РЕАЛНОСТТА Е ТАКАВА

 

Дмитрий Чернишев, Kasparov.ru, 27.10.2025 г.

За войната са нужни три условия: пари, пари, пари.

След публикацията ми за предстоящия Нюрнбергски процес срещу Русия, получих множество коментари. Основното послание беше – благодаря за подкрепата, разбира се, но не говорите сериозно, нали? Имаше и откровено детински твърдения – „Ядрена сила не може да загуби война от неядрена държава“. Да. Няма да броя Виетнам, който победи три ядрени сили (Франция, САЩ и Китай). Но най-абсурдният коментар беше, че Русия се придвижва напред, което означава, че печели войната.

Не, приятели, това не беше публикация в стил пожелателно мислене или празни приказки. Всъщност неспособността на Русия да спечели войната вече беше видна още през март 2022 г. Но тъй като хората на власт в Москва са клинични дегенерати, те решиха да нарекат оглушителния си провал „война на изтощение“. Сякаш това е било планирано от самото начало. И сега, пред очите ни, десетократното военно превъзходство на Русия започва постепенно да се стопява. Тя има Черноморски флот. Все още има армади от хиляди танкове. Русия все още може да бомбардира безнаказано всеки украински град с ракетите си. Но шансовете постепенно намаляват от 8:1, до 5:1, 2:1, 1:1 и... Днес Украйна има свои собствени ракети с голям обсег и собствени военновъздушни сили. А руския Черноморски флот е изтласкан в далечни пристанища. И петролните им рафинерии и военни фабрики горят всяка нощ из цялата страна.

А що се отнася до това, че Русия продължавала напред, нека ви разкажа една история за Първата световна война, коментари в курсив. Зная, че историческите паралели не работят, но просто искам никога повече да не пишете подобни глупости, като тази, че ако една държава напредва, тя печели.

1914 г.

Когато Германия влиза в Първата световна война, нейната стратегия (планът „Шлифен“) предвижда светкавичен удар през Белгия с цел да се обходи френската армия и да се превземе Париж за шест седмици. Руснаците също решиха да преминат през страната и да превземат Киев за три дни.

Германските войски напредваха бърз о и се приближиха на 30 километра от Париж. Разузнавателните части вече можеха да видят с биноклите си Айфеловата кула .. Френското правителство спешно се евакуира в Бордо. Зеленски отказа таксита и евакуация в Бордо и поиска оръжия от Запада.

Започна битката при Марна. Известният епизод – парижки таксита доставят 6000 войници на фронта. Планът за блицкриг се проваля и започва война на изтощение. Украйна отблъсква руските войски от Киев и започва методично да смазва нахлуващата армия.

Армиите се окопават. Фронтът се придвижва само на няколко километра, с цената на стотици хиляди животи.

1917 г.

Германия контролира почти цяла Белгия и североизточна Франция (около 10% от територията ѝ). Днес Русия контролира също Крим и Източна Украйна, но за четири години война не успява да превземе нито един регионален център.

Пролетта на 1918 г.  последната офанзива на Лудендорф

Германия отново е в офанзива и отново се приближава на 60 километра от Париж. „Парижката Берта“ редовно обстрелва столицата. Днес безпилотни самолети и ракети вместо артилерийски снаряди летят към украинската столица.

Всички в Германия четат вестниците и са убедени, че Германия е на път да спечели – все пак настъпва. И все пак, през 1918 г. Германия капитулира. Защо?

Германските войски губят бойните си способности; войниците отказват да се бият. Четири години война са унищожили офицерския корпус, а най-добрите части са унищожени. До есента на 1918 г. във Франция пристигат 2 милиона нови американски войници. Лудендорф и Хинденбург осъзнават, че след два или три месеца съюзниците ще нахлуят в Германия и тогава условията ще бъдат още по-лоши. Няма „катастрофално поражение“ – германският фронт просто се срива откъм морал и организация.

Но основната причина за поражението е икономическа. Производството на оръжие идва за сметка на цивилния сектор – страната буквално се изчерпва. Британската морска блокада работи забележително добре. Германия изпитва недостиг на всичко – храна, гориво, суровини. Съюзниците ѝ се отказват от войната един след друг – България капитулира на 29 септември. Османската империя на 30 октомври. Австро-Унгария на 3 ноември, защото просто се разпада отвътре. В цялата страна избухват въстания. На 9 ноември кайзер Вилхелм II бяга в Холандия. Черешката на тортата – германската пропаганда скрива от обществеността колко катастрофално е станало военното положение. Затова много германци наистина не разбират защо Германия капитулира. Те си седят спокойно. Това по-късно ражда мита за „предателство“ и „нож в гърба“.

А сега да преминем към Русия. Икономическото положение бързо се влошава. В бюджета липсват няколко трилиона рубли. Москва е изсмукала всичко от провинциите – регионалните бюджети имат пари само за няколко седмици. Буквално няма пари за заплати в държавния сектор. Заплатите на изпълнителите са се сринали. Войната изисква три неща: пари, пари и пари. А парите свършиха. Производството на оръжие изтощава икономиката и бързо унищожава гражданския сектор.

Зимата идва и ако Украйна получи американски ракети вместо американски войници, перспективата градовете да останат без електричество и отопление е съвсем реална. Руските пропагандисти се шегуваха с „Голодомора“ и пееха трогателни песни като „И зимата ще бъде страхотна...“. Без обиди – всичко ще ви се върне. Между другото, Обединеното кралство току-що обяви прехвърлянето на 5000 многоцелеви ракети на Украйна.

Вместо морска блокада са в сила санкции, които прекъсват достъпа както до технологии, така и до финанси. Лукойл и Роснефт – това е много болезнено. Съюзниците започват да се разделят един след друг. Сирия е загубена, Иран е смазан, Армения вече не е съюзник (глупостта на руската дипломация е поразителна, успя да се скара едновременно с Азербайджан и Армения, нещо за което се изискват специални умение). Унгария замислено се почесва по слабините (много лоша поличба, ако Унгария е на ваша страна в Първата световна война). Индия отказва руски петрол, китайските държавни компании не желаят да поемат рискове. Северна Корея вече не предоставя войските си на Кремъл.

Така че сценарият с Нюрнбергския процес не е моя мокра мечта, такава е реалността. И никаква окупация на още едно село в Украйна няма да промени тази реалност.