващият текст обаче ги описва като част от „Западния бряг“, където пътуването не се препоръчва, освен в случаи на спешност.

Некомпетентност или прибързаност или и двете от страна на картографите?

Упоритият натиск на правителството на Стармър за фантомна „Палестина“ не свършва дотук. Британското генерално консулство в Йерусалим, което се занимава с палестинските въпроси, вече промени адреса си на „Източен Йерусалим, Палестина“.

В Лондон, на церемония, посетена от тълпа, мразещи Израел – няколко депутати от Лейбъристката партия и заместник-министъра на външните работи Хамиш Фалконър –  палестинската мисия промени името си на „Посолство на Палестина“ и беше издигнато така нареченото „палестинско знаме“. Всъщност черно-бяло-зеленото знаме с червен триъгълник се появява през 1916 г. като символ на Арабското въстание срещу Османската империя. По-късно е прието от Организацията за освобождение на Палестина, основана като терористична организация през 1964 г.

След това дойде речта на ръководителя на мисията, Хусам Зомлот, сега „палестински посланик“ във Великобритания. Това е личността, която през 2020 г. нарече ракетната атака срещу Ашдод, при която бяха ранени двама души, „медиен трик“,  която подкрепя движението  Boycott, Divestment and Sanctions (Бойкот, Изолация, Санкции, основано през 2001 г. в ЮАР, със съосновател катареца Омар Баргути – Н.К.), която отрича, че програмата на Палестинската администрация „плащане за убийство“ – финансиране на терористи и техните семейства – е плащане за насилие; и която твърди, че израелците уж имат „гени“, които ги тласкат към геноцид.

На церемонията Фалконър каза на публиката, че признаването на „Палестина“ е „отхвърляне на екстремистки идеи от двете страни“. Що за фантазия е това? „Палестинското“ знаме е знаме на терора!

Единствената цел на държавата „Палестина“ е унищожаването на Израел. „Палестинският посланик“ отрича подобни намерения на палестинците и с чудовищен цинизъм ги приписва на израелските жертви. Признанието означава, че британското правителство е избрало варварството пред цивилизацията.

Повечето британци не са наясно с мащаба на случващото се, защото нито медиите, нито политическата класа на страната им казват истината за палестинските араби и тяхната история. И, което е изключително важно, нито Израел, нито ръководството на Великобритания се стреми да ги ограмоти.

По-голямата част от британците не са наясно, че „палестинската идентичност“ е фикция, измислена единствено, за да унищожи Израел и да лиши евреите от собствената им история на тази земя.

Те не знаят, че дори „умерената“ Палестинска власт се стреми към унищожението на Израел, прославя терористи, които убиват израелци, и от десетилетия учи децата да убиват евреи и да крадат земята им. Те също така не знаят, че Великобритания носи крайната отговорност за арабско-израелската безизходица, като е подкопала международното право през 30-те години на миналия век, предлагайки на арабите част от Подмандатната им Палестина, въпреки че Лигата на нациите е постановила, че само евреи трябва да се заселват там. Това е награда за терора срещу евреите – срещу същото „решение за две държави“, което британците все още се опитват да наложат днес.

Мнозина във Великобритания и на Запад не успяват да разберат, че няма такова нещо като „незаконна окупация“, тъй като Израел е единствената държава с правно, историческо и морално право върху спорните територии на Западния бряг и Газа. Те не знаят, че палестинските араби, които толкова наивно подкрепят, са обсебени от омраза не само към Израел, но и към самите евреи, които рутинно и истерично са демонизирани в палестинското общество, прибягвайки до нацистка и средновековна образност – изобразявайки ги като плъхове, насекоми, змии и октоподи, държащи света в своите демонични пипала.

Британското и западното общество не знаят всичко това, защото Израел и еврейските лидери в диаспората не им обясняват истината.

Една от причините за това е дълбоко вкорененото и дълбоко проблематично еврейско отношение към позицията им в света. В книгата от 2011 г. „Перспективите на психологическите операции в съвременните конфликти“ израелският изследовател Рон Шлейфер анализира пълния провал на Израел да се противопостави на десетилетията очерняне, демонизация и делегитимация от страна на палестинците. Той твърди, че коренът на злото е отчаяната нужда на евреите да бъдат обичани и приети в света.

През цялата история те са възприемали извинителна и защитна позиция спрямо враговете си, без да правят опити да осъдят тяхната култура или поведение. Загрижени почти изключително за собствения си имидж, те се стремяха предимно да убедят другите да не ги мразят.

Ето защо Израел никога не е осъждал открито ислямския свят или палестинците като цяло за техните варварски възгледи и поведение към евреите, а вместо това се е фокусирал единствено върху спечелването на „легитимност“ в очите на света.

Катастрофалният резултат от подобна политика е очевиден – глобалната загуба на легитимността на Израел и, обратно, легитимирането на фиктивна държава, чиято единствена цел е да унищожи еврейската родина. 

Израел сега е длъжен да експулсира британски и френски дипломати и да започне да ограничава трансфера на жизненоважна разузнавателна информация към тези страни. А Тръмп трябва да изтегли САЩ от ООН и нейните псевдосъдилища.

Днес Великобритания и Франция са в упадък, а Израел и Америка се борят сами за цивилизацията.

Време е да се изправим срещу така наречените защитници на мира и справедливостта и да им потърсим отговорност.