НАИВНИТЕ...

 

Андрей Никулин, Kasparov.ru, 28.10.2025 г.

Когато през 90-те години на миналия век обединена Германия започна постепенно да намалява значителния си военен арсенал и огромните запаси от оръжие, наследени от ГДР, европейските столици, Вашингтон и Москва въздъхнаха с облекчение. Страхът, че след падането на Берлинската стена обединените германци ще си спомнят любимите си военни игри и вкоренени исторически обиди, възобновявайки движението на танкови колони из европейския континент, беше много голям.

Освен това, общото разоръжаване на Европа след Студената война не срещна никаква съпротива. Тези американски публицисти и политици, както и коментаторите, които ги повтаряха, пишейки за глупостта на разоръжените европейци, забравят, че именно такъв свят изглеждаше най-рационален отвъд океана – Съединените щати като основна военна сила на западния свят, а европейците като поддържащи сили и логистична подкрепа. И логиката беше очевидна – през цялото съществуване на Съединените щати, именно от Европа произтичаха основните им проблеми. През XIX век съществуването на младата демокрация е пряко застрашено, с риск от военен конфликт с могъщите Британска и Френска империя. През ХХ век две световни войни неизбежно въвлякоха Съединените щати, принуждавайки ги със стотици хиляди животи да плащат за безкрайните и безсмислени кавги на европейците за няколко спорни провинции.

В продължение на векове Европа беше основният военен играч в световен мащаб, с постоянни войни и кавги, които засягаха и други кътчета на земното кълбо. Затова идеята за демилитаризиране на Европа, особено на нейния централен и вечен проблем Германия, изглеждаше напълно логична, като ѝ се отнеме военното оборудване и се изпрати в щастлива пенсия в свят на социална справедливост, сътрудничество и отворени граници.

И механизмът работеше добре доста дълго време. И щеше да продължи да работи, докато някъде в източната част на континента „изключителни геополитици“ не се заинтересуваха от историята и картите на XIX век. И в резултат на това старата реалност започна постепенно да се завръща – Германия се въоръжава, Полша струпва войски и предявява претенции, скандинавците се отказват от неутралитета си, а Франция и Великобритания също са принудени да си спомнят миналото.

Както виждаме, не е трудно да се събудят стари обиди, реваншистки настроения и жажда за геополитически и имперски авантюри. И всичко това е само спящо, едва прикрито от благоприличие и съвременна учтивост. Но във всеки един момент може да се събуди, заедно със спомените и опита от безброй войни през безброй векове.

Русия толкова уверено се лута из бюфета, просто защото се е събудила първа и се възползва от това, разигравайки обидни шеги със съседите си, които все още се мятат в леглата си. Но когато бъдат принудени да станат и да се включат в играта, няма да е толкова забавно.

Но кой мисли за това сега? Това ще се случи в бъдещето, което означава, според нашия съвременен календар, никога. Позволено ни е само два пъти – днес и вчера...

Европейците бяха обезоръжени съвсем умишлено, за да избегне повтарянето на грешките от миналото.

Тази идея през 90-те на ХХ век и в първите години XXI изглеждаше очевидна и на никой не му минаваше през ума, че някой  ще поиска да я преразгледа.